top of page
  • LinkedIn
  • Facebook
  • Instagram
  • X

Контрол при облагане с ДДС - същност и особености

     Данъкът върху добавената стойност е косвен данък, който се плаща от потребителите на стоките/услугите, но фактическите платци са данъчнозадължените лица, т.е. физическите или юридическите лица, които извършват независима икономическа дейност. При продажба (доставка) на стока/услуга се издават всички или някои от следните документи: касова бележка, фактура, товарителница, приемо-предавателен протокол. Когато стоките се внасят от други държави, то обикновено те са придружени и от митнически декларации. Контролът върху облагането с ДДС се извършва чрез проверка на всички тези видове документи, удостоверяващи покупко-продажбата на стоката/услугата.

      

     Контролът при облагане с ДДС има следните характеристики и особености:

  • Многоетапност на начисляването на данъка – ДДС се начислява на всеки етап от веригата на доставката, от производителя до крайния потребител;

  • Самооблагане – данъчнозадължените лица сами изчисляват и декларират дължимия от тях данък;

  • Самоконтрол – данъчнозадължените лица са длъжни да водят счетоводство и да съхраняват документите за платените данъци и документите, които доказват правото им на данъчен кредит;

  • Налагане на санкции – при неспазване на задълженията за плащане на ДДС, данъчнозадължените лица носят административно-наказателна отговорност;

  • Системата за ДДС става все по-автоматизирана, благодарение на технологиите, което улеснява изчисляването и отчитането на ДДС;

  • Нараства дела на електронните фактури, като до 2028 г. се предвижда те да станат задължителни за целия ЕС;

  • Контролът върху облагането с ДДС в България се извършва в тясно сътрудничество с другите държави-членки на Европейския съюз;

  • ДДС е данъкът, при който рискът от измами е най-висок и затова е нужно контролът върху облагането с този данък да бъде възможно най-голям.

 

  Контролът върху облагането с ДДС се осъществява посредством проверки и ревизии на данъчнозадължените лица.

Субекти на данъчния контрол са данъчнозадължените лица, а обекти на данъчния контрол са различните данъчни документи, които данъчнозадължените лица трябва да издават във връзка с прилагането на ЗДДС и ППЗДДС. Данъчният контрол се реализира чрез проверки и ревизии, които се извършват от ревизори, работещи в екип, като всеки екип има ръководител. Възможно е екипът да се състои и само от един ревизор. Контролът се извършва на място при субекта на контрола или в териториалните дирекции на НАП, като във втория случай лицето, което е проверявано или ревизирано предоставя всички необходими документи и информация. (Решовски, 2013)

 

   Важността на данъчния контрол произтича от необходимостта от поддържането на правилно функционираща данъчна система, която да осигурява справедливо и ефективно събиране на данъците, да предотвратява измамите и злоупотребите, както и да гарантира съответствие със законовите изисквания и регулации. Данъчният контрол играе ключова роля в осигуряването на интегритета на данъчната система и укрепването на доверието в нея както сред данъкоплатците, така и сред обществото като цяло. Също така, чрез ефективен данъчен контрол се гарантира събирането на достатъчно приходи за покриване на публичните разходи и осигуряване на функционирането на държавата и нейните институции.

 

 

Използвани източници:

Решовски, Б., Измами с ДДС и техника на данъчния контрол, e-Journal VFU, ВСУ „Черноризец Храбър“, 2013.

© 2025 Икономика и финанси. Всички права запазени!

bottom of page