Либерална икономическа политика

По своята същност либерализмът представлява идеология, в която свободата и човешкото равенство са на първо място. В центъра на тази идеология е поставен човекът с неговите три основни права: право на живот, право на свобода и право на собственост. Либерализмът навлиза в различни сфери от обществения живот, като една от тях е икономиката.

Идеята за либералната икономическа политика и саморегулиращия се пазар без намеса от страна на правителството се прокарва за първи път от Адам Смит в неговия труд „Богатството на народите“. Според него системата действа автоматично, защото там, където има дефицит от дадена стока хората са готови да платят повече за нея, което води до получаване на по-голяма печалба, а това от своя страна води до увеличение на инвестициите с цел увеличаване на производството на дефицитната до момента стока, докато пазара се насити на нея и цената ѝ намалее. Когато това стане, печалбите намаляват и предприемачите се насочват към производството на друга стока. По този начин индустрията се насочва към задоволяване на потребностите на потребителите без да е нужна намеса от страна на държавата. За да се случи това обаче е нужно да са налични две основни условия: свобода на търговията и наличието на конкуренция. Ако правителствата се месят в развитието на икономиката чрез даване на субсидии за местните производители и налагане на високи митнически тарифи за вносните стоки, то тогава хората са принудени да купуват необходимите им стоки на по-високи цени, което е в тежест на най-бедните слоеве от обществото.

Особеностите на либералната икономическа политика се свеждат до следното:

Ограничение на намесата на държавата по отношение на икономическите процеси в страната;
Свобода на търговията;
Саморегулираща се икономика;
Ниски цени за потребителите, поради голямата конкуренция;
Опасност от дъмпинг от страна на вносителите на стоки;
Опасност от намаляване на местното производство и увеличаване на безработицата.

Либерализмът, като цялостна идеология се подразделя на няколко вида:

Класически либерализъм. Той възниква през 19 век в Западна Европа и Америка. Основната идея на тази идеология е индивидуалната свобода и ограничено управление.
Икономическият либерализъм е част от класическия либерализъм. Неговите поддръжници смятат, че политическата и социалната свобода са неразделна част от икономическата свобода и се противопоставят на държавната намеса в пазарните отношения.
Социален либерализъм. Неговата идея е, че в либерализмът трябва да се включва и социалната справедливост. Различава се от класическия либерализъм по това, че неговите поддръжници смятат, че държавата трябва да осигури на населението работа, образование, здравно осигуряване и в същото време да увеличи гражданските му права.
Консервативен либерализъм. Този вид либерализъм е смесица от класическия либерализъм и консерватизма. Той съчетава либералните политики и ценности с консервативни схващания.
Неолиберализъм. Това е идеология, която се базира на икономическия либерализъм. Нейните поддръжници се застъпват за икономическа либерализация, свобода на търговията и свободни пазари, намаляване на регулацията от страна на държавата, приватизация, намаляване на държавния сектор и засилване на ролята на частния сектор в икономиката.

Когато в една страна се провежда либерална икономическа политика, резултатите са:

Постигане на по-ниски цени на стоките, благодарение на по-голямата външна конкуренция, тъй като държавата не се намесва в регулирането на вноса и в икономиката на страната.
Свобода на търговията;
Саморегулиращ се пазар;
Трудности за развитието на местните производители, поради голямата външна конкуренция;
Опасност от дъмпинг от страна на вносителите на стоки. Тъй като търговията е свободна и няма регулиране на вноса от страна на държавата, опасността от дъмпинг от страна на чуждестранните конкуренти с цел завладяване на пазара, се увеличава.
Увеличаване на безработицата;
Намаляване на местното производство.