Данък върху добавената стойност

Възникване и същност на данъка върху добавената стойност

Данъкът върху добавената стойност (ДДС) се начислява върху цените на стоките и услугите, т.е. предмет на облагането с ДДС са всички доставки на стоки и услуги, които са с място на изпълнение територията на страната и които се извършват от данъчнозадължени лица. Предмет на облагането с данъка са само стоките и услугите, чиито доставки се изпълняват на територията на страната.[1]

Съгласно Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), като данъчнозадължени лица се определят всички юридически и физически лица, които извършват независима икономическа дейност, независимо от това какви са целите и икономическия резултат от тази дейност.[2]

Данъкът върху добавената стойност има следните характеристики:

Държавен (централен) данък, тъй като приходите от него се събират директно в държавния бюджет;
Вид косвен данък, с който се облага потреблението на стоките и услугите – на практика се плаща от потребителите, но данъчнозадължени лица са търговците;
Некумулативен данък – включва се в цената на продаваната стока или услуга;
Многофазен данък – определя се и се събира на всеки етап от производството и реализацията на стоката/услугата до крайния потребител;
Неутрален данък – основава се на принципа на приспадането, според който всяко регистрирано данъчнозадължено лице изчислява размера на данъка върху продаваните от него стоки/услуги и приспада ДДС, който е включен в цената.
При него има механизъм на обратно начисляване – ДДС се начислява от получателя на доставката, в случаите предвидени от закона.[3]

Основната цел на ДДС системата е да се осигури неутралитет на данъка, улесняване на облагането с него, предотвратяване на конфликтите по отношение на компетенциите между държавите-членки на ЕС и предотвратяване на отклоняването на облагането с данъка.

Нормативните актове, с които се регламентира облагането с ДДС на територията на България са: Закон за данък върху добавената стойност и Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност. Тяхната необходимост се обуславя от желанието за ефективно и справедливо облагане с ДДС, както и за осигуряване на ясни и прозрачни правила за данъкоплатците и администрацията. Тези нормативни актове осигуряват рамката за правилното прилагане на данъчните разпоредби, с което се гарантира съгласуваност и съответствие с европейските стандарти и директиви, както и с правилата на международното данъчно право.

Основните понятия, свързани с данък върху добавената стойност са следните [3]:

Данъчнозадължено лице – това е: всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, независимо какви са целите и резултатите от тази дейност; всяко физическо и юридическо лице при внос на стоки; всяко лице, което инцидентно извършва възмездна вътрешнообщностна доставка на превозно средство.
Независима икономическа дейност – това е: дейността на производители, търговци и лица, които предоставят услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и лицата, упражняващи свободни професии като нотариуси и частни съдебни изпълнители; дейността, която се осъществява редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително и експлоатацията на имущество с цел получаване на редовен доход от него.
Стока – всяка движима или недвижима вещ, включително и вода, газ, електрическа, топлинна или друга енергия, както и софтуерните продукти. Не са стока паричните средства, които са в обръщение и чуждестранната валута, когато се използват като платежно средство.
Доставка на стока – прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стока. Приравнени на доставка на стока са: прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стоката, което е в резултат на искане или акт на държавен или местен орган или на основание на закон, срещу обезщетение; фактическото предоставяне на стока по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея под отлагателно условие или срок; фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката; фактическото предоставяне на стока на лице, което действа от свое име и за чужда сметка.
Услуга – това е всичко, което има стойност и е различно от стока. Услугата няма материално изражение. Тя се потребява в момента, в който се произвежда.
Доставка на услуга – всяко извършване на услуга. Приравнени на доставки на услуги са: продажбата или прехвърлянето на права върху нематериално имущество; поемане на задължения за неизвършване на действия или неупражняване на права; всеки физически и интелектуален труд, включително и обработката в смисъл на строеж, производство или монтаж на материален актив, който се прави със суровини и материали на възложителя, които са дадени в разпореждане на изпълнителя; извършване на услуга от държател или ползвател за ремонт и/или подобрение на актив, който е нает от него или му е предоставен за ползване.
Доставчик – лице, което извършва доставката на стоката или извършва услугата.
Получател – лице, което получава стоката или услугата.
Облагаема доставка – всяка доставка на стока или услуга, която е: възмездна; извършена е от данъчнозадължено лице (по ЗДДС); влиза в обхвата на независимата икономическа дейност на данъчнозадълженото лице; с място на изпълнение на територията на страната; не е определена изрично като освободена доставка; облагаема доставка е и доставката с нулева ставка, извършена от данъчнозадължено лице; стока въведена на територията на България от друга държава, освен в специалните случаи на освобождаване.

ДДС съществува от около 60 години. За първи път данък добавена стойност се начислява във Франция. До преди 1965 г. единствените държави, в които е имало такъв данък са Франция и Кот Д’ивоар. През периода 1966-1975 г., Европейския съюз приема редица важни документи, които са свързани с ДДС (Първа и Втора директива от 1967 г.), в резултат на което в 11 държави-членки на съюза се въвежда облагането с данък върху добавената стойност. В същото време 10 държави от Южна Америка (Аржентина, Боливия, Бразилия, Чили, Колумбия, Коста Рика, Еквадор, Никарагуа, Перу и Уругвай) също въвеждат ДДС. През периода 1976-1985 г. няма нови европейски страни, които да въвеждат този данък, но за пръв път той започва да се прилага в африканска държава – Сенегал (от март 1980 г.). През януари 1977 г. Корея става първата азиатска държава, която започва да прилага данъка. Постепенно ДДС се въвежда в редица други държави по света, като понастоящем той се прилага в 136 страни. Данъкът върху добавената стойност се въвежда в България през 1994 г., като тогава неговата ставка е била 18%. През 1996 г. ставката на данъка е вдигната на 22%, но само три години по-късно, през 1999 г., тя отново е променена и става 20%, каквато е и до днес.[3]

Размерът на стандартната ставка на ДДС в България е 20%, като тя се прилага за облагаеми доставки в страната, внос на стоки и вътрешнообщностни придобивания (внос от страни от ЕС), като се изключват тези стоки, които изрично се облагат с нулеви ставки.

