Финансова спекула - същност и последици

Спекула е дума, която често се използва в ежедневието. Хората вече я използват не само в нейния икономически смисъл, но и в друг по-абстрактен смисъл, каквото е например твърдението, че се „спекулира“ с дадено изказване. Тук ще обърнем внимание на нейният смисъл във финансово отношение.

Терминът „финансова спекулация“ се използва за означаване на действия, които се предприемат с цел получаване на голяма печалба за кратък период от време. Предмет на спекулация могат да бъдат: акции, стоки, валута, имоти и др.

Според икономистът Асен Христофоров спекулата представлява действие на производител, предприемач или търговец, което се извършва с намерение да се реализират печалби по-големи от нормалните за сравнително кратък период, като се използва моментното състояние на пазара.

В отменения вече Закон за борба със спекулата като спекулативни се определят следните стопански дейности:

Продаване на стоки или услуга на цена над определената или преди цената да бъде определена или утвърдена по установения ред;
Извършване на търговска дейност без регистрация, когато такава се изисква по закон;
Извършване на търговска дейност на места, на които такава е забранена от общинските съвети или кметствата;
Укриване или отклоняване на стоки – като укрити се определят стоките, които се закупуват с цел да бъдат продадени или вложени за извършването на услуга, но не се предлагат на купувачите до изчерпване на количествата, а се задържат до определен момент. Като отклонени се определят стоките, които са били продадени или заменени от търговците не по установения ред.

Спекулацията се характеризира с това, че се прави покупка на голямо количество от дадена стока, акции или друго на нормална или ниска за момента цена, след което това количество се задържа докато не се вдигне цената и когато цената достигне определени високи нива – спекулантът продава стоката/акциите/имотите на много по-висока цена и прави бързи печалби. В България обект на спекула в миналото много често ставаха цигарите, тъй като държавата си беше поставила като цел за кратък срок да вдигне много техните цени чрез акцизите. Тези повишения на акцизите се обявяваха предварително и това даваше възможност на търговците-спекуланти да задържат част от стоката в складовете, за да не я продадат на старите цени, а да започнат да я продават едва когато новите цени влязат в сила. По този начин, те реализираха големи печалби.

Въз основа на това, можем да кажем, че спекулантът е търговец, който търси бързи печалби, като си позволява неморални действия за да постигне това. Докато обикновения търговец купува и след това продава стоката си при всяка създавала се възможност за сделка, за да реализира печалби в рамките на нормалното, то спекулантът може да задържа стоката докато цената не се покачи дотолкова, че това да е задоволително за него, т.е. по този начин той определя правилата, по които ще се случва търговията. На практика, спекуланта се възползва от това, че дадена стока е много търсена и към даден момент има дефицит, за да направи максимална печалба от това.

Съществуват два основни вида спекуланти. Те са следните:

Спекулант „Бик“ – той купува ценни книжа или други стоки или активи с надеждата да ги продаде в бъдеще на по-висока цена. Поради тази причина той се насочва към такива активи, за които се очаква, че ще има повишение на цените им в бъдеще.
Спекулант „Мечка“ – той очаква цените на дадени стоки/активи да спаднат в бъдеще, затова той ги продава с намерението да ги купи на по-ниски цени в бъдеще.

Прилики и разлики между спекулант, търговец и инвеститор

Общото между спекуланта и инвеститора се състои в това, че и двата вида хора целят да получат високи печалби, влагайки определено количество средства. Също така, както при инвестицията, така и при спекулата риска е сравнително висок. Търговецът също е човек, който търси печалби, като за целта купува стока и после я продава. За разлика от спекуланта обаче, той продава стоката си във всеки момент, в който за нея има търсене, а не я задържа до удобен за него момент.

Разликите между спекулант и инвеститор се изразяват в следното:

Спекулантът търси бърза печалба и използва ситуацията на пазара (повишеното търсене от дадена стока), за да продаде стоката на желаната цена, а инвеститора влага определени средства в някакво начинание, след което очаква възвращаемост в за период от минимум една година. В някои случаи, когато инвестицията е по-голяма, може да се изисква доста дълъг срок за да се изплати и за да започнат да се реализират печалби. При спекулата обикновено е обратното – инвестират се определени средства, които след това много бързо се възвръщат заедно с голяма печалба.
Инвеститорът се занимава с откриването на вътрешноприсъщата стойност (потенциала) на даден актив, като поставя този потенциал в определен контекст и определен срок, докато спекулантът не търси обезателно такава стойност, но иска бързо да я придобие и след това да продаде стоката/актива в удобен за него момент.
Инвеститорът се занимава с развитие на потенциала на актива, така че да може след определено време да получи желаните печалби, т.е. той участва в неговото развитие, докато спекуланта не влага никакви усилия, а само чака удобно време за да го продаде с максимална печалба.
Инвеститорът търси начини резултатите от проекта, в който той е вложил средства, да обхванат възможно повече територии, хора и области, докато спекулантът не влага такива усилия, той гледа да продаде това, в което е вложил средствата възможно най-бързо на изгодна за него цена.

