Икономика и финанси

      Данъчната ревизия представлява контролна дейност, която се извършва от служители на съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (НАП). Основна цел на ревизията е да се направи проверка дали дадено данъчнозадължено лице е платило всички дължими от него данъци и осигуровки.

​

            Ревизионното производство се образува като се издава заповед за възлагане на ревизия, в която се определят: ревизираното лице, ръководителят на ревизията, ревизиращите органи, периода на ревизията, видовете задължения за данъци и/или задължителни осигуровки, срока за провеждане на ревизията и други обстоятелства, имащи отношение към нея. Издадената заповед се връчва на лицето, което ще бъде ревизирано.

​

       Организирането на ревизията представлява продължителен процес, който протича в няколко основни етапа. По този начин се осигурява методичност, целенасоченост и ефективност от провеждането на ревизията. До известна степен разделението на етапи е условно. Те са следните: планиране, подготовка, откриване, пряка ревизионна дейност и приключване.

​

​

Етап на планиране

      

      По време на етапа на планирането се определя какви са потребностите от определени въздействия в рамките на една година и се изготвя поименен списък с обектите, които това въздействие ще обхване. Преди да се направи планиране на ревизиите, които трябва да бъдат извършени, може да се направи прогнозиране и хипотезиране. Чрез планирането се структурира процеса на въздействие, като се разпределя по месеци и тримесечни периоди.

    

        По време на планирането се подсигуряват всички необходими за провеждането на планираните ревизии ресурси – финансови, материални, човешки, информационни и други. Също така се определя и времето за провеждане, данъчния период, който ще обхващат, данъчнозадължените лица, които ще бъдат проверени и разпределението на контролните органи. Освен това се правят и изчисления на показателите за ефективност и разполагаемост на фонд „Работно време“ и се уточнява какъв резерв ще бъде предвиден за поемане на насрещни проверки и на проверки по сигнали.

      

      Всички организационни, кадрови, технически и други мероприятия, свързани с данъчното облагане и начисляването на задължителните осигурителни вноски, подлежат на планиране. Планирането се извършва съгласно определена технологическа последователност, което е предпоставка за постигане на определен ефект на въздействието. Плановите процеси се извършват по вертикала на йерархичната организация в приходната агенция.

    

        Във всяко от териториалните поделения на НАП се изготвят проекти на годишни план-програми, включващи предстоящите за годината ревизии по стопански обекти. Също така се събира и обработва информация, подадена от различни дирекции, чиито органи притежават компетенции да правят ревизии на структурни подразделения, които имат седалища на друга територия. Съставените план-програми трябва да бъдат адаптирани с възможностите и компетенциите на органите по приходите. След като плановата информация бъде събрана и обобщена, тя трябва да бъде утвърдена от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Ако се налага, могат да бъдат направени корекции на план-програмите по териториални поделения. На всеки три месеца план-програмите подлежат на конкретизиране, така че да бъдат максимално съобразени с разполагаемия фонд „Работно време“ в съответното териториално поделение на НАП. Те биват утвърдени от директорите на териториалните поделения и спрямо тях се изготвят месечни планове за работа.

    

        При изготвянето на годишните план-програми е много важно да се направи правилен подбор на данъчните субекти, на които ще им бъде правена ревизия. Изборът се прави въз основа на ограничението за невъзможност да се обхванат всички данъчнозадължени лица и затова се избират тези, при които възможностите за данъчни нарушения са най-големи и тези, които имат най-високи индикации за осигуряване на максимални постъпления в бюджета. Необходимата информация може да бъде набавена от различни източници, каквито са: данъчно-осигурителното досие, данъчно-осигурителната сметка и други подобни. Необходимата за планирането информация, може да бъде систематизирана в три основни направления:

• Идентификационна данни за стопанските субекти, които ще бъдат ревизирани: наименование, ЕИК по БУЛСТАТ, седалище, седалища на клонове, регистрационни номера и др.

• Данни за годишния оборот, доходите и печалбите на стопанските субекти;

• Данни за последната извършена ревизия за всеки от обектите, включващи дата, срок, вид, резултати и т.н.

 

 

Етап на подготовка за ревизията

       

     През етапа на подготовка органите, които ще проведат ревизията, внимателно проучват условията за работа в обектите и се запознават индиректно с ръководството или представителството, основният предмет на дейност и нейните специфики за всеки от обектите. Друга полезна информация за ревизиращите органи са данните за осъществените в миналото ревизии на обектите и констатираните по време на тези ревизии нарушения. На този етап се проучва и информацията от различни нормативни и подзаконови актове, указания и разпоредби, с които се регламентира дейността на обектите, които ще се ревизират. В това число се включват и писма, декларации, сигнали, сведения и др.

