Икономика и финанси

Където:

ТИтг – темпа на инфлацията за тази година;
ИЦтг – индекс на цените за тази година;
ИЦмг – индекс на цените за миналата година.

​

• Индекс на цените на производителите. Това е мярка за инфлация, която е съставена от група от индекси, измерващи средната промяна в продажните цени на местни производители на стоки и услуги за определен период от време. Този показател измерва промяната на цените не от гледна точка на потребителя, а от гледна точна на производителя. При този показател повишението на един от съставните индексите може да отмени понижението на друг – например повишението на цената на горивата може да отмени понижението на цената на пшеницата. Всеки от съставните индекси представлява средно претеглена цена на инфлацията за определени сектори или суровини. В България, НСИ измерва тримесечни и годишни стойности на този показател.

• Дефлатор на брутния национален продукт. Той измерва увеличаването на цените на всички стоки и услуги, които са включени в реалния и номиналния БНП. Изчислява се като номиналния БНП се раздели на реалния БНП. Страни, в които този показател се използва като основен за измерване на инфлацията са: САЩ, Великобритания и др.

 

​

Видове инфлация

 

        Инфлацията може да бъде разделена на видове според различни критерии. Според темпа на нарастването на цените на стоките и услугите, инфлацията бива:

• Бавна инфлация. Налице е бавна инфлация, когато цените нарастват с не повече от 3% на година. Този вид инфлация кара потребителите да очакват, че цените ще се повишат и така се стимулира търсенето, тъй като потребителите купуват в момента, за да избегнат по-високите цени в бъдеще. По този начин потреблението се увеличава, което води до растеж на икономиката.

• Ходеща инфлация. Тази инфлация е с размери между 3 и 10% и в тези си размери става вредна за икономиката. Тя води до прегряване на икономиката, тъй като хората виждайки, че цените се покачват, започват да купуват повече продукти от колкото всъщност имат нужда с цел да избегнат високите цени в бъдеще. Търсенето става прекалено високо и трудно може да бъде задоволено. Лошото в случая е, че и размера на заплатите не успява да подкрепи нарастващото търсене. В резултат на това някои общи стоки и услуги излизат извън обсега на хората с по-ниски доходи.

• Галопираща инфлация. Щом инфлацията надхвърли 10%, започва да се създава хаос в икономиката. Парите губят стойността си много бързо и доходите на хората не успяват да бъдат в крак с разходите и с растящите постоянно цени. Потреблението започва да се свива. В такива моменти и чуждестранните инвеститори започват да избягват страната, а това я лишава от нужния ѝ капитал за нейното развитие. Всичко това води до разклащане на икономиката и до загуба на доверие в политическите лидери. Когато инфлацията надхвърля 10%, тя трябва да бъде бързо овладяна, в противен случай последствията за икономиката на страната ще бъдат много лоши.

• Хиперинфлация. При хиперинфлация, цените растат с над 50% месечно. Това явление е рядкост и повечето случаи, когато се е стигало до хиперинфлация е било, когато правителствата са печатали повече пари, за да плащат разходите при водене на войни. Като примери за хиперинфлация могат да бъдат дадени: Германия през 20-те години на 20-ти век, Зимбабве през 2000 г., Венецуела през 2010 г. В България също е имало хиперинфлация – през 1991 г., когато тя достигна 123% на месец и през 1997 г. – когато беше 242% на месец.

 

       Известни са и две явления, свързани с инфлацията, които са:

• Стагфлация. Стагфлация се получава, когато цените продължават да растат, въпреки че икономическия растеж е в застой и безработицата се увеличава. Това по принцип изглежда парадоксално, но се случва. Причините за стагфлация могат да бъдат: монополна политика, която поддържа цените високи или антикризисни мерки на правителството, като държавни покупки и регулиране на цените.

