Групово финансиране - същност, участници, модели. Предимства и недостатъци на груповото финансиране
Груповото финансиране (Crowdfunding) представлява използване на малки количества капитал от много на брой лица с цел финансиране на проекти за реализиране на бизнес идеи. При този начин на финансиране се използва лесния достъп до огромни мрежи от хора чрез социалните медии и уеб сайтове за групово финансиране, които срещат и обединяват предприемачи и инвеститори. Така се увеличава шанса да се намери инвеститор извън кръга на традиционните начини на финансиране като: кредити от банки, фондовете за рискови капитали, продажби на акции или облигации, факторинг, лизинг и др.
The European Crowdfunding Network определя груповото финансиране по следния начин: „…колективните усилия на много хора, които си взаимодействат и обединяват своите ресурси, за да подкрепят усилията, предприети от други хора или организации. Това обикновено се прави чрез или с помощта на Интернет. Индивидуални проекти и фирми са финансирани с малки вноски от по-голям брой лица, което позволява на иноватори, предприемачи и собственици на бизнес да използват своите социални мрежи за набиране на капитал.”
В много държави са въведени ограничения по отношение на това кой и колко може да инвестира в дадено бизнес начинание. Това се прави с цел намаляване на риска за неопитните или не много богатите инвеститори. Много от новите бизнеси обикновено се провалят, а това значи, че тези, които ги финансират – губят своите инвестиции в тях. Възникването и реализирането на идеята за групово финансиране даде възможност на всеки предприемач да представи идеята си пред потенциални инвеститори, като всеки от тях може да прецени дали да си струва да инвестира в нея или не. На практика, всеки предприемач може да събере големи суми, получавайки малки суми от много на брой инвеститори или дарители, като в замяна той може да им обещае нещо (напр. първи бройки от продукта, отстъпка в цената на продукта, безплатни наръчници, безплатни уроци и др.). Принципът е, че колкото по-голямо е дарението, толкова по-голяма е наградата.
Идеята за групово финансиране възниква през 2003 г., когато музикантът от Бостън и компютърен специалист Браян Камелио създава уебсайтът ArtistShare, който позволява на музикантите да търсят дарения от своите фенове, за да могат да използват парите за създаване на цифрови записи на своята музика. С течение на времето ArtistShare развива своето предназначение и се превръща в платформа, където се събират средства не само за музикални проекти, но и за филми, видео и фотография. Благодарение на успеха на тази платформа, възникват и много други, най-популярните от които са: Indiegogo, GiveForward, FundRazr, Kickstarter, Patreon и др.
Въпреки че краудфъндингът възниква в началото на 21-ви век, основната идея е много по-стара и е била използвана на практика в много индустрии. Общи черти могат да се открият в спонсорството, дарителските кампании, фондовите пазари за инвеститори на дребно, абонаментните продажби и др.
В практиката са познати два типа групово финансиране – едното е финансиране на създаването на нови бизнеси или нови продукти, а другото е събиране на дарения за хора преживели някакви извънредни ситуации (напр. земетресение, наводнение, пожар, война и др.). Много от платформите за crowdfunding през последните години дадоха възможност на хора, които се занимават с някакъв вид творчество, като артисти, музиканти, писатели или водещи на подкастове, да поддържат своята дейност като получават постоянни приходи от хората, които харесват това, което правят и искат да ги подпомогнат финансово.
Идеите и дейностите, за които се търси подкрепа чрез краудфъндинг са най-разнообразни, но най-общо могат да се групират в три основни групи:
-
Бизнес идеи на предприемачи и малки фирми, работещи в различни сфери на икономиката;
-
Изкуства – изобразително изкуство, музика, дизайн, мода, комикси, творческо писане, театър и др.
-
Кампании за финансиране на социални каузи в сфери като: опазване на околната среда, помагане на хора и животни в нужда, здраве, религия, политика и др.
