Чист национален доход. Национален доход. Личен доход. Разполагаем доход
Освен БНП и БВП, за измерване на икономическата активност на страната често се използват и следните показатели: чист национален продукт (ЧНП), национален доход (НД), личен доход (ЛД), разполагаем доход (РД).
Чистият национален продукт се получава като от БНП се изключат амортизационните отчисления. Най-често това става чрез пряко изваждане на амортизационните отчисления от стойността на БНП. Чистият национален продукт дава точна количествена представа за годишния обем на производство, който обществото може да потреби без да влоши производствените си възможности за следващата година.
Националният доход представлява тази част от стойността на БНП, която е новосъздадената стойност в обществото. В количествено отношение националният доход включва доходите на притежателите на производствени фактори – земя, труд и капитал. Неговата стойност може да се изчисли като от чистия национален продукт се извадят косвените данъци.
Личният доход е целият доход, получаван от населението на дадената страна и използван от него за потребление, спестяване и плащане на подоходни данъци. В личния доход се включват и някои доходи, които не са заработени през текущия период, като трансферни плащания, лихви по държавни ценни книжа и др. В същото време, от сумата на личния доход се изключват: вноските за социално осигуряване, данъкът върху печалбата и неразпределената печалба на фирмите за текущата година.
Разполагаемият доход е окончателният доход, с който разполага едно домакинство. РД се получава като от личния доход се извадят индивидуалните данъци (данък общ доход, данък върху имуществото, данък върху наследството). Разполагаемият доход се разпределя в две части: за потребление и за спестяване. Делът на личните спестявания по отношение на разполагаемия доход се нарича „норма на личните спестявания“. Извеждането на разполагаемия доход като самостоятелен показател е от значение поради няколко причини: той е показател за реалното богатство на домакинствата през текущия период; формира равнището на два други макроикономически агрегата – потреблението и спестяванията; характеризира степента на жизнения стандарт и степента на зрялост на икономическата система.