      

      Ако се прави ревизия на дейността на юридическо лице са допустими предварителни контакти с ръководството на предприятието, като целта е да бъде улеснена дейността по извършване на ревизията. Ревизионните органи могат да съберат и допълнителна информация за неуредени финансови, търговски или друг вид отношения на даден стопански субект с неговите партньори, контрагенти, обслужващи банки и др. Тези данни имат съществено значение при определянето на конкретните данъци и осигурителни задължения на ревизирания обект. Трябва да се проучат също и всички явни или анонимни, устни или писмени сигнали, които са свързани с плащането на данъчните и осигурителните задължения от страна на стопанския субект, който бива ревизиран.

      

      Всички посочени източници на информация биват систематизирани и класифицирани по степен на надеждност и актуалност. На място в проверяваният обект се уточнява какви са каналите на информация и се преценява какви са възможностите за бързото и точното обработване на получените данни.

     

       Подготвителният етап завършва с изготвяне на работен план, който трябва да бъде обвързан с календарен график. В плана се включва главната цел на ревизията и всички произтичащи от нея основни и допълнителни задачи. Също така, в работния план се фиксират и сроковете за изпълнение на отделните технически проверки, като се посочват и имената на лицата, които трябва да ги извършат.

​

​

Етап на откриване на ревизията

      

      Началото на ревизията се слага с връчването на заповедта за възлагане на ревизия от ръководителя на ревизионната група или от ревизиращия орган в случай на едноличното ѝ осъществяване, които са длъжни да се легитимират пред лицето, което ще бъде проверявано. Ревизираното лице е длъжно да предостави подходящо място и условия за провеждането на ревизията и да определи лице или лица за контакт, което да оказва съдействие на проверяващия орган. В случай на невъзможност, ревизията може да бъде проведена и в териториалната дирекция на НАП. Ревизиращите органи от своя страна са длъжни да се запознаят на място с всички документи и други доказателства, намиращи се при ревизираното лице, както и да установят обстоятелствата и фактите, нужни за определяне на резултатите от ревизията.

     

       След като се направят общите констатации, въз основа на тях могат да се дадат по-общи анализи и заключения по отношение на правилността на начисляването на данъците и осигурителните вноски. Тези анализи могат да дадат основание за извършването на допълнителни проверки, ако са нужни такива, за да се установи точният размер на данъчната основа. Проверяващият орган обръща специално внимание на правилното записване на синтетичните и аналитичните сметки и на правилното водене на първичните и вторичните счетоводни документи. Получените по този начин данни, те съпоставят с първоначално дадената от проверяваното лице или негов представител информация. По този начин може да се установи дали са спазени разпоредбите на данъчното законодателство в България.

 

 

Етап на пряка ревизионна дейност

      

      По време на този етап се провеждат конкретни контролни процедури, които се изразяват в отделни проверки в рамките на една ревизия. При осъществяването на ревизията проверяващите трябва да се съобразят със следните основни изисквания:

• Направените по време на ревизията констатации трябва да са напълно доказуеми;

• При наличието на съмнения или явни улики за фалшификация на първични и/или вторични счетоводни документи, трябва да бъде уведомен органът, който е възложил ревизията;

• Заинтересованите лица трябва да бъдат информирани постоянно по отношение на хода на ревизията;

• Да се изясняват възникналите спорни въпроси в хода на ревизията с ревизираното лице;

• При възникване на трудности при провеждането на ревизията, които водят до нейното забавяне, може да се поиска разрешение от възложителя за удължаване на срока за нейното провеждане.

        

    Изборът на конкретни методи и процедури, които да се приложат при проверките, се прави въз основа на предвидените документални и фактически проверки. Документалните проверки са застъпени в по-голяма степен, като основното внимание се насочва към счетоводните записвания на документите, сметките и регистрите. За да се обхванат по-пълно приходните и разходните величини се изготвя график за последователността на проверките.

      

      Резултатът от дадена ревизия зависи от изпълнението на няколко специфични критерии. Те са следните:

• Преценка на законосъобразността и истинността на водената счетоводна отчетност. При установяване на неправилно водена отчетност, ревизията се фокусира върху събирането на документални и други доказателства за установяване на конкретните отклонения и нарушения.

• Събиране и обработване на актуална и достоверна информация за обема и вида на реализациите с цел да се установи точния размер на брутните приходи.

• Извършване на проверки по данъчни декларации, като първо се правят обичайните засечки на декларираните приходи с тези, които са вписани в счетоводните документи. Изяснява се кои и колко са източниците, които финансират бизнес дейността на ревизирания обект. При нужда се набира допълнителна информация по отношение на стандарта на живот на данъкоплатеца.

 

Етап на приключване на ревизията

     

       Ревизията приключва с издаването на Ревизионен акт, като преди него се изготвя Ревизионен доклад. Ревизионният доклад се издава от органите, извършили ревизията в 14-дневен срок след изтичането на срока за извършване на ревизията. В доклада се описват всички установени по време на ревизията факти и обстоятелства, които имат отношение към данъчно-осигурителния процес. Всички направени констатации се обобщават и подреждат според тяхната важност. По време на етапа на приключване, ревизиращия орган трябва да запознае данъкоплатеца с направените по време на ревизията констатации.

 

​

​​