Платформите за краудфъндинг изпълняват три основни функции. Първо, те осигуряват стандартизирана среда, в която предприемачите могат да представят своите проекти. Второ, те позволяват малки финансови транзакции, което стимулира широкото участие на хората и намалява страха от измами или загуба на средствата, което се постига чрез ограничаване на размера на сумите, които могат да бъдат дарени. И накрая, платформите предоставят информация на потенциалните инвеститори и инструменти за комуникация и сътрудничество между тях и инициаторите на проектите. Това помага на инвеститорите да вземат информирани решения и да участват активно в процеса на финансирането на проектите.
В краудфъндинга има три основни типа участници. От едната страна са хората с идеите, които предлагат проекти за финансиране. Тяхната основна цел е да привлекат финансова подкрепа от заинтересовани поддръжници. Вторият тип участници са "тълпата" - хората, които решават да подкрепят финансово дадена инициатива, която носи риск, с очакване за някаква награда. Тази общност избира обещаващи и интересни предложения и участва в тяхната реализация, както финансово, така и със съвети и мнения още от самото начало на идеята. Накрая, имаме платформата за групово финансиране, която действа като посредник между тези, които искат да представят нови инициативи, използвайки този вид финансиране и потенциалните поддръжници или инвеститори.
В литературата се разграничават следните бизнес модели на краудфъндинг в зависимост от участието на инвеститора:
-
Първият модел е свързан с пасивни инвестиции, които са най-широко разпространените проекти в краудфъндинга. Тези проекти предлагат награди в някаква форма, за да привлекат инвеститори. Те не предвиждат автоматично активно участие на инвеститорите в реализацията на проекта. Предприемачите, които избират този модел на финансиране, се фокусират главно върху привличането на капитал, без да се стремят да използват друг вид подкрепа от публиката.
-
Вторият модел е свързан с активни инвестиции, при които на инвеститорите се предлага активно участие в проекта. Предприемачите в този случай не получават само финансови средства, но и се възползват от обратната връзка с инвеститорите, което има положителен ефект върху проекта.
-
Третият модел е свързан с дарения. Докато при множество проекти за максимизиране на печалбата се предлагат стандартизирани продукти с по-ниско качество, некомерсиалните организации имат по-голяма склонност да произвеждат продукти с високо качество. Тези проекти отговарят на желанията на спонсорите и успяват, дори без да предлагат физически или финансови награди.
Краудфъндингът притежава редица предимства пред останалите начини за финансиране на бизнес начинания. Основните предимства на краудфъндинга като начин на финансиране са следните:
-
Може да не се налага да се връщат парите - основното предимство на груповото финансиране, базирано на собствен капитал, награди и дарения, е, че не се налага да се правят месечни вноски по заем, но може да се наложи компанията да се откаже от част от собствения си капитал, за да спечели вноски от групово финансиране. Накратко казано, бизнесът може да избере групово финансиране вместо вземането на заеми, за да избегне притеснения от неизпълнение.
-
Средствата идват от много инвеститори - вместо да се поставят „всички яйца в една кошница“, което води до висок риск, краудфъндингът отваря врати към повече източници на финансиране. Някои бизнеси получават средства от стотици или дори хиляди дарители. Това може да бъде предпочитано в сравнение с търсенето на пари от единичен източник, особено когато пазарът не е благоприятен за предоставяне на нови заеми. Така се намалява риска за инвеститорите, тъй като те го поделят помежду си, а в същото време се увеличава вероятността да бъдат събрани необходимите за изпълнението на проекта средства.
-
Дава възможност за създаване на клиентска база още на ранните етапи от развитието на бизнеса – инвеститорите, както и клиентите, също се запознават с бизнеса в ранните етапи на неговото развитие и могат да се превърнат в лоялни клиенти. На практика, компанията може да изгради списък с контакти, докато събира дарения.
-
В повечето случаи не се правят кредитни проверки - обикновено платформите за групово финансиране не извършват кредитни проверки, така че това няма да има влияние върху личния или бизнес кредитния рейтинг на получателя на финансирането (предприемача). Когато, обаче се избира дългово групово финансиране е възможно този тип алтернативно кредитиране да включва кредитна проверка, тъй като това на практика е заем от множество инвеститори.
