Икономика и финанси

     Организациите с нестопанска цел играят важна роля в обществения живот на държавата. Те са познати още и под наименованието „неправителствени организации“ (НПО). Като двигатели на този тип организации могат да бъдат определени хора от всички професии, работещи в различни сфери на живота и затова и самите организации действат в доста широк диапазон от дейности. Те могат да бъдат: политически групировки (партии и движения), природозащитни организации, религиозни общности, научноизследователски институти, читалища, центрове за професионално обучение, клубове или сдружения за защита на професионални интереси и т.н. Организациите с нестопанска цел представляват израз на гражданските инициативи в областта на здравеопазването, културата, икономиката, образованието и социалните дейности. Затова, такива организации има във всички области на живота.[2]

 

      Ролята и значението на организациите с нестопанска цел се определят не само от широката им област на приложение, но и от функциите, които изпълняват, като тези функции могат да бъдат не само социални, но и икономически и политически. Следователно, може да се каже, че ЮЛНЦ имат следните основни характеристики:

• Те дават конкретен смисъл на свободите на гражданите, защитени от Конституцията – свобода на словото, свобода на сдружаването;

• Мотивират обществото по отношение на постигането на плурализъм и съдействат за повишаване на толерантността на по-голямата част от обществото;

• Те могат да поемат част от дейностите, които по принцип се извършват от държавните институции;

• Те често предлагат по-ефикасни обществени услуги, в сравнение с държавните институции;

• Образователните институции, които биват наричани интелектуални банки, могат да привличат талантливи хора, които да се фокусират върху даден проблем с голяма социална значимост и които да предложат творческо решение за дадения проблем.[2]

 

      След политическите промени през 1989 г. в България отново беше утвърдено правото на гражданите да създават свои организации и да ги управляват. От тогава досега, в България са създадени и развиват своята дейност вече хиляди организации с нестопанска цел. Основните проблеми, които тези организации срещат са свързани с намирането на достатъчно средства за осъществяването на дейността им и недоверието, което срещат от страна на обществото.[1]

 

      В числото на неправителствените организации в България се включват различни по форма и големина организации – от малки неформални местни организации до официални структури, каквито са фондациите, различните правозащитни движения, благотворителни организации и др. Въпреки разнообразието си, неправителствените организации имат общи черти, които ги определят като такива, които са следните:

• НПО са доброволни и самоуправляващи се организации и като такива не са подчинени на държавните органи.

• Всички НПО са юридически и организационно независими от държавните структури, но се нуждаят от силна финансова подкрепа от страна на държавната и местната власт. Засега обаче те получават финансиране предимно по международни програми и донорски организации.

• НПО развиват дейност, свързана с някаква кауза, която цели оказване на помощ на уязвима група от обществото, защита на природата и животните или др., което ги различава съществено от търговските предприятия, чиято основна цел е преследването на печалба. В някои случаи, НПО произвеждат стоки или услуги, но със спечеленото от тяхната продажба финансират дейности, които са от полза и в подкрепа на тяхната кауза.

• Те се зараждат като групи от индивиди имащи общи интереси и които обикновено представляват малцинствена част от обществото. Организационните им форми са неформални, като учредителите им сами си ги определят.

• Дейността на НПО и техните членове се намира в зоната между държавата и пазара, тъй като те от една страна са частни организации, но от друга изпълняват някои от функциите на държавата, най-вече там където тя не успява да се справи.

• НПО представляват структури от отделни лица (физически или юридически) или обединения от лица. Те могат да бъдат както формални, така и неформални структури.

• Според обхвата на дейността си, НПО могат да бъдат национални и международни.

• В повечето случаи НПО са корпоративни организации, но това не е задължително.[1]

 

     Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЮЛНЦ, юридическите лица с нестопанска цел могат свободно да определят своите цели и това дали да осъществяват дейността си в частна или в обществена полза. Тези определяния се правят в учредителния акт, в устава или в техните изменения.

 

​

Източници: 

1. Лазаров, В., Правна рамка и управление на НПО – възможности за подобряване на дейностите, дискусионен форум „Законодателство за неправителствения сектор“. Достъпно на: http://www.aksyst.com:8081/AgoraOpac/Uploads/PR_Upravlenie_VL.pdf

2. Пожаревска, Р., Организациите с нестопанска цел в процеса на присъединяване към Европейската общност“, УНСС. Достъпно на: https://www.unwe.bg/uploads/ResearchPapers/Research%20Papers_vol1_2005_No6_R%20Pojarevska.pdf

​