Икономика и финанси

   Финансовите технологии (Финтех), най-общо казано, представляват технологии, посредством които се извършват движение на парични средства. Финтех обслужват интересите на множество бизнеси и на техните потребители, най-вече чрез изграждане на платформи и мобилни приложения, чрез които може да се извършват редица дейности като: извършване и получаване на онлайн плащания, вземане на кредити, търговия с акции или други активи, сключване на застраховки и др.

 

    Финансовите технологии включват платформи и приложения със следните насочености: групово финансиране, електронно банкиране, блокчейн и търговия с криптовалути, мобилни плащания, застраховки, роботизирано консултиране по отношение на търговия с акции, бюджетиране и др. По-долу ще разгледаме някои от тях.

 

​

Електронно банкиране

 

      Електронното банкиране се използва от банките и други кредитни институции, за предоставяне на електронни финансови услуги чрез достъп до специално изградена за целта платформа, намираща се на интернет сайт и мобилно приложение на финансовата институция. Всяка финансова институция предоставя различен набор от услуги чрез своите онлайн платформа и мобилно приложение. За да използва тази платформа, клиентът трябва да разполага с открита в дадена банка разплащателна сметка с дебитна карта към нея. След това, той може да получава средства по тази сметка и да прави плащания. Също така, някои финансови институции имат свои платформи, чрез които клиентите могат да получават кредити без да е нужно да посещават неин офис (пример: кредитните институции, които предоставят бързи кредити).

 

    Платформите, чрез които се извършва електронно банкиране се разделят на два основни вида: такива, които са изградени от самите банки и се използват само от техните клиенти и такива, които не са на определена банка и могат да се използват от клиенти на различни банки (пр. E-pay, PayPal и др.), като за това е нужна регистрация.

 

   Онлайн банкирането може да бъде използвано от потребителя, веднага след като му бъде направена регистрация. Достъпът става чрез потребителско име и парола. Регистрацията се извършва от служител на финансовата институция по желание на клиента.

 

       Онлайн банкирането работи по два основни начина, които гарантират сигурността на плащанията:

• С авторизация посредством смс, с който се изпраща код на телефона на клиента, който той трябва да въведе в системата, за да потвърди самоличността си.

• С авторизация посредством токен – това е приложение, което се инсталира на телефона на клиента. Достъпът до него става чрез ПИН код. Когато прави плащане, клиентът получава известие, че трябва да влезе и да го потвърди от токен приложението си.

  

     Онлайн банкирането притежава редица предимства пред класическото банкиране (в офиса на финансовата институция). Някои от тях са следните: ниска цена на услугите, удобство, бързина, достъпност и лесна употреба. Също така то има и недостатъци, най-важните от които са следните: заплаха за сигурността на парични средства, задължително трябва да се открие банкова сметка, нужни са поне базови технически умения, не може да се ползва при прекъсване на електричеството или Интернета.

 

 

Блокчейн технологии

 

        Най-общо блокчейнът може да се опише като запис на информация, който не подлежи на манипулация. Тази информация е достъпна за определен клъстър от участници. Трите основни принципи на работа на блокчейн са: неизменчивост, децентрализираност и прозрачност.

 

        Началото на блокчейн технологията се поставя през 2009 г., когато се създава кода на Биткойн (Bitcoin) – първата криптовалута, която се основава на принципа за децентрализирано валутно управление (без контрола на някоя централна банка). Създателят на биткойн и на блокчейн технологията е познат под псевдонима Сатоши Накамото, но досега никой не знае кой се крие зад този псевдоним.

 

        Блокчейн технологията дава възможност за достъп на много потребители до записи на информация, намираща се в конкретна мрежа. В кода на блокчейна са заложени първия блок и възможността за добавяне на последващи блокове (консенсуален алгоритъм). Всеки от участниците във веригата се нарича „възел“ (node). Има няколко вида възли, но основните два са: пълен възел (full node) и частичен възел (light node). Всеки от възлите съхранява пълно или частично копие от блокчейна, като пълните възли съхраняват това копие локално, а частичните имат онлайн достъп до него. Чрез блокчейн технологията се дава възможност дадена информация да бъде предоставена от един участник на друг по безопасен и автоматичен начин. Всеки от участниците може да притежава два ключа: публичен ключ (public key), който може да бъде видян от всички участници в мрежата и служи като идентификация на възела и личен ключ (private key), който се знае само от него и който му позволява да извършва различни действия в системата (напр. да извършва транзакции). Това става възможно благодарение на хаш функцията (hash function), която преобразува данните в код, съдържащ точно определен брой символи, независимо какъв е обемът на информацията и ги имплементира в блокчейна. Веднъж след като информацията е публикувана, тя не може да бъде променяна, а всеки блок с информация получава свой уникален хаш (комбинация от букви и цифри). Всеки блок от веригата съдържа определен брой транзакции, като на всяка е отбелязано времето за нейното извършване и хаша на предишния блок. По този начин се получава верига от блокове. В допълнение към блокчейна се добавя и технологията на умните договори (smart contracts), при която определени фрагменти от изпълним код се включват при изпълнение на определени условия в блокчейна. По този начин се позволява бързото автоматизиране на различни дейности, като превод на определена сума пари, частично плащане при изпълнение на част от работата и т.н.

