Икономика и финанси

       В случаи на нестабилност на икономиката (кризи, висока инфлация, високи валутни курсове, прекалено високи лихвени проценти по заемите и др.) държавата може да се намеси пряко в икономиката чрез вземането на определени мерки и прилагането на различни инструменти и подходи за регулирането на даден икономически процес.

 

      Въпреки, че държавата изпълнява важна роля по отношение на управлението на икономиката на държавата най-вече чрез законово уреждане на отношения между икономическите агенти, санкциониране на нарушенията и преразпределение на доходите, все пак, тя рядко се намесва в самите икономически процеси, тъй като при пазарна икономика пазарът се оставя да се регулира сам. В някои случаи, обаче, се налага държавата да се намеси в стопанската дейност, за да се избегнат кризи или да се намалят последствията от тях. За целта се използват различни инструменти.

 

        Необходимостта от намеса на държавата в определени случаи е неоспорима, но съществуват разногласия по отношение на това докъде трябва да стига тази намеса. В практиката съществуват широк спектър от виждания и подходи в това отношение – от пълен държавен монополизъм до краен икономически либерализъм. В периода, когато са се формирали пазарните отношения (по времето на меркантилизма) е господствало схващането, че държавата трябва задължително да се намесва в икономическата дейност в страната с цел да бъде стимулирана търговията и най-вече външната търговия. На противоположното мнение е Адам Смит, който отстоява тезата, че пазарите могат сами да регулират и не е нужна намеса от страна на държавата. Неговата теза се подкрепя от поддръжниците на либералната икономически политика. Икономическата практика от края на 19-ти и началото на 20-ти, обаче показва, че съществуват ситуации в икономическата сфера, при които саморегулацията води до негативни последици и е нужно държавата да се намесва в определени случаи. Също така, може да се каже, че пазарният механизъм остава „сляп“ за проблеми като равенство и справедливост. Осъзнаването на необходимостта от участието на държавата в пазарните процеси се свързва с името на английския икономист Джон Кейнс, който обосновава необходимостта от намеса на държавата в икономическите процеси като средство за преодоляване на кризи, уравновесяване на съвкупното търсене и стабилизиране на икономиката.

 

    Държавата въздейства върху икономиката чрез следните инструменти и механизми:

• Законодателни ограничения;

• Данъчна система;

• Задължителни плащания и отчисления;

• Държавни инвестиции;

• Държавни субсидии;

• Привилегии за определени видове бизнеси;

• Държавни гаранции при вземането на кредити;

• Осъществяване на социални и икономически програми.

  

   Ограничените възможности на държавата за намеса в икономическите дейности се определя от това, че по-голямата част от икономическите агенти са фирми и предприятия, които са частна собственост, което значи, че те имат относителна независимост по отношение на решенията, които да взимат и политиката, която да водят.

 

     Държавната регулация може да бъде насочена и към ограничаване или потискане на някои видове икономически дейности, каквито са например производството и търговията с наркотици, оръжия, фалшиви стоки и т.н., а в други случаи може да оказва подкрепа на предприемачеството, като например подкрепа за стартиране и развитие на предприятия от социалната икономика.

 

       Основната цел на регулирането на икономиката от страна на държавата е защитата на интересите на държавата и обществото без да се нарушават правата и свободите на гражданите и организациите.

 

        В някои сектори и обекти се прилага пълно или частично държавно регулиране, тъй като те са от жизнено важно значение както за икономиката, културата и сигурността на държавата. Такива са следните сектори: военните и отбранителните обекти, природните и националните паркове, полезните изкопаеми, националните музеи, водните ресурси, здравеопазването, образованието, културата, науката и др.

 

       Начините, по които държавата се намесва в стопанската дейност са следните: данъчно регулиране, парично-кредитно регулиране, бюджетно регулиране, ценово регулиране, социално регулиране, регулиране на пазара на труда, регулиране на опазването на околната среда, антимонополно регулиране, външноикономическо и валутно регулиране.

 

      Осъществяването на данъчното регулиране става чрез прилагането на следните инструменти: диференциация на данъчните ставки, данъчни облекчения за бизнеси, които трябва да бъдат стимулирани; освобождаване от данъци (напр. при дарения) и др.

 

    Парично-кредитното регулиране включва въздействие от страна на държавата върху паричното обръщение и обема на паричната маса. Това става чрез Централната банка, която има изключителните права да емитира и пуска банкноти в обръщение, както и да ги спира от обръщение. Също така, държавата може да определя таван на лихвения процент за кредитите, да влияе върху търговските банки посредством определянето на размера на техните резерви и други нормативни изисквания към тях, да пуска държавни облигации и други ценни книжа и да предоставя привилегировани заеми. Всички тези действия влияят върху паричните потоци, в следствие на което се оказва влияние върху нивото на инфлацията.

 

  Бюджетното регулиране се осъществява чрез съществуващите възможности за разпределение на средствата от държавната хазна по различни направления, като за определени отрасли и сфери могат да бъдат отделени повече средства, отколкото за останалите. Бюджетното регулиране включва и определянето на таван на дефицита в държавния бюджет.