Когато става въпрос за финансови инвестиции, като инвеститор може да се определи този, който се стреми да запази главницата, т.е. стойността на това, в което е инвестирал и максимално да се предпази от загуба на тази стойност. За него не е толкова важно дали ще загуби или ще намалеят финансовите средства и времето, които е вложил, а е по-важно да не се наруши или разруши вътрешноприсъщата стойност на финансовите активи, в които е инвестирал, т.е. да я пропилее или да я размени за нещо със стойност под нейната. Спекулантът от своя страна, купува даден финансов актив с цел да изчака цените на борсата да се покачат и в определен, изгоден за него момент ги продава, за да спечели много пари. Именно при търговията с финансови активи, разликата между спекулант и инвеститор е най-тънка.

Като инвестиция, може да се даде следния пример: проект за изграждане на магазин, при който дадена фирма влага средства в неговото изграждане, наемане и обучение на персонала, в маркетинг и реклама и т.н. За да изгради новия магазин, фирмата трябва да инвестира финансови средства, които след определен период от време да се възвърнат (например в рамките на 2 години), а след това обектът да започне да генерира желаната печалба. Инвестиция също може да бъде и започването на производство на нов вид стока от дадена фирма, т.е. фирмата влага пари в закупуването на машини, наема персонал, прави маркетингови проучвания и т.н., като всички тези вложения след това се възвръщат под формата на дългосрочни печалби.

Като пример за спекула, може да се даде казуса с продажбите на олио в средата на 2022 г. в България. Неговата цена вървеше между 2.5-3 лв. на литър, в зависимост от марката и търговския обект, в който се продаваше. За кратко, на пазара имаше дефицит на олио и след като магазините отново заредиха от продукта, се видя рязко покачване на неговата цена до 5-6 лв. на литър. Можеше да се види, че цените на всички марки олио изведнъж се вдигнаха. Причините за това най-вероятно са следните: търговците, които купуват олио от производителите са знаели, че цената му ще се покачи поради повишените разходи за производство (най-вече на тока за бизнеса), поради което са задържали известни количества в складовете си. В момента, в който производителите са започнали да продават на търговците олиото на новата цена, търговците пускат старите количества заедно с новите и по този начин печалбата им е по-голяма.

Последици от спекулата

Като цяло, спекулата се отразява негативно както върху отделните хора, така и върху икономиката, но в тя също така, може да има и някои предимства.

Вредите, които спекулата причинява върху отделните хора са предимно морални, тъй като спекулантите са хора, които в преследване на по-голяма печалба не зачитат ценностите и не се интересуват, че нанасят вреда на други хора, най-вече на потребителите, а в някои случаи и на икономика и държавата, като цяло.

Вредите, които спекулата нанася върху икономиката на държавата са следните:

Може да доведе до неестествени загуби в стойността на акциите и другите активи на компанията, което от своя страна води до финансови фалити и негативни икономически последици за даден пазар с дълготраен ефект;
Може да доведе до намаляване на заетостта в производството, тъй като спекулата поглъща значителна част от капитала, тъй като отклонява парите от производствените предприятия;
Предизвиква недоволство от страна на обществото, което е насочено към хората, които се възползват от нещастието на другите, за да забогатеят.
Води до прекалено високи или прекалено ниски цени на стоките или активите – спекулациите могат да тласнат цените отвъд разумните нива, които отразяват присъщата стойност на стоката/актива. Въпреки, че тези колебания обикновено са временни и за кратък период от време, те могат да имат дългосрочни негативни последици върху дадена компания, даден пазар или дори върху цялата икономика.
Образуване на икономически балони – когато цените се вдигат прекалено много се получават т.нар. балони, които се образуват поради нереалното покачване на цените. Когато цените на даден пазар се повишават, това привлича още повече спекуланти, което от своя страна води до още по-високи цени до момента в който „балонът“ се спука и цените рязко спаднат. След този момент, обикновено дадения пазар изпада в криза. Пример за това е балонът на пазара на жилищни имоти преди Световната икономическа криза от 2009 г., който беше предизвикан от прекалено лесното раздаване на кредити от банките, което доведе до повишаване на търсенето на имоти. Това продължи до момента, в който цените станаха толкова високи, че търсенето на практика спря и балонът се спука. След което строителния и финансовия сектор изпаднаха в криза, а след това и останалите сектори на икономиките на страните.

