Икономика и финанси

       Паричната (монетарната) политика е тясно свързана с фискалната политика на дадената държава. Докато, обаче фискалната политика има финансово-бюджетен характер, то паричната политика може да се определи като политика за въздействие върху паричната маса. Поради тази причина монетарната политика може да се определи като процес по регулиране на паричната маса и паричното обръщение в страната чрез пряко въздействие от страна на държавата или чрез въздействие от страна на централната банка. Чрез прилагането на парична политика се осигурява стабилното функциониране на паричната система и паричното обръщение в страната, като нейното влияние се разпростира както върху парите, така и върху цените на стоките и услугите.

 

        Целите, които се преследват с прилагането на монетарната политика са стабилизационни, изразяващи се в повишаването на устойчивостта и ефективността на функционирането на стопанската система на страната, преодоляване на кризи, икономически ръст и осигуряване на заетост. В съответствие с целите и задачите, които изпълнява, монетарната политика притежава следните особености:

• Стабилизиране на нивото на цените;

• Потискане на инфлацията;

• Подкрепа на покупателната способност на населението;

• Подкрепа на курса на националната валута както на вътрешните, така и на външните пазари;

• Осигуряване на устойчиво парично обръщение в условията на пазарна икономика;

• Регулиране на паричната маса;

• Регулиране на търсенето и предлагането на пари чрез банковата система в страната.

 

   Макроикономическата парична политика на държавата се свързва най-вече с въздействието върху паричната маса. В зависимост от начина, по който се осъществява това въздействие, паричната политика се определя като твърда или мека. Твърда парична политика е налице, когато държавата съкращава паричната маса, ограничава емисията на пари и спомага за поддържане на висок лихвен процент по кредитите. Паричната политика се определя като мека, когато държавата съдейства за увеличаването на паричната маса и не пречи на този процес като не задържа емисията на нови пари и подпомага получаването на евтини кредити.

 

       Държавната парична политика се разграничава на два вида според това дали в страната действа валутен борд (паричен съвет) или не, т.е. тя бива: парична политика при централна банка и парична политика при паричен съвет.

• Паричната политика, прилагана от централната банка се характеризира с това, че могат да се използват различни видове инструменти и валутно-курсовият режим е гъвкав. Основните инструменти на паричната политика, водена от правителството и прилагана от централната банка са следните: политика на рефинансиране, операции на свободния пазар, политика на банковите резерви и обезпечаване на банковата ликвидност. Всички те позволяват да се регулира обръщението на паричната маса и на отделни парични агрегати. По отношение на валутния курс на националната валута, централната банка може да използва следните инструменти, чрез които да го регулира: намеса на централната банка на валутния пазар, повишаване или намаляване на лихвения процент, девалвация, ревалоризация и пряк държавен валутен контрол. 

• При фиксиран валутен режим (валутен борд, паричен съвет) основната особеност е, че функциите на централната банка стават ограничени и тя не може да използва инструментите на паричната политика и че националната валута се обвързва с друга валута или няколко валути, които са чуждестранни, чрез фиксиран валутен курс. Дори и при емитирането на нови банкноти и монети от националната валута е нужно преди това централната банка да закупи от чуждестранната валута, с която е обвързана националната. Страната ни е пример за успешно прилагане на паричен съвет, тъй като от 1997 г. българският лев е обвързан първо с германската марка, а след влизането на Германия в еврозоната – с еврото. За момента правителството води политика насочена към придържане на България към валутния борд до момента, в който страната ни ще влезе в Еврозоната и ще бъде въведено еврото вместо лева. Това води до по-голяма сигурност както за чуждестранните инвеститори, така и за самите български граждани. 

 

 

​

Източници:

Гъргаров, З., Макроикономика, Ботевград, 2011 г.

Колев, С., „18 години валутен борд в България“, 1.07.2015 г., достъпно на: https://www.investor.bg/biudjet-i-finansi/333/a/18-godini-valuten-bord-v-bylgariia-197671/

„Методи за регулиране на валутния курс и особености в България“, достъпно на: https://www.bg-ikonomika.com/2010/10/14.html

„Фиксирани и плаващи валутни курсове“, 25.12.2006 г., достъпно на: https://money.bg/archive/fiksirani-i-plavashti-valutni-kursove.html