-
Възможно е да има канал за обратна връзка – в зависимост от платформата, която се използва, получателя на даренията може да поиска обратна връзка от своите дарители/инвеститори. Инвеститорите е много вероятно да са предразположени да дадат своето мнение за идеята или прототипа, тъй като на практика така те ще имат дял от неговия евентуален успех.
Краудфъндингът има обаче и някои недостатъци, които трябва да се вземат предвид, когато обмисля дали да се използва този начин на финансиране. Те са следните:
-
Възможно непостигане на финансовите цели - платформите за краудфъндинг често изискват от бизнесите да върнат всички средства на дарителите, ако не постигнат своята финансова цел, т.е. ако не съберат необходимите им средства за своя проект. Така например, към май 2023 година, само 40% от кампаниите за краудфъндинг в популярната платформа Kickstarter постигнаха своята финансова цел и успяха да съберат нужните им средства.
-
Таксите може да са високи – избирайки краудфъндинг, много компании си спестяват разходи за такси и лихви, които биха дали, ако вземат банков кредит, това обаче не значи, че те изобщо не плащат никакви такси. В много от платформите се плащат такси, ако дадената кампания за набиране на средства е успешна. Напр. Kickstarter вземат 5% от всички дарени средства, като към тях се добавя и такса за обработка на всяко плащане в размер на 3-5%. Има и такива платформи като GoFundMe, които не вземат такса за даренията, но таксата за обработка на плащанията е в размер на 2.9%.
-
Бизнес идеята може да бъде открадната – за да получи инвестиция/дарение предприемачът е принуден да сподели своята идея в платформата за краудфъндинг, където тя може да бъде видяна не само от потенциални инвеститори и дарители, а и от другите предприемачи, някои от които да се изкушат да я откраднат, ако тя не е защитена с патент или авторско право. Ако някой открадне бизнес идеята на дадена компания и излезе първи на пазара с тази идея, то компанията най-вероятно доста ще пострада, а може и да фалира.
-
Може да се изисква повече време за събирането на необходимите средства – за да е успешен краудфъндингът е необходимо предприемачът да успее да привлече вниманието към своята идея. Това може да значи, че ще му се наложи да инвестира пари и време, за да я популяризира в социални мрежи. Освен това самият процес на събиране на необходимите средства може да не толкова бърз, колкото на предприемачът му се иска. В някои случаи може да се наложи да се чака с месеци докато се постигне финансовата цел. Затова, когато предприемачът бърза и сроковете го притискат е по-добре да потърси банков заем или да вземе бизнес кредитна карта, тъй като там сроковете за получаване на средствата са значително по-кратки.
-
Не се дават много насоки на предприемача – въпреки, че инвеститорите биха могли да дават доста полезни съвети, предприемачът няма да разполага с кредитен консултант, който да го съветва и какъвто се предлага в повечето кредитни институции. Ако предприемачът иска да получава професионални консултации, ще се наложи да ги търси извън платформата за краудфъндинг, напр. от специални финансови консултанти.
Както се вижда краудфъндингът има доста предимства, но притежава и недостатъци. Той може да бъде умна стратегия за събиране на първоначалните средства необходими за стартирането на бизнес, особено ако предприемачът среща трудности да получи традиционно финансиране по някой от другите начини. Важното е, когато се използва платформа за краудфъндинг, предприемачът да се увери, че тя работи според правилата и законите на дадената държава. Също така, хубаво е предприемачът да инвестира средства в маркетинга на своя продукт или идея за продукт, тъй като колкото повече хора са запознати с него, толкова по-голяма е вероятността да инвестират или да дарят средства.
Източници:
-
Петров, И., „Груповото финансиране като алтернативен източник на подкрепа за предприемачески инициативи“, СА „Д. А. Ценов“, Свищов, 2015.
-
https://www.bankrate.com/loans/small-business/crowdfunding-pros-cons/#disadvantages