Икономика и финанси

    Когато държавите от Южна Европа се присъединяват към еврозоната, лихвеният процент пада до сравнително ниски показатели. В същото време, обаче в тези страни има покачване на заплатите и на цените, което е отражение на стремежа техните размери да бъдат доближени до средната им стойност за еврозоната. По-ниските лихвени проценти съчетани с повишаването на заплатите и на цените, води до понижаването на реалната стойност на лихвения процент, което от своя страна води до повишаване на потреблението и кредитирането. Ръстът на заплатите в тези страни не отговаря на темпа на растеж на брутния вътрешен продукт, което води до генерирането на външни дисбаланси изразяващи се в значителни дефицити по текущата сметка. Тези външни дефицити се финансират главно чрез вземането на външни заеми и по този начин външната задлъжнялост на тези страни достига до много високи нива, в следствие на което те изпадат в дългова криза, тъй като не могат да покриват вноските по заемите си. По време на кризата притокът на частен капитал спира, налагат се корекции по текущата сметка, затягат се фисковете. Всичко това води до намаляване на заплатите, повишаване на безработицата и увеличаване на емиграцията. Най-голяма е дълговата криза в Гърция, Кипър и Португалия от страните от Южна Европа, а също и в Ирландия, като по-късно засяга и Италия и Испания. Постепенно тези държави излизат от кризата, но рецесията продължава доста дълго, което поражда социални проблеми.

 

        Въвеждането на еврото в страните от Южна Европа може да се разглежда само като една от причините за възникналата криза. Другите фактори, които допринасят за това са: 

• начинът на функциониране на пазара на труда, който дава възможност за прекомерен растеж на заплатите неотговарящ на реалния растеж на БВП на дадената страна;

• неадекватният контрол върху банковия сектор от страна на правителствата;

• грешки във фискалната политика.

 

        Дълговата криза от 2009 г. в Гърция, Испания и други страни от периферията на ЕС се съчетава със световната икономическа криза, което води до намаляване на тяхната конкурентоспособност.

 

    За въздействие с цел повишаване на националната конкурентоспособност се използват вътрешната и външната девалвация. Девалвацията представлява понижаване на стойността на дадена национална валута спрямо стойността на предлаганите в страната стоки и услуги. Тя води до относително повишаване на цените на вносните стоки и понижаване на цените на стоките за износ.

 

 Предимствата на девалвирането на националната валута (външна девалвация) с цел повишаването на конкурентоспособността са следните:

• Има бърз коригиращ ефект върху относителните цени на факторите на производство;

• Намалява се неизвестността пред чуждестранните инвеститори, тъй като когато националната валута е надценена, те са поставени пред постоянни очаквания дали ще бъдат направени корекции;

• Валутният курс е от съществено значение не само за износа, но и за вноса и за притока на капитали;

• Девалвацията може да спомогне да се намали задлъжнялостта в частния сектор;

• Намаляват се реалните лихвени нива, а това води до подобряване на условията за износ, стимулира се общата икономическа активност и се намалява безработицата;

• По-високата инфлация допринася за нарастване на приходите на държавата и за подобряване на фискалната позиция. Девалвирането на националната валута води и до някои рискове, изразяващи се в: опасност от голямо повишаване на цените на вносните стоки; може да се окаже тежък удар върху частните банки; увеличава се размера на дълга в долари и в евро.

  

   Тъй като, обаче страните от еврозоната нямат своя национална валута, която да девалвират, тъй като използват еврото, а други като България са с валутен борд, няма как да се приложи външната девалвация като инструмент за повишаване на конкурентоспособността. В такива случаи може да се ползва вътрешната девалвация, която се изразява във вземането на мерки от страна на държавата по отношение на доходите и цените. Нейните предимства са следните:

• Запазва се доверието към валутния борд;

• Улеснява се въвеждането на еврото;

• Създава се доверие в международните финансови пазари;

• След влизането в еврозоната, остава единствения инструмент за повишаване на конкурентоспособността на по-изостаналите в икономическо отношение държави от ЕС;

• Дава възможност на банките да се съвземат по-бързо след икономическа криза. 

 

       Вътрешната девалвация има следните недостатъци:

• Резултатът от мерките е по-бавен;

• Води до опасност от по-продължителна рецесия и безработица;

• Намаляват се разходите в държавния сектор, включително и на заплатите.

 

 

​

Източник: Димитров, М., „Глобални ефекти на вътрешната и външната девалвация върху експортния потенциал“, сп. „Народностопански архив“, 2015, достъпно на: https://www.ceeol.com/search/viewpdf?id=420292