Икономика и финанси

      Източниците на финансиране на юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) могат да бъдат обособени в няколко основни групи:

• Държавно (публично) финансиране – тук се включва финансирането от националния бюджет, бюджетите на органите на местното самоуправление и финансиране идващо по оперативните програми на ЕС. Механизмите, по които се разпределят средствата, идващо от публично финансиране са три: пряко държавно финансиране (бюджетни субсидии), финансиране на проекти на НПО на конкурсен принцип, делегиране от държавата на предоставяне на услуги или възлагане на обществени поръчки.

• Грантове/финансирания на проекти от чуждестранни или местни донори;

• Приходи от членски внос и дарения;

• Приходи от стопанска дейност;

• Финансови приходи – вкл. приходи от лихви, приходи от съучастия, положителни разлики от операции с инвестиции, положителни разлики от промени във валутните курсове и др.[1]

 

      Структурата на приходите в различните ЮЛНЦ е различна и зависи както от типа на организацията, така и от дейността, която тя извършва.

 

     Даренията, които са обвързани с определени условия се отчитат като финансиране по реда на СС 20 Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ. Като изпълнение на специални програми, при които се изисква извършване на разходи за удовлетворяване на конкретни потребности е необходимо да се проследява изпълнението на поставените задачи.

 

     За отчитането на приходите от нестопанската дейност се използва група 71 Приходи на юридически лица с нестопанска цел. Тук се включват следните най-важни сметки:

• Сметка 711 Приходи от регламентирана дейност;

• Сметка 712 Приходи от членски внос;

• Сметка 713 Приходи от дарения – с нея се отчитат дарения, които се отпускат със задължителни условия, които предприятието трябва да изпълни. За всяко дарение се завежда отделна аналитична сметка;

• Сметка 714 Приходи от субсидии – с нея се отчитат даренията, които се отпускат на предприятието без задължителни условия;

• Сметка 719 Други приходи – с нея се отчитат приходи от регламентирана дейност, които имат характер на: отписани задължения; излишъци на активи; неустойки, обезщетения и причинени вреди и пропуснати ползи, които са отчетени като приход за предприятието; приходи от продажба на дълготрайни материални активи и материални запаси.[2]

 

     Неправителствените организации често се финансират от външни източници, като дарения и субсидии от трети лица, които подкрепят осъществяването на техните цели. Освен от гражданите, тези организации могат да получават и финансова подкрепа от различни местни и чуждестранни донори, включително и от предприятия. Някои търговски дружества и други корпорации дори се възползват от данъчни облекчения, предоставени по Закона за корпоративното подоходно облагане, когато направят дарения в полза на организации, работещи в областта на благотворителността, социалните дейности, защитата на природата, здравеопазването, науката, културата и спорта. Този вид финансиране създава значителен финансов ресурс, често по-голям от членския внос или капиталовия резерв, формиран при създаването на организацията. Отчитането на даренията и субсидиите може да се извършва по два различни начини. Едната опция е директното отчитане като приход по сметка 714 Приходи от субсидии. Този метод се използва, когато финансирането отвън не е свързано с конкретни програми или проекти. Втората опция включва използването на сметките от група 13 Финансирания при финансиране на конкретни програми. Този метод позволява по-детайлно отчитане на средствата, свързани с конкретни дейности или проекти, които се финансират.[3]

 

   Когато даренията, получени от неправителствени организации, не са свързани с конкретни програми или специални договорености, а имат за цел балансиране на бюджета на организацията, приходите от такива дарения могат да се отчетат директно по кредита на сметка 714 Приходи от субсидии. Дори ако размерът на дарението е по-голям от необходимия за покриване на бюджетните разходи, не е задължително използването на сметка 132 Финансиране на текуща дейност. Евентуалният излишък може да бъде отразен в сметка 117 Допълнителни резерви. Този излишък от средства може да послужи като резерв, който в последващи отчетни периоди може да се използва за покриване на бюджетния дефицит, ако такъв възникне. За нуждите на управленската информация, сметка 714 Приходи от субсидии може да се води аналитично по дарители. Този подход позволява на организацията да проследява и управлява даренията в зависимост от източника им, което може да бъде полезно при анализа на финансовото положение и връзките с дарителите.[4]

Сметките от група 72 Финансови приходи се ползват от ЮЛНЦ по общия ред съгласно характеристиките на сметките от тази група, включително и начина, по който се приключват сметките.

Разходите на ЮЛНЦ се отчитат като: разходи за регламентирана дейност и административни разходи. Във връзка с това се формира и съдържанието на отчета за приходите и разходите, което е специфично. Регламентираните разходи могат да се отчитат направо по дебита на сметките от група 71 Приходи на юридически лица с нестопанска цел. Ако обаче те се отчитат чрез сметките от група 60 Разходи по икономически елементи, то тогава е по-целесъобразно да се използва сметка 609 Други разходи, към която да има аналитична информация, с коя да се разграничават тези разходи от административните разходи. Ако в индивидуалния сметкоплан на ЮЛНЦ се въведе сметка от група 61 Разходи за дейността, то тогава отчитането на разходите може да става с четирицифрени сметки по програми или по други мероприятия.[2]

 

      Признаването на разходите на ЮЛНЦ се извършва в няколко аспекта: признаване (отчитане) в рамките на отчетния период; документална обоснованост на разходите; последващ контрол върху разходите. Признаването на разходите се осъществява въз основа на счетоводните принципи за „текущо начисляване“ и „независимост на отделните отчетни периоди“.[3]

 

     При отчитането на разходите на ЮЛНЦ, които не извършват стопанска дейност, не се използва сметка 603 Разходи за амортизация, тъй като в нормативните актове не е предвидено начисляването на амортизации на активите на ЮЛНЦ с оглед на това, че финансирането на тяхната дейност има бюджетен характер. Също така, в отчета за приходите и разходите на ЮЛНЦ не се предвижда статия за разходите за амортизация. Когато ЮЛНЦ извършват стопанска дейност, се използват всички разходни сметки от група 60. В този случай, те са длъжни да: организират отделно счетоводно отчитане на стопанската дейност и да съставят отчет за приходите и разходите си от стопанската дейност.[2]

 

     В случаите, в които са направени разходи, а финансирането за тях все още не е получено се съставя следната счетоводна статия: Д-т сметка 498 Други дебитори срещу К-т сметка 131 Финансиране на текуща дейност. При фондациите има една особеност, която се изразява в това, че при безвъзмездното финансиране на трети лица моментът в който се преведат средствата, разхода се признава, без да е необходимо да се изчаква получаването на отчета от финансираната организацията за разходването на средствата.[3]

 

      Финансовите разходи на ЮЛНЦ се отчитат чрез сметките от група 62 Финансови разходи, като те се приключват със сметка 125 Резултат от дейността на ЮЛНЦ.

 

       Разчетите на ЮЛНЦ се отчитат чрез сметките от групите: 40 Доставчици, 41 Клиенти, 42 Персонал и съдружници, 44 Разчети по липси, начети и съдебни спорове, 45 Разчети с бюджета и ведомствата, 46 Разчети с осигурители и 49 Разчети с разни дебитори и кредитори.

 

 

 

Източници: 

1. Български център за нестопанско право, Финансово управление на НПО, София, 2015.

2. Петров, Е., Счетоводна отчетност на юридическите лица с нестопанска цел.  Електронно издание на списание „Данъчна практика“, бр. 9 от 2001 г.

3. https://www.ngorc.net/