Икономика и финанси

        В състава на една формална икономика влизат тези дейности, които се осъществяват, следвайки законовите определения за формални икономически дейности и възприетите от обществото правила за икономическа заетост. Затова формалната икономика включва: цялата заетост, производство и потребление на стоки и услуги, които са регистрирани официално и се регулират от законите и административните разпоредби.

 

        От своя страна, неформалната икономика включва всички икономически дейности, които се регулират само от споделени в рамките на дадена група или общност ценности и етични норми. Това, какво е неформално, може да бъде определено само въз основата на определението за формално. Затова и икономическите дейности, които се считат за неформални са всички тези дейности, които не се регистрирани официално и които не се регулират законово и административно. От статистическа гледна точка, неформалната икономика, може да се разглежда като съвкупност от дейности, чийто резултати и доходи не могат да бъдат отчетени от статистиката.

 

    Неформалната икономика може да се разглежда като хетерогенна, тъй като обхваща качествено различни, а не близки по същността си дейности, които не подлежат на общо дефиниране.

 

        Криминалната икономика като противоположност на редовната, официалната икономика, може да се разглежда като вид неформална икономика. В състава на криминалната икономика влизат тези дейности и операции, които са обявени от законодателството на дадената държава за нарушаващи законите и правилата и които официално се определят като престъпления. Дейности, които могат да се определят като криминални и носят доходи са: проституцията, кражбите, наркотрафика, контрабандата и др.    

 

     Според С. Хенри съществуват неформални икономики, които са извън официалната и криминалната икономика. Те могат да се разделят на два основни вида: неофициални и алтернативни.

​

       В групата на неофициалните влизат:

• Неформална икономика – включва: бакшиши, волнонаемен труд.

• Скрита икономика – включва: кражби на работното място, подправяне на документи, аматьорска търговия, корупция.

        В групата на алтернативните влизат:

• Социалната икономика – включва: домашно производство, групи за взаимопомощ, бартери. Тя може да бъде разделена на два вида: домашна и комунална. При домашната, производството на домашни продукти е за собствена употреба, докато при комуналната се извършва размяна на труд и продукти в неформална мрежа.

• Черната икономика – включва: работа без договор и осигуровки, работа на две работни места и др.

 

      Именно приходите от дейностите на тези четири вида неформални икономики са трудни за отчитане, тъй като техните приходи или не могат или не се изисква да се отчитат. Например бакшишите са напълно легален доход, но законодателството не изисква те да бъдат отчитани.

 

    Докато неформалната и социалната икономики не подлежат на санкции от страна на държавата, не така стои въпроса със скритата и черната икономики, тъй като действията, свързани с тях могат да бъдат определени като незаконни. В този ред на мисли, те биха могли да бъдат причислени и към криминалната икономика.

 

      Другите термини, които се използват за обозначаването на неформалната икономика са: „сива“, „скрита“, „сенчеста“, „черна“, „нелегална“ и много други.

 

      В България терминът, който най-често се използва за този вид икономика е „сива“ икономика, в смисъла на който се включват всички нерегистрирани и необхванати от официалната статистика дейности, които създават и преразпределят доходи, които се укриват от държавата.

 

     В България най-често срещаните източници на доходи, които не се декларират и не се отчитат никъде, са следните:

• Домашното производство - то включва продуктите, произведени в домашни условия и за собствена употреба. В България домашното производство на различни видове продукти, най-вече консервирани, е широко разпространено. Преди Втората световна война населението в България е било преобладаващо бедно и затова делът на домашното производство е бил доста висок. По времето на социализма поради навлизането на индустриалното производството, делът на домашното производство бележи лек спад, но все още остава висок. В днешни дни, домашното производство е характерно предимно за хора в пенсионна възраст, живеещи на село. Младите и работещи хора нямат време за домашно производство.

• Размяна на продукти и услуги в неформална мрежа - през последните години има увеличаване на размяната на продукти в неформалните мрежи. Това се случва поради развитието на технологиите и Интернет, което позволява на много хора да общуват помежду си и да си помагат взаимно като си разменят стоки, които вече не са им нужни с други, които са ненужни за друг човек, като по този начин се пестят средства. Възникнаха и много сайтове за обяви, в които хората продават вече ненужните им вещи на определена цена. Тези доходи не се декларират и не подлежат на облагане с данъци, тъй като върху тези стоки вече веднъж е платен ДДС.

• Необявен доход от труд - в България все още голяма част от работещите работят без трудов/граждански договор или имат договор, но се осигуряват и плащат данъци върху по-малка заплата от реално получаваната от тях. Втория вид необявяване на доход е по-често срещан в българските фирми и обикновено това се инициира от самите работодатели, тъй като по този начин те плащат по-ниски осигуровки и данъци.