• Дефлация. Това явление е противоположно на инфлацията. То се характеризира със спад на цените и обикновено се появява след спукването на финансовия балон в дадена сфера на икономиката. Обикновено наличието на дефлация говори за рецесия в икономиката и може да се приеме като тревожен сигнал за нейното състояние. Ако цените продължат да падат, това може да доведе до депресия. По време на Голямата депресия през 1929 г. цените падат с 10% на година. В сравнение с инфлацията, дефлацията е процес, който е по-трудно да бъде спрян.

 

       В зависимост от факторите, които я причиняват, инфлацията може да бъде: инфлация на търсенето и инфлация на разходите:

• Инфлация на търсенето. Тя възниква, когато търсенето на стоки и услуги превишава тяхното предлагане. В тези случаи производственото натоварване достига своя връх и тъй като е необходимо време за изграждането на допълнителни производствени мощности, единствения начин да се овладее ситуацията е като се увеличат цените, което води до повишаване на нивото на инфлацията.

• Инфлация на разходите. Тя възниква независимо от колебанията на търсенето и е в следствие на измененията на разходите и предлагането. Нейният механизъм на възникване е следният: в следствие на нарастването на разходите на единица продукция при равни други условия намалява величината на печалбата, а следователно и обемът на благата, които фирмата е готова да предложи при съществуващото ниво на цените. В резултат на това намалява съвкупното предлагане на стоки и услуги и се повишават техните цени.

 

​

Социално-икономически последици от инфлацията

 

     Социално-икономическите последици от инфлацията са сложни, многообразни и нееднозначни. Тя оказва въздействие върху всички социално-икономически процеси в обществото. В дадени случаи нейното влияние е положително, а в други – отрицателно, като това зависи от нейната динамика и възможностите за управлението ѝ.

 

    Повечето икономисти смятат, че умерената инфлация е полезна, тъй като спомага за увеличаването на общественото производството и за намаляването на безработицата. Това може да се обясни с факта, че при нарастване на цените се увеличават както печалбата на предприемачите и стимулите за тяхната активност, така и паричната маса и достъпа до кредит, които са предпоставки за увеличаване на производството.

 

    Икономистите са единодушни, че галопиращата инфлация и хиперинфлацията са изключително вредни за икономиката, тъй като те са основни генератори на социална и икономическа нестабилност. Те затрудняват нормалното функциониране на стоковото и паричното обръщение, дезорганизират стопанските връзки и засилват диспропорциите, намаляват възможностите за инвестиции и икономически растеж, намаляват стремежа към спестявания, пречат на разработването и изпълнението на различни видове проекти и предизвикват неувереност в бъдещето.

 

      Бързото и неравномерно повишаване на цените на стоките и услугите въздейства по различен начин върху различните социални групи в обществото. Инфлацията се отразява най-негативно на:

• работниците и дребните чиновници, защото цените растат много по-бързо от техните заплати;

• дребните предприемачи, тъй като цените на суровините и материалите растат по-бързо от цените на готовата им продукция;

• хората, които получават социални помощи и пенсии.

 

   Има и хора, които са облагодетелствани от високите нива на инфлация. Това са: представителите на едрия и средния капитал, длъжниците на банки и други кредитни институции и спекулантите.

 

        Инфлацията не винаги е отрицателно явление за дадена икономика. Когато нейните нива са до 2-3% на година тя действа стимулиращо на икономиката, тъй като лекото повишаване на цените води до повишаване на търсенето, а оттам и до увеличаване на производството и намаляване на безработицата.

 

 

Източници:

Маринов, З., „Основи на пазарната икономика“, изд. къща „Хермес“, 1995 г., Пловдив

Европейска централна банка, „Какво представлява инфлацията?“, достъпно на: https://www.ecb.europa.eu/ecb/educational/hicp/html/index.bg.html

„Какво е инфлация и как да се защитите от нея [2020]?“, достъпно на: https://admiralmarkets.bg/education/articles/fundamental-analysys/inflacia