 

        Блокчейн се разделят на три вида: частни, с разрешение и публични:

• Частните блокчейн се използват само от един човек, който има пълен контрол върху записаното в дневника, т.е. има само един писател.

• Блокчейн с разрешение са тези, при които привилегията да се правят записи се предоставя на консорциум от обекти, които контролират политиките и са единствените, които разпространяват и проверяват транзакциите. Привилегията да бъдат четени може да бъде публична, но може да се запази и като частна.

• Публичните блокчейн (наричани още блокчейн без разрешение) се характеризират с това, че писането и четенето е публично и неограничено. Управлението на идентификацията на участниците става въз основа на „доказателство за работа“, известно като процес на добив на криптомонети.

  

     Едно от първите приложения на блокчейн технологиите е създаването на дигитални валути като биткойн, етериум, рипъл, биткойн кеш и монеро. Извън дигиталните валути, приложенията на блокчейн включват: международни плащания, сигурно споделяне на данни, Интернет на нещата (IoT), мониторинг на веригата на доставки, платформи за обработка на сделките с недвижими имоти, децентрализирано управление на компании, проекти и общини, умни договори, дигитално гласуване, защита на авторските права.

 

   Многото предимства, които блокчейн технологиите притежават ги правят все по-популярни като системи за разплащане. Сред най-популярните приложения на блокчейн технологиите са и умните договори (smart contacts) и набирането на капитал онлайн (crowdfunding). Все повече компании преориентират своите бази от данни към блокчейн.

 

        Блокчейн технологиите притежават редица предимства – ето някои от тях: не са нужни финансови посредници, добре оформени графични дизайни позволяващи оперирането с голям набор от криптовалути, могат да бъдат адаптирани към различни отрасли на икономиката без нуждата от допълнителни технически ресурси, намаляват разходите за търговия, подобряват ефективността и сигурността на международните плащания и др. Също така, те имат и недостатъци, като: изискват постоянна и голяма изчислителна мощ, скоростта на транзакциите е по-бавна в сравнение с класическите разплащателни системи (Visa, PayPal и т.н.), мрежата разчита изцяло на възлите, за да функционира правилно, данните не могат да бъдат променяни или изтривани, блок веригите в някои случаи са доста неефективни, разходите по внедряване на блокчейн технология са много големи, за момента не предлага достатъчно стандартизирани решения.

 

​

Платформи за групово финансиране (краудфъндинг)

 

     Платформите за групово финансиране представляват уебсайтове или страници в социалните медии, в които се обединяват инвеститори и предприемачи. По този начин, ако даден предприемач търси финансиране за своя бизнес, той може да се обръща директно към инвеститорите и не използва банки, т.е. използват се блокчейн технологии за набирането на средствата. От друга страна, чрез тези платформи инвеститорите намират къде да инвестират свободните средства, които притежават, с цел да получат бъдещи печалби от тях. Краудфъндингът позволява на инвеститорите да избират сред стотици проекти. Самите платформи получават приходи под формата на процент от събраните средства. Сред най-популярните платформи за групово финансиране са Kickstarter, Indiegogo и GoFundMe.

​

​

Мобилни плащания

 

      Мобилните плащания се осъществяват чрез смартфони, т.е. устройствата се използват вместо дебитни/кредитни карти. За целта е нужно самият смартфон да има тази функция и потребителят да използва виртуална дебитна/кредитна карта. Някои банки предлагат приложения, чрез които техните клиенти могат директно да си направят такива карти. Също така, Google Pay и други подобни платформи дават възможност за регистриране на физическата карта на клиента като виртуална и съответно след това той може да я използва, за да плаща чрез телефона си.

 

        Мобилни плащания са възможни и за самите търговци, които чрез технологии като SoftPOS имат възможност да приемат плащания чрез своите смартфони, таблети или други устройства. Тази технология премахва необходимостта от допълнителен хардуер, каквито са например ПОС-терминалите.

 

 

​

Източници:

Пенева, Т., „Предимства и недостатъци на онлайн банкирането“, 29.03.2012 г., достъпно на: https://econ.bg

„Какво е блокчейн и как работи?“, 28.01.2021 г., достъпно на: https://www.capital.bg/biznes/blockchain/2021/01/29/4166516_kakvo_e_blokchein_i_kak_raboti/

„Какво е Финтех – иновациите във финансовите технологии“, 20.07.2021 г., https://www.mypos.com/bg/kakvo-e-fintech

„Какво е SoftPOS – определение за софтуерна ПОС система“, 30.08.2021 г., https://www.mypos.com/bg/kakvo-e-softpos

„Предимства и недостатъци на онлайн банкирането“, 25.06.2008 г., достъпно на: https://www.pariteni.bg/novini/novini/predimstva-i-nedostatyci-na-onlajn-bankiraneto-899

Iredale, G., “Top Disadvantages of Blockchain Technology”, 17.04.2020 г., достъпно на: https://101blockchains.com/disadvantages-of-blockchain/

Smith, T. “Crowdfunding”, https://www.investopedia.com/terms/c/crowdfunding.asp