Икономика и финанси

        Бедността е световен проблем, който за момента изглежда нерешим. Тя се поражда от неравенството между хората, като това неравенство на първо място е в резултат най-вече на различните икономически условия във всяка отделна държава, а на второ – в резултат на социалните условия, в които израства и живее даден индивид, както и в резултат на образованието и способностите, които придобива по време на жизнения си път. Неравенството в световен аспект е изключително голямо – докато шепа хора печелят по милиарди долари всяка година, то други едва оцеляват, а много дори и умират от глад. Този проблем е от изключително значение, тъй като бедността е фактор, който често води до много социални проблеми, каквито са високата заболеваемост и смъртност и увеличаването на престъпленията. Голямата бедност води и до социално изключване на индивидите и до големи трудности при опитите те да бъдат включени отново в социалния и икономическия живот.

 

       Съществуват различни определения за бедността, но всички те са свързани с възприемането на понятието „линия/граница на бедността“. Счита се, че един индивид или домакинство са бедни, ако се намират под границата на бедността. Тази граница може да бъде различна за различните държави и за различни периоди от време. С други думи казано, бедност възниква тогава, когато доходите на едно лице или на цяло домакинство не са достатъчни, за да могат да задоволят на приемливо ниво основните потребности от хранителни и нехранителни стоки.

 

        Бедността може да се определи, обаче и като нещо повече от липса на стоки, задоволяващи основните нужди на човека. Тя може да се изразява и в бедност по отношение на самата личност на човека, по отношение на неговата култура, по отношение на културата и ценностите или на материалните възможности на цяло едно общество и т.н. Така например, даден човек може да се определя като материално богат, но духовно беден. Бедността може да се изразява и в липсата на възможности за реализирането на потенциала на даден човек или общество, което да доведе до маргинализация и живот в лишения.

 

        Според Върховния комисар на ООН по правата на човека Луис Арбор, бедността не е просто въпрос на доходи, а много повече – въпрос на възможността и способността на човек да живее достойно и да се ползва от гражданските си права и свободи. Тя представлява сложен комплекс от взаимосвързани и взаимоподсилващи се лишения, които влияят върху способността на човек да заявява и да има достъп до своите икономически, социални, политически и културни права. От това следва, че лишаването от основните човешки права може да бъде част от определението за бедност. [1]

 

        Факторите, които водят до възникване на бедност са много и разнообразни. Ето някои от тях:

• Бедност на семейството (наследствена бедност), при която детето е лишено от възможността да учи и да развива потенциала си, като по този начин продължава да живее по същия начин, по който живеят неговите родители.

• Неспособност на управляващите дадена страна да се справят с бедността като социален феномен, изразяваща се в слаба социална политика водеща до социално изключване на уязвимите слоеве на обществото.

• Липса на способности и умения на самия индивид, което води до трудности при намирането на работа или принуждаване на лицето да работи нископлатена работа;

• Физически или психически увреждания на индивида, които му пречат да работи и да има доходи и др.

  

      Линията на бедността се определя съгласно три основни подхода. Те са следните:

• Абсолютен подход – според него, линията на бедността се изчислява съгласно стойността на стоките и услугите, които са необходими за физическото съществуване на един човек. Този подход се използва не само в развиващите се страни, но и в доста напреднали в икономическо отношение държави като САЩ, Италия, Канада и др. Методите за оценка на абсолютната линия на бедност се групират в следните три категории: методи, базирани на потребителската кошница; методи, базирани на статистическите данни за реалното потребление в страната; смесени методи, които използват данни както за потребителската кошница, така и за реалното потребление.

• Относителен подход – според него, линията на бедността се определя като относителен дял на доходите спрямо средното ниво на доходите в страната или спрямо средните разходи на населението на дадената държава, т.е. бедността се съизмерва с жизнения стандарт в дадената страна. В Европейския съюз най-широко се използва линията на бедността, която е 60% от медианния еквивалентен разполагаем доход, чрез който доходите на домакинството се измерват като отношение между доходите на домакинството и средните доходи на населението в страната. Определянето на еквивалентния разполагаем доход става въз основа на еквивалентната скала на Евростат, където първия възрастен в семейството над 14 г. получава тегло 1, останалите възрастни над 14 г. получават тегло 0.5, а децата до 14 г. – тегло 0.3. Чрез тази скала се отразява икономията, която домакинството прави в резултат на съвместното съжителство на съставляващите го лица.

• Субективен подход – той се основа на разбирането, че бедността е усещане на индивидите за собственото им благосъстояние, което те изпитват в зависимост от миналото и настоящето си материално положение. В практиката, най-широко се използват два метода, според които се прави оценка на субективната линия на бедността – метод на минималния доход и метод „оценка на дохода“.

  

    Съгласно тези три подхода за определяне на линията на бедността, могат да бъдат определени три вида бедност – абсолютна, относителна и субективна. По-долу ще разгледам основните аспекти на всеки от тези видове бедност.

