Крива на безразличието
За да се анализират предпочитанията на потребителите се използват кривите на безразличието. Тези криви изразяват различни набори (комбинации) от блага, които удовлетворяват потребностите на потребителите в еднаква степен. За да се построи една такава крива е необходимо да има сравнение между две блага (X и Y), като едното се разполага по абсцисата (благото Х), а другото по ординатата (благото Y). В координатната система се нанасят комбинациите от количествата от двете блага като точки A, B, C, D и т.н. Всяка точка съответства на някаква комбинация от благата (напр. точка А е комбинация от 1 единица от благо Х и 6 единици от благо Y). По-долу, на фиг. 1 може да се види пример за крива на безразличието.
Фиг. 2: Карта на безразличието
Източник на изображението: Ковачев, З. и колектив, Микроикономика. Изд. къща Стено. Варна. 2004.
Кривите на безразличието притежават следните свойства:
-
Те имат отрицателен наклон;
-
Не се пресичат, тъй като всички точки от дадена крива трябва да удовлетворяват потребителите в еднаква степен;
-
Наклонът на кривата на безразличието представлява пределната норма на заместване на единия продукт с другия;
-
Наклонът на кривата на безразличието намалява при преминаване от комбинация А към комбинация B, а след това и при преминаването от комбинация В към комбинация С и т.н.
Бюджетни ограничения и бюджетна линия
Кривите на безразличието не са достатъчни за изследване на поведението на потребителите, тъй като не се взема предвид информацията за потребителските доходи и цените на благата. Тази информация се представя чрез друга крива – бюджетна линия (наречена още линия на бюджетното ограничение). За да се опрости анализа, се приема, че за краткосрочен период (например 1 месец) потребителят разполага с постоянен доход и той се разпределя за две стоки – X и Y, които са съответно с цени Px и Py. Сумата на разходите за придобиването на тези две стоки не бива да надхвърля дохода на потребителя (обозначен с I), т.е. I = Px*X + Py*Y. Пример за бюджетна линия за два продукта може да се види на фиг. 3:
Фиг. 3: Линия на бюджетното ограничение
Източник на изображението: Ковачев, З. и колектив, Микроикономика. Изд. къща Стено. Варна. 2004.
Както се вижда от фигурата, точка А е мястото където всички доходи отиват само за закупуването на стока Y, а точка D е мястото, където всички доходи отиват за закупуването на стока Х. Останалите точки са различни комбинации от количества от двете стоки. На практика, бюджетната линия представлява геометрично място на всички комбинации от стоки, чиято стойност е равна на доходите на потребителя. Тя показва в кои точки общата стойност на количествата от двете стоки имат еднаква величина с величината на разполагаемия доход на потребителя. Наклонът на бюджетната линия отразява пропорцията на възможната замяна на едната стока с другата.
Източник: Ковачев, З. и колектив, Микроикономика. Изд. къща Стено. Варна. 2004.
Фиг. 1: Крива на безразличието
Източник на изображението: Ковачев, З. и колектив, Микроикономика. Изд. къща Стено. Варна. 2004.
На практика, чрез кривата на безразличието геометрично се представя мястото, където на потребителя му е безразлично коя от двете марки (стоки) ще избере, тъй като те му носят еднаква полезност. На фигурата е показана само една крива на безразличието, но може предпочитанията на потребителите да се анализират чрез множество криви на безразличието, като всяка една от тях отразява различни комбинации от блага, от използването на които потребителят получава различни нива на удовлетвореност. Такава съвкупност от криви се нарича карта на безразличието (фиг. 2).