• Необявен доход от предприемачество - много български фирми и самонаети лица не декларират всичките си приходи от своята дейност. Това става посредством неиздаване на касови бележки или фактури на клиентите при фирмите и чрез недеклариране на всички доходи в данъчните декларации от страна на самонаетите лица. Целта е да се намали сумата на дължимите от тях данъци.

• Доходи от бакшиши - тези доходи не са забранени от закона, но трудно може да бъде изчислен техния общ размер.

• Доходи от нелегална/незаконна дейност - тук влизат всички доходоносни, но забранени от закона дейности, като контрабанда, корупция, наркотрафик, продажби на крадени вещи, приходи от проституция и т.н.

 

   На практика всички изчисления, с които се борави по отношение на измерването на неформалната икономика са приблизителни, като се борави не с точните стойности на величините, а с техните минимални и максимални стойности.

 

   Един от най-често използваните измерители на неформалната икономика е делът на ненаблюдавания брутен вътрешен продукт в стойността на БВП, обявена официално. БВП е доход, който се генерира от икономическите агенти и затова ненаблюдавания БВП може да бъде разделен на два основни вида:

• Ненаблюдаван/необявен доход от труд. Начините за необявяване на доходи от труд са два: когато работникът/служителят работи временно или постоянно на дадено работно място без сключен трудов договор с работодателя и работникът/служителят има сключен договор с работодателя, но в договора е упомената по-ниска сума от реално получаваната под формата на заплата. Вторият вариант често се използва от българските фирми – те осигуряват работниците си на минималната заплата с цел да плащат по-ниски данъци и осигуровки, а останалата част от заплатата я изплащат на ръка на работниците си.

• Ненаблюдаван доход от предприемаческа дейност. Често предприемачите прибягват до укриване на част от доходите от дейността си, като не издават фактури и касови бележки. По този начин те избягват плащането на данъци.

 

​

Последици от неформалната икономика

 

        Идентифицирането на най-чувствителните зони в икономиката, които попадат в сивия сектор и водят до негативни последици за цялата икономика на страната става посредством икономико-правен анализ. Този анализ показва, че най-негативно влияние върху икономиката оказват дейностите, свързани с криминални деяния.

 

        Сферите на икономиката, при които негативните последици от сивата икономика и най-вече от криминалната част от нея са най-големи, са следните:

• Сферата на паричното обръщение - в тази сфера криминализацията и „посивяването“ на сектора са особено опасни за обществото и за икономиката на страната. Според някои експерти, може да се говори за контрол над сферата на паричното обръщение от страна на някои криминални структури. Като примери за наличие на такива структури в тях могат да бъдат дадени застрахователните фирми, валутната търговия, банковото дело и др. Това може да доведе до подкопаване на финансовата стабилност и намаляване на възможностите за провеждане на икономически реформи.

• Отношенията на собственост - в тази сфера криминализацията и „посивяването“ се отнасят най-вече до собствеността в търговията, заведенията за обществено хранене, недвижимата жилищна собственост и др., чрез закупуването на които са извършва т.нар. „пране на пари“, тоест парите, изкарана чрез криминални деяния се влагат в имоти и легален бизнес.

• Външноикономическа сфера - тя се използва не само за бързо натрупване на капитали, но и за легализация на значителна част от натрупаните от криминални деяния доходи.

• Пазара на потребителски стоки и услуги - тази сфера се явява условие за формиране на хранителна среда за сивия сектор. Именно в този сектор най-често се укриват доходи с цел плащане на по-малко данъци и осигуровки и се извършва контрабанда на стоки.

 

    Липсата на адекватни мерки за противодействие на нелегалната част от неформалната икономика водят до следните негативни последици за цялото общество и за икономиката на страната:

• Задълбочаване на социално-икономическите проблеми на прехода, като се източват парични средства от публичния сектор;

• Изключване на част от населението в активна възраст от пазара на труда;

• Подкопаване на принципите на свободната частна инициатива и на честната конкуренция;

• Увеличаване на пазарния риск за чуждестранните инвеститори и отблъскването им от нашата страна;

• Участие на България в международни корупционни и престъпни мрежи, което засилва негативния облик на страната ни пред другите държави;

• Увеличаване на влиянието на криминалните структури върху властта в страната, което застрашава стабилността на демократичните институции;

• Увеличаване на притока на „мръсни пари“ към политическото управление на страната посредством корупция и финансиране на партии. Това води до зависимост на политиците от криминалните структури и повишаване на използването на „политически чадъри“ за прикриване и не наказване на престъпни дейности, което позволява тяхното разрастване.

 

​

​

Източници:

Henry, S. 1981. “Introduction.” In: Henry, S. (Ed.). Informal Institutions...

Чавдарова, Т. 2001. „Неформалната икономика“, изд. Лик, София

Ганчева, А., Петров, Б., Якимова, Е., Калчев, Й. и др. 2004. „Скритата икономика в България“, Център за изследване на демокрацията, София