Предимствата на спекулата за икономиката са следните:

Може да допринесе за подобряване на благосъстоянието на икономиката – някои спекуланти са по-склонни да поемат по-големи рискове в сравнение с обикновените инвеститори, като вложат средствата си в компания, активи или ценни книги, които все още не са се доказали на пазара и се търгуват на много ниска цена. По този начин, спекулантите осигуряват повече капитал за новите компании, който те могат да използват за да се развиват или могат да осигурят повече капитал за компании или продукти, които временно са изпаднали в затруднение, като по този начин им се даде шанс да излязат от това затруднение. На практика купувайки евтини и високорискови активи, стоки или компании спекулантите подкрепят тези компании и им дават тласък, а от това печели цялата икономика на дадена страна.
Повишава се ликвидността на пазарите – това става благодарение на това, че спекулантите търгуват активно. Ако на даден пазар няма никакви спекуланти, то той най-вероятно ще е нисколиквиден и разликата между цените на търсенето и цените на предлагането може да е голяма, което ще пречи на инвеститорите да купуват или продават инвестиции на справедлива пазарна цена. Участието на спекулантите поддържа гладкото функциониране на пазарите, като улеснява обмена между продавачи и купувачи.
Склонност към поемане на по-висок риск, което води до по-широко и леснодостъпно финансиране за повече компании. Спекулантите са готови да инвестират или да заемат финансови средства на компании, които имат лош кредитен рейтинг. Ако няма спекуланти, то тогава само утвърдените фирми с положителен рейтинг ще могат да получават кредити и съответно да оцеляват на пазара.

Обобщение

Спекулацията представлява съвкупност от действия, насочени към получаване на голяма печалба чрез закупуване и продаване на някакви количества от някаква стока или актив. Спекулата се различава от обикновената продажба по това, че се търси максимална изгода за кратко време и е възможно да се предприемат неетични действия спрямо купувачите, каквото е задържането на определен вид дефицитни стоки или активи докато тяхната цена не достигне до такова ниво, което е задоволително за продавача и би му донесло висока печалба. Спекулата се различава и от инвестицията, тъй като спекулантът за разлика от инвеститора не търси потенциала на даден актив/стока/обект/проект, който да развива в дългосрочен аспект, а единственото му намерение е да го закупи и да го задържи до удобен за него момент, след което да го продаде с максимална печалба.

Спекулата може да има не само негативни последици върху икономиката, но и да влияе и положително върху нея. Основните вреди, които спекулата може да нанесе върху икономиката са следните: може да доведе до неестествено изкривяване на цените; може да доведе до неестествени загуби на акции и активи на фирмите и те да фалират в следствие на това; може да доведе до съкращаване на персонала в предприятията, чийто капитал е погълнат от спекулантите; образуват се икономически балони, които след като се спукат настъпва криза. Въпреки всички тези недостатъци, спекулата има и своите предимства, които се изразяват в: допринася за благосъстоянието на икономиката, тъй като много от спекулантите са склонни да се впускат във високорискови начинания и така да подпомагат стартиращи бизнеси; повишава се ликвидността на пазара, тъй като спекулантите търгуват активно и допринасят за по-високата динамика на пазарите; склонността към поемане на по-висок риск води и до по-широко и леснодостъпно финансиране за по-широк кръг от компании, дори и за такива с негативен кредитен рейтинг, като така им се дава шанс да преодолеят финансовите си проблеми. Въз основа на това, можем да кажем, че спекулата може да бъде полезна за икономиката, стига да е в разумни граници и да не се допуска да изкривява състоянието на цените и на пазарите.

Източници:

Пенчев, П. „Как (не) се укротява спекулата?“, 26.03.2022 г., https://ekipbg.com/spekula/

Закон за борба със спекулата, обн. ДВ, бр. 81 от 9.10.1990 г., отменен с § 4, т. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия - ДВ, бр. 30 от 1999 г., в сила от 03.07.1999 г.

„Инвеститор или спекулант – въпрос с 35 000 избора на ден“, https://www.youtube.com/watch?v=7QwB5JFrJng

“Financial speculation”, https://sites.google.com/site/thefinancialspeculation/

“Speculation”, 28.01.2022, https://corporatefinanceinstitute.com/resources/knowledge/trading-investing/speculation/