Икономика и финанси

          Основните документи, които са свързани с отчитането на данъка върху добавената стойност на дадена организация са следните: фактурите, известията към фактурите и протоколите. Към тях може да се прибавят и касовите бележки и заместващите документи. Документ, който също е свързан с отчитането на ДДС в предприятията е и справката-декларация, която данъчнозадължените лица са длъжни да подават след изтичането на всеки данъчен период.

 

​

Фактура

     

     Фактурата представлява данъчен документ. Данъчно задължените лица са длъжни да издават фактури за доставените от тях стоки или извършени услуги или при получаване на авансово плащане, освен в случаите, когато е предвидено доставката да се документира само с протокол по чл. 117 от ЗДДС.[1] Правилата за фактуриране важат за всички лица, които извършват независима икономическа дейност, без значение дали са регистрирани по ДДС или не.

   

       Фактурите биват два вида – данъчна и опростена:

• Данъчна фактура се издава в случаите, когато лице регистрирано по ЗДДС прави доставка на стоки или услуги, освен в случаите, когато доставката бива документирана чрез протокол (съгл. 113 от ЗДДС). В този вид фактура сумата на ДДС се пише на отделен ред.

• Опростена фактура се издава в случаите, когато доставчикът на стоката или услугата (съставителя на фактурата) не е лице регистрирано по ЗДДС. Тук ДДС не се пише на отделен ред, а само се включва в общата сума за плащане.

    

      Задължение да издават фактура имат всички физически и юридически лица, които предоставят на други лица стоки или услуги срещу заплащане – търговци, земеделски производители, лица на свободна професия и физически лица.

   

      Фактурите се издават:

• На хартиен носител или в електронен формат;

• В най-малко два екземпляра (когато е на хартиен носител) – единият се дава на получателя, а другия остава за доставчика[2];

• Не по-късно от 5 дни от датата на доставката или от датата на получаването на авансовото плащане[3].

 

      При вътрешнообщностни доставки, включително и когато има авансово плащане, фактурата се издава не по-късно от 15-то число на месеца, който следва месеца, през който е възникнало данъчното събитие.[4]

 

     Фактурите нямат специален образец, по който да се съставят, но трябва да съдържат следните задължителни елементи[5]:

• Наименование на документа – „ФАКТУРА“;

• Номер на документа, който е десетразряден и се изписва с арабски цифри, без пропуски и без повторения;

• Дата на издаване на документа;

• Данни на доставчика – име, адрес, ЕИК и ИН по ЗДДС;

• Данни за получателя – име, адрес, ЕИК и ИН по ЗДДС;

• Количество и вид на стоката или вид на услугата, както и техните единични цени;

• Данъчна ставка – 20%, 9% или 0%. Когато ставката е нулева или данъка се дължи от получателя, се вписва основанието за това.

• Сума на сделката, която включва общия сбор на данъчната основа и сумата на ДДС за стоките/услугите.

 

      Фактури могат да не бъдат издавани в следните случаи[6]:

• Когато получателят на доставката е данъчно незадължено физическо лице;

• Когато се правят доставки на финансови и застрахователни услуги;

• При продажба на самолетни билети;

• При извършване на безвъзмездни доставки;

• При доставки на услуги по електронен път от лица, които са неустановени в общността;

• Доставки, които се правят от нерегистрирани по закона физически лица, които не са ЕТ и в случаите, когато издаването на документ за тези доставки не е задължително съгласно ЗДДФЛ.

 

      Издадена вече фактура не може да бъде поправяна. Ако се установи грешка в информацията, то цялата фактура трябва да бъде анулирана и да бъде издадена нова.[7] Когато сгрешената фактура е отразена вече в дневника на подателя и/или дневника на получателя, то издателя на фактурата трябва да състави протокол за анулирането, който да съдържа следните елементи: основание за анулиране на фактурата; номера и датата на фактурата, която се анулира; номера и датата на издадената нова фактура на мястото на анулираната; подписи на лицата, които са съставили протокола за анулирането.[8]

 

     Фактурата се издава от счетоводител или касиер в деня, в който е извършена продажбата или когато трябва да се направи авансовото плащане. Тя трябва да бъде подписана от упълномощен представител, който отговаря за сделката. След това тя може да бъде предадена на счетоводителите, веднага или в някой от следващите дни, но не по-късно от 1-во число на следващия месец. Фактура, която се получава за доставени стоки или услуги от външни контрагенти също се подписва от упълномощено лице и се предава на счетоводството, като това се прави не по-късно от два работни дни. Счетоводителят/счетоводителите обработват всички издадени и получени фактури за дадения месец до 10-то число на следващия месец и след това ги архивират.[9]

 

​

Протокол

     