 

      При пазарните икономики ценовото регулиране се изразява във възможностите на държавата да определя таван на цените на някои стоки и услуги, като това често води до загуби за продавачите, които държавата компенсира чрез дотации.

 

    Социалното регулиране е насочено към осигуряване на социална справедливост в страната и подпомагане на уязвимите слоеве от обществото. Тук се включват: определянето на минималния размер на здравните осигуровки и осигуровките за пенсия, определяне на минималния размер на работните заплати и пенсиите, отпускане на социални помощи за хора с увреждания, трайно безработни и други хора в риск от бедност, отпускане на стипендии и др. Чрез социалното регулиране държавата намалява неравенството, в следствие на което се намалява и риска от социални конфликти.

 

        Регулирането на условията на труд става чрез трудовото законодателство. То е насочено към постигането на конкретни социално-икономически условия, каквито са: работно време, право на отпуск, право на болнични, право на осигуровки, безопасни условия на труд, заплащане на извънреден или нощен труд и др. Тук се включват и мерките, които държавата взема, за да създаде нови работни места, както и да постигне съответствие между квалификацията, която се изисква и квалификацията, която работната сила притежава (организиране на безплатни квалификационни и преквалификационни курсове). Регулирането на труда става чрез прилагането на два вида мерки: общи и специализирани. Общите мерки се изразяват в: помощ при стартиране на предприятия, държавни субсидии за разширяване на производството, предоставяне на държавни поръчки по време на икономически спад и др. Към специалните мерки спада откриването на специализирани предприятия, в които да работят хора с увреждания (т.нар. предприятия на социалната икономика). Тези предприятия са по-малко конкурентоспособни от останалите и затова се нуждаят от подкрепа от страна на държавата, като тази подкрепа се изразява в: помощ при търсене на финансиране на дейността, включване в специализирани обучителни програми, право на строеж върху общински и държавни имоти, данъчни облекчения, финансирания по Европейски програми и др.

 

  Регулирането на опазването на околната среда се осъществява чрез осигуряване на законова защита на природата и налагане на санкции и глоби за предприятията, които я замърсяват.

 

       Антимонополното регулиране е насочено към ограничаване или дори забраняване на дейността на предприятия, които са монополисти на даден пазар. В законодателството са предвидени санкции за монополистите, а също и за т.нар. картели. В същото време, обаче, държавата си запазва правото самата тя да е монополист в определени сектори, които са от жизненоважно значение за страната – такива са: производството на електроенергия, водоснабдяването, отоплението с парно и др.

 

       Външноикономическото регулиране включва широк спектър от мерки, които са част от т.нар. протекционистична политика. Основната цел на тази политика е защита на националното производство чрез прилагане на мерки по отношение на вноса. Какви точно мерки и до каква степен ще се прилагат, всяка държава решава сама за себе си. Мерките за ограничаване на вноса и защита на националното производство могат да са следните: мита с повишени ставки, разрешителни режими по вноса, импортни квоти, минимални мита, минимални вносни цени, забрана за внос, антидъмпингови и изравнителни мита, ограничения по отношение на обема и др. Външноикономическото регулиране се изразява и в стимулиране на износа и излизането на национални фирми на външните пазари чрез сключването на международни договори за икономическо сътрудничество с други държави.

 

        Валутното регулиране се изразява предимно в намеса на централната банка на валутния пазар, която влиза в ролята на продавач или купувач на валута. Ако централната банка иска да ограничи покачването на валутния курс на дадена чуждестранна валута в страната, то тогава тя ще продава голямо количество от тази валута, която ще вземе от своя валутен резерв. Освен валутния резерв, могат да се ползват и кредити, което обаче води до външна задлъжнялост на страната. Обикновено намесата на централната банка на валутния пазар се прави за кратък период, тъй като се цели смекчаване на колебанията на валутния курс докато започне сам да се регулира. Възможно е, обаче, да се преследват и средносрочни или дългосрочни цели. В средносрочен аспект, намесата на държавата чрез централната банка цели да се поддържат колебанията на валутния курс в определени граници, а дългосрочните ефекти обикновено са незначителни. Валутните интервенции на централната банка могат да доведат до следните резултати: промяна на обема на циркулиращата парична маса в страната, инфлационно покачване на цените и други.

 

​

Обобщение

 

        Начините, по които се осъществява пряката и непряката държавна намеса в икономиката са следните: данъчно регулиране, парично-кредитно регулиране, бюджетно регулиране, ценово регулиране, социално регулиране, регулиране на пазара на труда, регулиране на опазването на околната среда, антимонополно регулиране, външноикономическо и валутно регулиране. Всяко от тях е насочено към определена област на икономиката и съдържа специфичен набор от средства, мерки и инструменти, които се прилагат от страна на държавата.

 

​

​

Източници:

Ганчев, К., „Инструментариум на съвременната протекционистична политика на Европейския съюз“, Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов, сп. Диалог, бр. 2, 2015 г.

Гъргаров, З., „Макроикономика“, Ботевград, 2011.