Икономика и финанси

        Брутният национален продукт (БНП) представлява сумата от пазарните стойности на всички стоки и услуги, употребени от крайните потребители, които са произведени в страната и зад граница за определен период от време, като най-често този период е една година.

 

        БНП е стойностен, паричен показател. Когато се определя неговата величина се използва паричната оценка на стоките и услуги, които го съставляват. Благодарение на това, стойността на тези стоки и услуги може да се сумира и да се получи една обща стойност. Тази стойност може да бъде сравнявана с други стойности на показателя от предходни години и да се установи дали има ръст или спад и какъв е техният размер.

 

    В Брутния вътрешен продукт влиза стойността само на продуктите, които се употребяват от крайните потребители и не се включва стойността на междинните продукти. Пример: в стойността на БНП влиза стойността на хляба, но не и на междинните продукти включени в неговото производство като брашно, мая и др. По този начин се избягва двойното пресмятане и се предпазва БНП от надценяване. Също така, в състава на БНП се включват само стоките и услугите, произведени през отчетния период, като стоки които се ползват в текущия период, но са произведени в минал период не се включват. Стойността от покупката на употребявани стоки (стоки „втора употреба“) също не се включва в БНП, тъй като тяхната стойност веднъж вече е била отчетена, когато са били продадени като нов продукт.

 

    При пресмятането на БНП не се включват още и:

• Държавните и частните трансферни плащания – помощи, стипендии, пенсии, дарения и т.н.

• Сделките с ценни книжа. Основанието те да не бъдат включвани в БНП е, че срещу средствата от тях получателите им не повишават обема на текущото производство.

• Брутният национален продукт е най-обобщаващият показател за икономическата активност в страната, но той има и недостатъци, които се изразяват в неспособността чрез него да се отчетат приходите от:Домашното производство;

• Икономическите резултати на икономиката в сянка;

• Положителните и отрицателните външни ефекти;

• Свободното време, чието нарастване води до намаляване на преките резултати от производствената дейност, но помага за по-пълноценното развитие на личността, резултата от което се проявява в повишаване на производителността в бъдеще.

​​

        БНП се променя в следствие на промяната във физическия обем и в промяната на цените на произвежданите стоки и услуги. Ако обаче физическият обем на благата се запази, но цените им се увеличат например с 20%, то и БНП ще нарасне с 20%, което ще създаде илюзия, че икономическата активност в страната е нараснала. За да се избегнат подобни неточности са въведени понятията номинален и реален БНП.

 

    Номиналният (паричният) БНП е сумата от пазарните стойности на всички стоки и услуги, употребени от крайни потребители и произведени в страната за определен период от време, които са изчислени по действащите цени за този период.

 

    Реалният БНП е сумата от пазарните стойности на всички стоки и услуги, употребени от крайните потребители и произведени в страната за определен период от време, чийто цени са изчислени по предварително приета базисна година.

 

    За да се елиминира влиянието на цените и номиналният БНП да се превърне в реален БНП се използва дефлатора на БНП. Той се изчислява по следния начин:

 

Където:

Д – дефлатор на БНП

НБНП – номинален БНП

РБНП – реален БНП

 

      Съществуват два метода за измерване на БНП. Те са следните:

• Разходен/продуктов подход – той разглежда БНП като сума от разходите за закупуване на всички крайни стоки и услуги, произведени през дадената година.

• Ресурсно-доходен подход – той разглежда БНП като сума от доходите, създадени и получени от производствените фактори при производството на всички крайни стоки и услуги през дадената година.

    

       Разходният подход включва следните компоненти:

• Лично потребление. Потребителските разходи на домакинствата включват сумата от всички техни разходи за закупуване на стоки и услуги, с изключение на разходите за закупуване на жилища, тъй като те се включват в инвестиционните разходи. В личните потребителски разходи на домакинствата се включват: предмети за краткотрайна употреба, предмети за дълготрайна употреба и услуги.

• Брутни вътрешни инвестиции. Инвестиционните разходи на фирмите представляват разходи за крайни стоки и услуги, чрез които се попълва реалният капитал на фирмата и нейните запаси. Инвестициите могат да бъдат брутни (общи) и нетни (чисти). Брутните инвестиции представляват общата стойност на закупените инвестиционни стоки (машини, оборудване, сгради, транспортни средства и др.), които са предназначени както за заместване на амортизирания капитал, така и за разширяване на действащия капитал. Нетните инвестиции представляват разликата между стойността на брутните инвестиции и стойността на начислените амортизации.

• Държавни покупки на стоки и услуги. Тук влизат разходите на държавата за закупуването на стоки и услуги и за заплати на държавните служители.

• Чист експорт. Това е разликата между износа и вноса.

 

    При изчисляването на стойността на БНП според ресурсно-доходния метод се включват следните компоненти:

• Заплати и други възнаграждения на заетите лица. Заплатата представлява сума, която работниците и служителите получават от държавата или работодателя за своя труд. В нея се включват и редица добавки, като социални осигуровки, здравни осигуровки и др.

• Лихви. Това са плащанията на частния бизнес към фирмите и домакинствата, срещу предоставените от тях кредити. В това число не се включват лихвите, които държавата плаща.

• Рентни доходи. Това са доходите, които се получават при предоставянето на различни права – патенти, използване на земи, разработване на находища и др. Към тези доходи спадат и условните доходи на живеещите в собствени жилища.

• Косвени данъци. Тук влизат: ДДС, данък върху имуществото, мита и др. Фирмите разглеждат косвените данъци като част от разходите си за производство и ги включват в крайната цена на произвежданите от тях продукти. По този начин данъчната тежест се прехвърля върху потребителите на тези продукти.

• Амортизация. Използването на дълготрайните материални и нематериални активи води до тяхното изхабяване и води до изваждането им от употреба. Затова фирмите правят амортизационни отчисления, които представляват оценка на изразходвания капитал в процеса на създаване на БНП. Начисляването на амортизации показва, че част от БНП трябва да бъде насочен към заместване на изхабения капитал, за да може да се възстанови производствения процес. Амортизациите са част от производствените разходи на фирмата и намаляват нейната печалба. Те не могат да се използват като доход от обществото без да бъде намален производствения потенциал на страната.

• Доходи от некорпоративния сектор. Тук се включват чистите доходи (печалбата), които получават индивидуалните предприемачи, кооперативите и събирателните дружества при осъществяването на даден вид дейност.

• Печалби на корпорациите. Те се разпределят по следния начин: част от тях отива в държавната хазна под формата на данък, друга част се разпределя като дивиденти между акционерите в дружеството, а трета част остава като неразпределена печалба, която може да се ползва за увеличаване на активите на дружеството или за бъдещи инвестиции.