Икономика и финанси

       Европейският съюз представлява политически съюз на 27 държави, намиращи се на континента Европа. България е член на ЕС от 2007 г. В рамките на ЕС страните-членки се договарят за предаване на определени компетенции от националните институции към общностните. В следствие на това започва процес на формиране на обща европейска икономика и по-ефективно прилагане на европейските политики. По пътя към стабилност, просперитет и по-добро бъдеще на Европейския съюз трябва да бъдат реализирани различни процеси водещи до обединяване на икономиките и пазарите на държавите-членки, както и приемането на единната валута – еврото.

 

        Всички държави, които членуват в Европейския съюз са членове и на Икономическия и паричен съюз (ИПС) и координират помежду си политики, с които се подкрепят икономическите цели на ЕС. Част от държавите-членки обаче са стигнали и по-далеч, като са заменили националните си валути с общоевропейската валута – еврото. Съвкупността от тези държави образува т.нар. еврозона.

 

        След въвеждането на еврото през 1999 г. като отчетна валута за безналични плащания, в еврозоната влизат 11 от 15-те държави, които тогава са част от ЕС. Постепенно към нея се присъединяват и други държави, като днес те са 19 на брой от общо 27 държави-членки на ЕС. Това са: Австрия, Белгия, Кипър, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словакия и Словения. Последно, през 2023 г. към еврозоната се присъедини и Хърватия. Държавите-членки на ЕС, които все още не са се присъединили към еврозоната са: България, Полша, Румъния, Унгария, Чешка република, Швеция. Дания и Обединеното кралство, което вече не е член на ЕС, имат отказ от договаряне за влизане в еврозоната, а всички останали държави задължени, съгласно подписаните от тях договори, да приемат еврото, но някои от тях умишлено забавят този процес. Швеция например още през 1999 г. е готова да влезе в еврозоната, но заради референдума, проведен през 2003 г. с който шведите отхвърлят членството в еврозоната, страната умишлено не се присъединява към Европейския механизъм за обменни курсове (ERM II) и по този начин не изпълнява един от критериите за влизане в еврозоната.

 

        Има и държави извън ЕС, които са въвели еврото като национална валута по силата на специални парични споразумения с ЕС, това са: Андора, Монако, Сан Марино и Ватиканът.

 

        Въвеждането на еврото като национална валута на много от държавите-членки на ЕС води до тяхната по-добра икономическа интеграция, която обаче трябва да бъде управлявана по такъв начин, че да бъдат реализирани максимално ползите от единната валута. В еврозоната, провеждането на паричната политика е поверено на независимата Евросистема, която се състои от Европейската централна банка (ЕЦБ) и националните банки на държавите от еврозоната. Икономическата политика остава до голяма степен приоритет на държавите от еврозоната. Те, обаче, трябва да координират помежду си икономическите политики, които водят, за да могат да бъдат постигнати общите цели на еврозоната, които са стабилност, растеж и заетост. Тази координация се постига посредством различни структури и инструменти, като централна роля играе Пактът за стабилност и растеж. В пакта са включени правила за фискална дисциплина, каквито са например ограниченията за размера на бюджетния дефицит и на държавния дълг.

 

      За да влезе дадена страна-членка на ЕС в еврозоната тя трябва да отговаря на изискванията, определени чрез критериите за сближаване, познати още като Маастрихтски критерии. В тези критерии се включват пет основни изисквания:

• Инфлация не повече от 1.5 процентни пункта над средната ѝ стойност в трите страни-членки с най-ниска инфлация;

• Бюджетен дефицит, който да не е повече от 3% от БВП;

• Държавен дълг, който е не повече от 60% от БВП;

• Дългосрочен лихвен процент не повече от 2 процентни пункта над средната стойност за трите държави-членки с най-ниска инфлация;

• Стабилност на валутния курс на национална валута към еврото в границите от -15% до +15%.

  

     В момента България не отговаря само на един от тези критерии - този за инфлацията. Бюджетният дефицит беше изкуствено намален за сметка на определени икономии, но все пак се постигнаха желаните 3%. Също така, в доклада на Европейската банка се посочва, че икономиката на България все още не готова за приемането на еврото. Освен това, в българското общество съществуват сериозни нагласи против въвеждането на еврото и за запазването на българския лев, като желанието на хората е да се проведе референдум по въпроса и тогава да се реши. Опасенията са основно, че може да се повтори гръцкия сценарий в България, а също и от това, че фунциите на БНБ ще бъдат иззети от ЕЦБ и България на практика ще загуби финансовата си независимост. За съжаление, управляващите не пожелаха да се вслушат във волята на народа и отказаха провеждането на референдум. 

 

        Много специалисти в областта на Европейската интеграция смятат, че тези критерии са изкуствено завишени и създават пречки пред много страни. От европейската общност, обаче смятат, че спазването на изискванията ще гарантира включването в еврозоната само на страни, които имат стабилна монетарна, банкова, фискална и финансова система. При допускане на отклонения от изискванията, приемането на еврото може да предизвика сътресения, кризи и цялостен финансов колапс за цялата еврозона. Типичен пример за това са Гърция, Италия, Испания, Ирландия и Португалия, които не успяват да покрият изискванията за съотношението между държавния дълг и БВП. Това води до дългова криза и нуждата от финансови инжекции от страна на ЕС или промяна на условията по дълговите взаимоотношения с дадената държава, което да помогне тя да бъде стабилизирана. В споменатите държави възниква дългова криза, която е най-голяма в Гърция. В изследователски доклад за Конгреса на САЩ, направен през 2012 г. се съобщава следното: „Сегашната криза в еврозоната се развива още през 2009 г., когато новото гръцко правителство разкрива, че предишните такива не са съобщавали цялата информация около бюджетния дефицит. Кризата впоследствие достига до Ирландия и Португалия, като същевременно се появяват опасения за Италия, Испания и европейската банкова система, и за по-фундаментални дисбаланси в рамките на еврозоната.“ Кризата в еврозоната се превръща в социален проблем в повечето страни, които са част от нея, като безработицата в Гърция и Испания през 2013 г. достига до нива от 27%.

 

        Според Д. Радев, управител на БНБ, на процесът на присъединяване първо към банковия съюз и Валутно-курсовия механизъм, а по-късно и към еврозоната не бива да се гледа като на заместител на добрите макроикономически политики и добрите бизнес проекти и бизнес практики. Държавите, които не се съобразяват с това, със сигурност ще изпитат сериозни икономически и финансови трудности, независимо дали са в или извън еврозоната.

 

 

​

Източници:

Кънчовски, Т., „Отражения на Еврозоната върху новоприетите държави и кандидатите за членство“, сп. Геополитика, 3.03.2020 г., бр. 1, достъпно на: https://geopolitica.eu/2020/181-broy-1-2020/3137-otrazheniya-na-evrozonata-varhu-novoprietite-darzhavi-i-kandidatite-za-chlenstvo

Радев, Д., резюме от изказване по време на форума „Годишна среща на бизнеса с правителството: Пътят на България към еврозоната“, 29.01.2019 г.

Paul Belkin, Martin A. Weiss, Rebecca M. Nelson and Darek E. Mix „The Eurozone Crisis: Overview and Issues For Congress“, Congressional Research Service Report R42377, 29.02.2012