Икономика и финанси

     Измамите, които се извършват в организациите най-често са финансови. Финансовата измама представлява укриване, подправяне, изкривяване или неточно оповестяване на икономическа информация от страна на организациите или физическите лица, които извършват икономическа дейност. Извършването на финансови измами обикновено е свързано с намерението и действието на една от страните по договор да преразпредели формирания финансовия резултат по сделката по начин, който е в разрез с изискванията на законите, като целта е да се облагодетелства за сметка на другата страна.[1] Такива изгоди могат да бъдат: укриване на данъци, получаване на кредит от банка, получаване на застрахователно обезщетение, получаване на печалба за сметка на другата страна по договора и др.

 

      Най-общо, финансовите измами могат да бъдат разделени на следните видове:  

• Парични – те са свързани с кражбата на активи на организацията, най-често пари в брой или източване на банкови сметки;

• Документни – свързани са с неиздаване или фалшифициране на първични счетоводни документи;

• Счетоводни – свързани са с допускане или осъществяване на целенасочени нарушения в счетоводните документи, които са в разрез със счетоводните принципи и законодателството;

• Данъчни – те могат да бъдат свързани със: злоупотреба с информация, корупция, лобизъм, създаване на влияние, създаване на данъчни лобита, получаване на данъчни „чадъри“ от страна на държавните органи и др.;

• Застрахователни – свързани са със злоупотреби с активи, които са обект на застраховане с цел неправомерно получаване на застрахователна премия;

• Компютърни – свързани са подправка на първични електронни счетоводни документи, както и на икономическа информация, която се споделя в онлайн пространството;

• Инвестиционни – свързани с инвестициите на предприятието, които са във вид на акции, дялове или др.[1]

     

    Много често, организациите извършват измами чрез използване на т.нар. „креативно счетоводство“, което представлява манипулиране на финансовите числа, като обикновено това става в съответствие с изискванията на закона и счетоводните стандарти, но в разрез с техните принципи и най-вече без да се осигурява вярна и честна представа за финансовото състояние и финансовите резултати на компанията. Целите на този вид манипулация могат да бъдат най-различни – да се спести от данъци; да се представи фирмата в добро финансово положение, за да се вземе кредит; да се привлекат инвеститори и др.[2]

     

      Най-често срещаните финансови измами в предприятията са данъчните. Данъчните измами са явление, с което нито една власт не е успяла да се пребори напълно. Именно затова, усилията на всички държави, в които ДДС е въведен, са насочени към ограничаване на данъчните престъпления до стойности, които да не застрашават сигурността на обществото. От всички данъчни измами, ДДС измамите са както с най-голяма абсолютна стойност, така и с най-голям дял от общите бюджетни загуби. По данни на НАП, България губи около 700-750 млн. лв. на година от ДДС измами. Тези измами нанасят щети не само на държавния бюджет, но и на частния сектор, тъй като водят до изкривяване на пазара и възникване на нелоялна конкуренция.[3] Затова, намаляването на данъчните измами с ДДС трябва да бъде във фокуса на действията и усилията на органите, извършващи контрол при облагането с данъци и превенция на данъчните измами. ДДС измамите могат да бъдат разделени на два основни вида: укриване на данъчни задължения по ДДС и източване на ДДС чрез вериги от фиктивни сделки и търговци.

 

          Лицата, които укриват данъчните си задължения по ДДС, правят това с цел да спестят средствата, които биха платили за данъка и така да получат ценово предимство пред своите конкуренти. Характерното за този вид измами е, че бюджетът бива ощетен с невнесения данък върху реално добавената стойност. За целта се използват два основни инструмента: укриване на облагаемите приходи или надценяване на облагаемите разходи с цел да се приспадне по-голям данъчен кредит. Укриването на облагаемите приходи става по три начина: чрез продажба без фактура/касова бележка; фактуриране на продажна цена под реалната; фактуриране на реална цена, но на количества, които са по-малко от реално продадените.  Надценяването на облагаемите разходи с цел да се приспадне по-голям данъчен кредит се прави чрез фиктивни или надценени фактури за доставки. В случая е необходим търговец, който да регистрира по-големи приходи от реалните и така да плати повече ДДС, като тази роля обикновено се изпълнява от фирми, които има паричен ресурс с неясен произход или фирми-фантоми, които фалират или изчезват преди да платят дължимия ДДС.[3]

 

    Укриването на данъци е често срещано явление в българските предприятия, особено в по-малките, което се дължи на няколко основни причини. Една от тях е сложността на данъчната система и непрозрачността на данъчните процедури, които често затрудняват данъкоплатците и ги подлагат на рискове от грешки и недоразумения. Освен това, липсата на ефективен контрол и санкции за нарушенията на данъчните разпоредби, както и недостатъчната информираност и обучение на данъкоплатците по отношение на техните права и задължения, също играят съществена роля във формирането на това явление. В допълнение, наличието на високи данъчни ставки и сложни административни процедури често мотивира предприятията да се стремят към укриване на данъци, като така се опитват да намалят своите данъчни задължения и да увеличат печалбите си.

 

 

Източници:

[1] НАЧКОВА, М. 2020. Финансови измами и престъпления, свързани с финансовите отчети на предприятията. Годишник на ИДЕС.

[2] ТОШКОВА, Ж. 2015. История и развитие на измамите с финансови отчети. Креативно счетоводство. Сборник „Млади учени“. София: УНСС.

[3] РЕШОВСКИ, Б. 2013. Измами с ДДС и техника на данъчния контрол. e-Journal VFU. Варна: ВСУ „Черноризец Храбър“.

​