 

      Абсолютната бедност се нарича още крайна бедност. Тя се изразява в липсата на достатъчно ресурси, чрез които човек да задоволи основните си жизнени потребности, най-важните от които са потребността от храна, чиста питейна вода и осигуряване на хигиенни условия на живот. Липсата на тези ресурси възниква в следствие на някой от следните фактори:

• Недостатъчни доходи на лицето/семейството или липса на какъвто и да е доход;

• Ограничен достъп до нужните стоки и услуги (дефицит) – това води до увеличаване на цените на тези блага, което ги прави достъпни само за богатите хора. Това е характерно предимно за много бедните държави.

  

     Английският социолог Сибом Раунтри определя абсолютната бедност по следния начин: „В абсолютна бедност живеят семейства, чиито доходи не им позволяват да си купят нещата, които са минимално необходими за поддържане на чисто физически функции.“ [2] Както се вижда, той определя абсолютната бедност въз основа на влиянието на фактора недостатъчни доходи на лицето/семейството, което най-вероятно се дължи на факта, че бедността най-често се поражда в следствие именно на недостатъчните доходи или на тяхната пълна липса.

 

        Делът на населението, намиращо се под абсолютната линия на бедността се определя чрез един от следните показатели: потребителска кошница, съдържаща жизненоважни стоки и услуги; минимален праг на доходите за едно лице; коефициент на Енгел, с който се отчита какъв е делът на разходите за храна на едно домакинство (колкото по-висока е неговата стойност, толкова по-голяма е бедността в семейството).

 

   Относителна бедност съществува в случаите, когато доходите и ресурсите на едно домакинство се смятат за по-ниски от социално приемливите за обществото, в което то живее.

Таунсенд дефинира относителната бедност като „липса на средства за получаването на добра храна, участие в активна дейност и притежаване на условия на живот и удобства, които са обичайни или широко насърчавани в обществото, към което хората принадлежат“[3]. Това значи, че линията на бедността се съизмерва със средния жизнен стандарт на дадената държава.

Относителната бедност се измерва с медианния доход, който представлява ниво на дохода, което разделя домакинствата в страната на две равни части, от които едната получава по-ниски доходи, а другата – по-високи. Медианният доход не се влияе от крайностите, а от доходите, получавани от т.нар. „средна класа“.

 

        Според Евростат, с медианния доход не се измерва богатство или бедност, а ниски доходи на населението на дадена страна в сравнение с нивото на доходите в други държави, което не предполага задължително нисък стандарт на живот.

 

        Показателите, според които се измерва нивото на относителната бедност в дадена страна са следните: относителен дял на бедните по пол и възраст, относителен дял на бедните по етническа принадлежност, относителен дял на бедните по ниво на образование, относителен дял на населението намиращо се в риск от бедност и социално изключване и т.н. В много от слаборазвитите в икономическо отношение държави абсолютната и относителната бедност се припокриват.

 

        Субективната бедност отразява субективните възприятия на индивидите по отношение на тяхното ниво на благосъстояние. По принцип, основният показател, според който се измерва жизнения стандарт на домакинствата е техният доход, но той не е достатъчен, за да се направи по-пълно описание на качеството им на живот. Затова, за да се получи по-пълна картина е нужно монетарните и субективните оценки на жизнения стандарт да бъдат съчетани.

Измерването на субективната бедност става посредством специални въпросници, включващи въпроси по отношение на притежанието на определени видове вещи. Въз основа на резултатите от отговорите се определя дали едно лице/домакинство е бедно или не. За бедни се смятат тези лица или домакинства, които не могат да посрещнат поне 4 от 9-те основни нужди, които са включени във въпросника.

 

 

[1] Office of the United Nations High Commissioner for Human Rights. Principles and Guidelines for a Human Rights Approach to Poverty Reduction Strategy. 2012.

[2] Rowntree, B. S. Poverty, A Study of Town Live. York. 1901.

[3] Townsend, P. Poverty in United Kingdom. London: Penguin. 1979.

 

 

Източници:

1. Йоцов, В. Предпоставки и последици от неравенството и бедността. Сп. Алтернативи, бр. 2. 2019. Достъпно на: https://www.unwe.bg/uploads/Alternatives/Yocov3_Alternativi_BG_br_2_2019.pdf

2. Николова, Д. Бедност и неравенство – измерване и интерпретация на показателите. Институт за пазарна икономика.

3. Хусен, Ф. А. Аспекти на бедността и политиките на намеса и противопоставяне за подобряване жизненото равнище на бедните. Сп. Проблеми на постмодерността. Том I. Брой I. Май, 2011

4. Цанов, В. Определяне на линията на бедност – методологични особености. Институт за икономически изследвания при БАН.

5. Office of the United Nations High Commissioner for Human Rights. Principles and Guidelines for a Human Rights Approach to Poverty Reduction Strategy. 2012.

6. Rowntree, B. S. Poverty, A Study of Town Live. York. 1901.

7. Townsend, P. Poverty in United Kingdom. London: Penguin. 1979.

8. https://www.coe.int/bg/web/compass/poverty