В момента, в действие е и намалена ставка на ДДС от 9%, която се прилага за [4]:

Услуги по настаняване, които се предлагат в хотели и други места за настаняване, включително и предоставяне на място за площадки за къмпинг и за каравани;
Доставки на: книги на физически носители или извършвани по електронен път или и по двата начина (книги, учебници, детски книги и др.); периодични издания (вестници и списания) на физически носители или доставяни по електронен път или и по двата начина, различни от публикации, които са изцяло или основно предназначени за реклама и различни от публикации, които са изцяло или основно съставени от аудио-музикално или видео съдържание;
Доставки на храни за бебета и малки деца, бебешки пелени и други подобни хигиенни продукти, включени в Приложение 4 към ЗДДС.

Намалената ставка (9%) ще се прилага до 31 декември 2024 г. и за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят от доставка на приготвена или неприготвена храна, включително и на храна за вкъщи. Изключват се доставките на ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят от доставка на вино, бира и спиртни напитки.[5]

Намалената ставка (9%) на ДДС ще се прилага до 30 юни 2024 г. за следните видове доставки:

Доставка на обща туристическа услуга в случаите по чл. 136 от ЗДДС, както и екскурзиите, които са организирани от туристически оператори или агенти със случаен автобусен превоз[6];
Доставка на услуги за използване на спортни съоръжения.[7]

Нулева ставка на ДДС се прилага за извършване на доставки на стоки и услуги по:

Чл. 53 - вътрешнообщностни доставки по чл. 7 от ЗДДС, с изключение на освободените по чл. 38, ал. 2;
Чл. 64а - вътрешнообщностни придобивания на стоки с място на изпълнение страната, посочени в чл. 36б - ваксини срещу COVID-19 и на ин витро диагностични медицински изделия, предназначени за диагностика на COVID-19;
Чл. 140 - обща туристическа услуга с място на изпълнение трети страни;
Чл. 146 - стоки, за които са налице условията по чл. 28 от ЗДДС – изпращане и доставка на стоки до трети страни;
Чл. 173 - доставки на стоки, които са освободени от ДДС по силата на международни договори, споразумения, конвенции и други подобни.

От 9 юли 2022 г. се прилага нулева ставка и за доставката на хляб и брашно на територията на страната, при вътрешнообщностни придобивания и при вноса им с място на изпълнение страната. Тази нулева ставка ще важи до 31 декември 2024 г. [8]

Добре би било нулевата ставка за хляба и брашното да стане постоянна, тъй като това е една от основните хранителни стоки за българите и необлагането ѝ с данък ще даде възможност за предлагане на хляб на по-ниски цени, което е много важно за най-бедната част от българския народ. Може да се помисли за намаляване на ставката на данъка или нейното премахване и при други основни хранителни стоки, което най-вероятно ще ощети донякъде бюджета, но ще помогне на по-бедните слоеве от обществото.

Обекти на облагането с ДДС са [9]:

Всички възмездни облагаеми доставки на стоки и услуги на територията на страната;
Всички възмездни вътрешнообщностни придобивания, с място на изпълнение страната, които са извършени от лица регистрирани по ЗДДС или лица, за които е възникнало задължение да се регистрират по ЗДДС;
Всички вътрешнообщностни придобивания на нови превозни средства с място на изпълнение страната;
Всички възмездни вътрешнообщностни придобивания на акцизни стоки с място на изпълнение страната, когато получателят е данъчнозадължено лице по ЗДДС или е данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по ЗДДС;
Вносните стоки.

Съгласно ЗДДС, субект на облагането с ДДС са данъчнозадължените лица, които извършват независима икономическа дейност. Това са предимно юридически лица, но данъчнозадължени могат да бъдат и физически лица. Стоки и услуги, които се предоставят от държавни органи и институции са освободени от облагане с ДДС, освен ако това не пречи на конкуренцията и ако не са включени в специален списък. В списъка с държавни дейности, който подлежат на облагане с ДДС са: електроснабдяването, водоснабдяването, далекосъобщителни услуги и др. [10]

Източници:

[1] Вътев, Ж., Данъци и данъчна администрация, МВБУ, 2015.

[2] Чл. 3, ал. 1 от ЗДДС

[3] Какво е ДДС?, изд. Форком, https://www.forcom-bg.com/dds/main.htm

[4] Чл. 66а от ЗДДС, изм. ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.

[5] § 15д, ал. 1, т. 2 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗДДС, ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г., доп. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.

[6] § 15д, ал. 1, т. 5 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗДДС, ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г., доп. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.

[7] § 15д, ал. 1, т. 6 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗДДС, ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г., доп. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.

[8] Според последно приетите от НС промени

[9] Чл. 2 от ЗДДС

[10] Пашев, К., Данъчна политика и администрация: Теория и практика, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2006.