Икономика и финанси

     Корпоративният данък е познат още и като данък върху печалбата. Той представлява подоходен данък. С него се облага печалбата на търговските предприятия, като това се прави съгласно изискванията на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗКПО печалбите на местните и чуждестранните юридически лица, посочени в закона, се облагат с данък върху печалбата. Останалите случаи се облагат с други видове данъци като: данък, удържан при източника; данък върху разходите; алтернативен на корпоративния данък; патентен данък и др.[1]

 

     Освен като подоходен данък, данъкът върху печалбата може да бъде определен и като: пряк, тъй като има персонален характер; генерален, тъй като обхваща всички източници на доходи от дейността на икономическия субект; пропорционален, тъй като зависи от величината на печалбата за съответния отчетен период; изравнителен, тъй като плащането му се осъществява на вноски.[2]

 

     Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗКПО, данъчнозадължените лица по закона са следните:

• Местните юридически лица;

• Чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност, извършват разпореждане с имущество или имат източник на доходи на територията на България;

• Едноличните търговци, а също и физическите лица, регистрирани като земеделски стопани и тютюнопроизводители, които определят дохода си по реда на чл. 26 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (за данъците, които са удържани при източника и за случаите определени в ЗДДФЛ);

• Физически лица – търговци по смисъл на чл. 1, ал. 3 от Търговския закон (за случаите, определени в ЗДДФЛ);

• Работодателите и възложителите по договори за управление и контрол (за данъка върху социалните разходи);

• Народното събрание на Република България (за данъка върху допълнителните разходи на народните представители).

 

      Размерът на данъка, който се дължи от данъчнозадължените лица се определя като данъчната основа се умножи по определената данъчна ставка[3]. Размерът на ставката на данъка върху печалбата в България е 10%.

 

     В България при облагането с данък върху печалбата се прилага модификация на класическата схема, при която счетоводния финансов резултат (счетоводна печалба или счетоводна загуба) на предприятието се преобразува съгласно разпоредбите на ЗКПО до данъчен финансов резултат, който се облага с 10% ставка. Ако чистата печалба на предприятието се разпредели като дивиденти между съдружниците или акционерите, то тогава се облага още веднъж с 5% данък върху дивидентите, съгласно изискванията на ЗДДФЛ.[4]

      

    Данъчната основа при местните и чуждестранните юридически лица, а също и при неперсонализираните дружества представлява реализираната през отчетния период печалба. Счетоводният финансов резултат на предприятията (данъчнозадължените лица) се определя от Отчета за приходите и разходите, като представлява разликата между всички приходи и всички разходи на предприятието. Данъчният финансов резултат, независимо дали е положителен или отрицателен, се получава, като бъде намален или увеличен с нормативно признатите временни или постоянни разлики съгласно изискванията на чл. 23 и чл. 24 от ЗКПО. След данъчното преобразуване, финансовият резултат може да бъде положителен (печалба) или отрицателен (загуба), като във втория случай не се облага с данък.[5]

   

         Съгласно чл. 8 от ЗКПО дължимите данъци, определени в закона се внасят от данъчнозадължените лица като приход в държавния бюджет, като това става по сметката на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) по регистрация на лицето. Дължимите данъци се смятат за внесени от датата, на която сумата е постъпила по сметката на ТД на НАП. Съгласно чл. 9 от ЗКПО, ако данъците не бъдат внесени в срок, данъчнозадълженото лице дължи лихви съгласно изискванията на Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

      

    Декларирането на дължимия корпоративен данък става чрез подаването на годишна данъчна декларация по образец от данъчнозадължените лица. Тя се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в ТД на НАП по адрес на данъчнозадълженото лице. Заедно с декларацията се подава и годишния отчет за дейността на предприятието.[6]

    

        Данъчнозадължените по ЗКПО лица са длъжни да плащат авансови вноски за данък печалба, като те са два вида: месечни и тримесечни. Определянето на размера на авансовите вноски става въз основа на прогнозната данъчна печалба на данъчнозадълженото лице за дадената година. Месечни авансови вноски се правят от данъчнозадължени лица, за които чистите нетни приходи от продажби за годината преди предходната превишават 3 000 000 лева. Тримесечни вноски се правят от данъчнозадължените лица, чийто приходи от продажби за годината преди предходната са между 300 000,01 лв. и 3 000 000 лв. включително. Авансови вноски не се правят от данъчнозадължени лица, чийто приходи от продажби за годината преди предходната не превишават 300 000 лв.[7]

    

        Срокът за внасяне на корпоративния данък е до 30 юни на следващата година, като от него се приспадат внесените авансови вноски за съответната година.[8]

 

 

Източници:

[1] Чл. 5 от Закона за корпоративното подоходно облагане

[2] Панчева, С., Данъчно счетоводство, Част първа, Авангард Прима, 2015, с. 62

[3] Чл. 6 от Закона за корпоративното подоходно облагане

[4] Калчев, Е. Данъци и данъчно облагане. София, НБУ, 2010, с. 220.

[5] Вътев, Ж., Данъци и данъчна администрация, МВБУ, 2015, с. 87-88.

[6] Чл. 92, ал. 1, 2 и 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане

[7] https://nra.bg/wps/portal/nra/taxes/korporativen-danak/avansovi-vnoski

[8] Чл. 93, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане