Същност на оценяването. Видове оценки

​

      Счетоводният метод включва следните способи (елементи): документиране, инвентаризиране, оценяване, калкулиране, двойно записване на счетоводните сметки, балансово обобщаване и сводка (обобщаване) на счетоводните данни.

 

      Оценката е един от елементите на счетоводния метод и представлява пряко и непосредствено регистриране на парично-стойностните изрази на счетоводните обекти. Чрез оценяването се постига всеобхватност при количественото измерване на разнородните счетоводни обекти в предприятието, тъй като така се измерват обекти с различно съдържание и характер. Стойностните оценки на обектите са първоизточник на всякакви други словесни описания на обектите.

 

    Оценката на всеки счетоводен обект се прави по историческа цена към датата му на придобиване. Тази цена може да бъде по себестойност, по цената на придобиване (покупната цена) или по справедлива (пазарна) цена. Историческата цена, която бива фиксирана в счетоводните сметки, може да търпи различни промени във времето. Поради тази причина, историческата цена предполага съществуването на коректив, който се използва като мярка за нова оценка на счетоводните обекти и като показател за измененията, които са настъпили в нея по различни причини. Способът на оценката позволява да се съобразяват пазарните стойности на обектите според дадения момент, т.е. той позволява достоверно да се отразят различията във величините на стойностите на счетоводните обекти, които са създадени или придобити в различно време, но участват заедно във формирането на общата стойност на произвеждания продукт.

   

       Способът на оценката в счетоводството има значение във времето и намира своя израз в текущите и периодичните оценки на активите (месечни, тримесечни, годишни).

Текущите оценки са свързани с времето на придобиване на актива и се правят въз основа на един от следните измерители:

• Цена на придобиване – това е цената, която се заплаща от фирмата при покупката на актива, като в нея се включват: стойността по фактура, ДДС (ако получателят не е регистрирано по ЗДДС лице), разходите за товарене и разтоварване, разходите за транспорт и др. При придобиването на някои видове активи може да се плащат и митнически такси или акцизи, които се също се включват към общата цена на придобиване.

• Себестойност – този измерител се използва, в случаите когато предприятието само произвежда актива. В нея се включват основните производствени разходи.

• Справедлива цена (продажна, пазарна или борсова) – това е цената, по която един актив може да бъде заменен или един пасив да бъде погасен при извършването на пряка сделка между купувач и продавач, които са добре информирани по отношение на нивото на цените. Продажната цена може да се приложи както за определяне на цената на закупени и употребявани активи, така и за оценяване на излишъци при инвентаризация. Борсовите цени се използват, когато се прави оценка на ценни книжа (акции, облигации), които са регистрирани на фондовата борса и са продаваеми. Ако липсва борсова цена, се използва продажната или пазарната. Справедливата цена се определя по няколко начина – чрез информация за пазарната или борсовата цена на дадения актив в момента, с помощта лицензиран експерт-оценител или по преценка на ръководството на предприятието.

• Оценка, приета от съда – по нея се оценяват активи, които по своята същност са непарични вноски на съдружници или акционери, които се внасят от тях при формирането на капитала на предприятието. Това се прави съгласно изискванията на Търговския закон. Към тази оценка трябва да се прибавят и всички разходи, които са необходими за да се приведе актива в работно състояние.

 

    Независимо по какъв начин е направена първоначалната оценка на актива, след като бъде въведен в експлоатация, той се води по отчетна стойност.

 

     Периодичните оценки на активите се правят в изпълнение на принципа на предпазливостта и се извършват съгласно изискванията на Закона за счетоводството, Международните счетоводни стандарти и Националните счетоводни стандарти.

 

​

Подходи при оценяването на отчетните обекти

​

       Активите, които предприятията използват се разделят на два основни вида – дълготрайни и краткотрайни.

Дълготрайните активи са машините, съоръженията, сградите, земите и други, които предприятието използва, за да произвежда своите стоки или услуги. На всички тях е нужно да се направи оценка, за да могат да бъдат отразени във финансовите отчети. Те могат да бъдат отчитани по цена на придобиване или по пазарна (справедлива) цена. Съгласно изискванията на МСС 16, чл. 7 цената на придобиване на имот, машина или съоръжение се признава за актив само ако са изпълнени следните условия: предприятието очаква да получи бъдещи изгоди от използването на актива и цената на придобиването на дадения актив може да бъде надеждно оценена.

 

     В състава на краткотрайните активи влизат: паричните средства в каса и по банкова сметка, вземанията от клиенти, материалните запаси и готовата продукция. От тях, на оценка подлежат материалните запаси, в които се включват: суровини и материали, незавършена продукция и готова продукция. Тяхната оценка се прави по себестойност, а отчитането им става съгласно изискванията на МСС 2 или СС 2. Като стоково-материални запаси в СС 2, се определят следните активи:

• Материали, които са придобити чрез покупка и са предназначени да бъдат вложени в производството на стоки или услуги. Също така, те могат и директно да бъдат препродадени.

• Продукти, които са създадени в процеса на производство на предприятието и са предназначени за продажба.

• Стоки, които са закупени от предприятието и са предназначени за продажби.

• Незавършеното производство, което представлява съвкупност от разходи и от което се очаква да се произведе крайната продукция.

• Инвестиция в материален запас – това са материални активи, които са придобити за инвестиционни цели и не се ползват за производство.

 

    Съгласно изискванията на МСС 2, материалните запаси се оценяват счетоводно и се записват на по-ниската стойност измежду себестойността и нетната реализируема стойност. Себестойността на материалните запаси включва всички разходи по тяхното закупуване, преработка и други разходи, свързани с тяхната доставка и съхранение. В разходите за закупуване се включват: продажната цена, данъци, митнически такси и акцизи (ако има такива), разходи за транспорт и всички други разходи, които биха могли да се отнесат директно към придобиването на завършените стоки или услуги. Когато се определя покупната стойност се прави приспадане на търговски отстъпки, рабати и други подобни компоненти. В разходите за преработка на материалните запаси се включват всички разходи, които са свързани пряко с производството и преработката. Такива са: разходите за труд и тази част от общите разходи, която е съотносима към производството. Примери за разходи, които не се включват в себестойността на произведената продукция са: бракуваните материални запаси, които са над установения норматив; складовите разходи, освен в случаите когато те са част от технологията  на процеса на производство; административните разходи, които нямат пряко отношение към доставката и преработката на материалите; разходите за продажба и др.

 

      Съгласно СС 2 изписването на стоково-материални запаси се прави по метода на конкретно определената стойност. Когато няма условия да се приложи този метод, тогава се препоръчва ползва някой от следните методи: първа входяща – първа изходяща (fifo) и метод на средно претеглената стойност. А когато няма условия да се използва някой от тези препоръчителни методи, тогава може да се ползва методът последна входяща – първа изходяща (lifo).

 

    В края на отчетния период се прави оценка на нетната реализируема стойност на стоково-материалните запаси, която се основава на съществуващите данни по време на оценката, като е необходимо да се отчетат колебанията в цените и себестойността на продукцията (съгл. НС 2). Оценката по реализируема стойност се определя от получените от предприятието пари в момента на продажбата на готовата продукция или други материално-стокови активи. Оценката на нетната реализируема стойност се прави въз основа на предполагаемата продажна цена на стоково-материалните запаси, която е намалена с очакваните разходи за завършването на производствения цикъл.

​

​

​

Източници:

1. Абаджиева, Р., Димитрова, И., Основи на счетоводството. Център за образование и научни проучвания ООД. София. 2005.

2. Международен счетоводен стандарт 2 Материални запаси

3. Международен счетоводен стандарт 16 Имоти, машини и съоръжения

4. Счетоводен стандарт 2 Отчитане на стоково-материалните запаси

5. Станева, В., Методически подходи при определянето на счетоводната оценка на материалните запаси. Списание „Счетоводство“. Бр. 4. 2017.

6. https://www.bg-ikonomika.com/2012/09/13_23.html