     Съгласно разпоредбите на чл. 117, ал. 1 от ЗДДС, протоколи се издават задължително в определени случаи. Задължителните елементи на протокола са следните: номер и дата; име и идентификационен номер на лицето на регистрираното лице; количеството и вида на стоката или вида на услугата; датата на възникването на данъчното събитие; данъчната основа; данъчната ставка; основанието за начисляване или неначисляване на данъка; размер на данъка; идентификационен номер на доставчика за целите на ДДС, когато доставчикът е регистриран по ДДС в друга държава-членка и номер на фактурата (ако е издадена до датата на издаване протокола); идентификационен номер по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на доставчика на стоки.[10]

   

       Протоколът се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем. При безвъзмездно предоставяне на хранителни стоки (по чл. 6, ал. 4, т. 4 от ЗДДС), протоколът се издава не по-късно от 5 дни от датата, на която са били предоставени хранителните стоки.[11]

 

​

Касова бележка

     

     Всяко регистрирано или нерегистрирано лице по ЗДДС е длъжно при извършване на продажби в търговски обект да издава фискална касова бележка от фискално касово устройство  (фискален бон) или да издава касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо дали купувачът е поискал и друг документ за направената покупка. Получателят (купувачът) е длъжен да получи фискалния/системния бон и да го съхранява до напускането на търговския обект.[12] Фискалният и системният бон са хартиени документи, по които получателят извършва плащане (в брой, с дебитна/кредитна карта, с чек). При продажби на стоки от онлайн магазин, касовата бележка може да се генерира в електронен вид и да се предостави на имейл адрес на получателя без да е необходимо да се издава хартиен екземпляр. При продажби от автомати на самообслужване, фискалния/системния бон може само да се визуализира на екрана, без да се издава хартиен екземпляр.[13]

    

    За продажбите, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът на стоките/услугите трябва да съставя отчет за извършените продажби/доставки, в който да се съдържа обобщена информация за тях за съответния период.[14]

 

​

Справка-декларация по ДДС

      

    Справка-декларацията по ДДС се подава от всички регистрирани по ЗДДС лица. Заедно с нея се подават и отчетните регистри (дневник за продажбите и дневник за покупките) за съответния данъчен период. Изключение правят лицата, които подлежат на специална регистрация, която е регламентирана в глава 18 на ЗДДС.[15]

     

     Справка-декларацията се подава до 14-то число на месеца, който следва данъчния период, за който се отнася. Данъчният период е един месец и съвпада с календарния месец, освен в случаите посочени в глава 18 на ЗДДС. За новорегистрираните по ЗДДС лица, данъчният период започва от датата на регистрацията и завършва до последно число на същия месец, през който е извършена регистрацията. В случаите на дерегистрация на лица по ЗДДС, последният данъчен период започва от 1-во число на месеца и завършва до датата на дерегистрацията.[16]

     

     Справка-декларацията по ДДС и отчетните регистри задължително се подават по електронен път с квалифициран електронен подпис, освен при смърт на физическото лице или физическото лице – едноличен търговец, а също и при издадено разрешение от териториалната дирекция на НАП на лице с прекратена регистрация по ЗДДС за извършване на корекция по подадена вече справка-декларация и отчетни регистри, съгласно изискванията на ДОПК. Справка-декларация се подава задължително дори и когато не следва да се внася или възстановява данък, а също и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки и вътрешнообщностни придобивания или не е извършило внос за съответния данъчен период. При дерегистрация по ЗДДС заедно със справка-декларацията за последния данъчен период лицето трябва да подаде протокол-опис по образец за начисляване на данък съгласно чл. 111 от ЗДДС.[17]

 

 

Източници:

[1] Чл. 113, ал. 1 от ЗДДС

[2] Чл. 113, ал. 2 от ЗДДС

[3] Чл. 113, ал. 4 от ЗДДС

[4] Чл. 113, ал. 5 от ЗДДС

[5] Чл. 114, ал. 1 от ЗДДС

[6] https://nra.bg/wps/portal/nra/taxes/dds-v-balgariya/fakturirane

[7] Чл. 116, ал. 1 от ЗДДС

[8] Чл. 116, ал. 4 от ЗДДС

[9] https://nra.bg/wps/portal/nra/taxes/dds-v-balgariya/fakturirane

[10] Чл. 117, ал. 2 от ЗДДС

[11] Чл. 117, ал. 3 от ЗДДС

[12] Чл. 118, ал. 1 от ЗДДС

[13] Чл. 118, ал. 3 от ЗДДС

[14] Чл. 119, ал. 1 от ЗДДС

[15] https://nra.bg/wps/portal/nra/uslugi/spravka.deklaraciq/

[16] https://nra.bg/wps/portal/nra/uslugi/spravka.deklaraciq/

[17] https://nra.bg/wps/portal/nra/uslugi/spravka.deklaraciq/