Механизъм за определяне, начисляване и плащане на ДДС
Данъчната основа представлява базата, върху която се прилага данъчната ставка, за да се изчисли размера на дължимия данък. При ДДС, данъчната основа е цената на доставката, която получателя на стоките/услугите ще заплати на доставчика. Елементите на данъчната основа са следните:
-
Всички други данъци и такси, включително и акциза, в случаите когато са дължими при доставката – тук се включват още и данъците и таксите за доставки и услуги при прехвърляне на вещни права върху движимо или недвижимо имущество.
-
Всички получени и усвоени от доставчика субсидии и финансирания, които са пряко свързани с доставката – субсидиите и финансиранията се използват от доставчика за покриване на загуби, свързани с производството на стоки или услуги или за обезпечаване на разходи за модернизация на производството или придобиване на активи.
-
Всички лихви и неустойки, свързани с доставката и получени от доставчика – лихвите и неустойките се договарят между доставчика и получателя за случаи с евентуални неизпълнения на поетите задължения при доставка на стоката или изпълнението на услугата. Режимът на доплащането на лихвите и неустойките зависи от режима на облагането на доставките. При освободените сделки към опростената фактура трябва да се издаде и дебитно известие за увеличаване на данъчната основа, а при облагаемите доставки се издава данъчна фактура и дебитно известие с начислен ДДС за увеличение.
-
Съпътстващи разходи – такива са: комисионни, застраховки, транспортни разходи и разходи за опаковки. Тези разходи представляват вид услуга и когато са за сметка на доставчика, те трябва да се включат в данъчната основа при изчисляването на ДДС. Към съпътстващите разходи не се включват разходите за каси, палети и цистерни, тъй като те се смятат за опаковки за многократна употреба и в повечето случаи се поема ангажимент за връщането им на доставчика.
При установяването на размера на данъчната основа се вземат предвид следните особености:
-
От данъчната основа трябва да се приспадне търговската отстъпка (рабатът), ако такава е предоставена на получателя на стоката или услугата.
-
Ако доставката е в чужда валута, данъчната основа трябва да се определи на база на левовата равностойност на сумата, като се взема предвид курса на валутата, обявен от БНБ към датата на възникването на данъчното събитие.
-
При облагане на стоки и услуги, данъчната основа е долната граница на себестойността на произведената стока или услуга или данъчната основа при внос.
-
Когато се прави доставка на стоки с цени по-ниски от покупните или по-ниски от себестойността им, данъчна основа се формира в следните случаи: при наличие на обективни пазарни условия, които данъчнозадълженото лице може да докаже по безспорен начин; при продажба на стоки, чиято цена е фиксирана въз основа на нормативен акт; при продажба на стоки, които са субсидирани или финансирани от държавния или общинския бюджет; при продажба на бракувани стоки; при продажба на вестници; при износ, по ЗДДС, който е свързан с: международен транспорт, обработка, преработка на стоки, поставени под митнически икономически режим, извършване на обществени далекосъобщителни услуги от лицензиран за това оператор, продажбата на дивеч, дивечови продукти чрез организиран ловен туризъм, ловни трофеи, прехвърляне на права върху програмни продукти, когато мястото на изпълнение е извън територията на страната.
-
Когато цената на доставката е по-ниска от стойността на стоката, за данъчна основа се ползва договорената сума по доставката.
Като особен случай за определяне на данъчната основа може да се разглеждат продажбите (доставките) на сгради или части от тях. В този случай, данъчната основа се определя чрез данъчната оценка, като към данъчната основа се включват и данъците и таксите по прехвърлянето на собствеността.
При продажба (доставка) на моторно превозно средство, данъчната основа се формира от: пълната застрахователна стойност на МПС или договорената цена. Когато договорената цена е по-ниска от пълната застрахователна стойност, за основа се взема пълната застрахователна стойност. Ако договорената цена е по-висока от пълната застрахователна стойност, то тогава данъчната основа се формира като сбор от стойността на продажбата (доставката), увеличена със сумата на таксите и данъците по прехвърлянето на собствеността.
В случаите на внос от трети страни (страни извън ЕС), за данъчна основа се взема митническата стойност на стоките, определена в лева и увеличена със сумата на акциза и всички митнически сборове, такси и вноски.
При поправени, преработени или обработени доставки за временен внос, които са под митнически режим „пасивно усъвършенстване“, данъчната основа се формира като сбор от стойността на извършените разходи извън страната от вносителя, митническите сборове и акциза.
Регистрираните по ЗДДС лица са длъжни след изтичането на всеки данъчен период (един календарен месец), да подават справка-декларация, включваща обобщена информация за извършените и получените доставки и с резултата за месеца, който включва: сумата на начисления ДДС, която трябва да бъде внесена и сумата на ползвания данъчен кредит по извършени доставки, която трябва да бъде възстановена на лицето.
В практиката са познати следните специални режими на облагане с ДДС:
-
За доставки при условията на комисионен договор – такъв тип договор се сключва между доверител и комисионер, по поръчка на доверителя, като целта е да се достави стоки или услуги на трето лице. На практика, комисионерът е посредник между продавача и купувача. Във връзка с това, може да има следните случаи:
-
Комисионерът да действа от чуждо име или за чужда сметка - в този случай възникват две доставки: между доверителя и трето лице; между комисионера и доверителя. При първата доставка данъчно задължение възниква само за доверителя. При доставката между комисионера и доверителя комисионерът е доставчик, а доверителя е получател и на практика предмет на сделката е посредническата услуга, следователно данъчната основа е величината на комисионната, която комисионерът ще получи, а датата на данъчното събитие е датата на плащане или датата на завършване на посредническата дейност.
-
Комисионерът да действа от свое име и за сметка на доверителя – тогава комисионерът получава права да осъществява доставки и на свое име и да е получател по доставки с трети лица. В този случай са налице следните три вида доставки: доставка между комисионера и третото лице за прехвърляне на правото върху стока или за предоставяне на услуга; доставка между доверителя и комисионера по повод прехвърляне на вещни права върху стока или извършване на услуга; доставка на услуга между комисионера и доверителя (предмет на доставката е комисионната услуга, като доставчик е комисионера, а получател е доверителя). Датата на данъчното събитие е датата на която доверителят е платил възнаграждението на комисионера или датата, на която е приключено изпълнението на услугата. Доверителят плаща ДДС върху стойността на стоките/услугите, които получава, а комисионерът плаща ДДС върху стойността на комисионната, която му се начислява за сделката. Например, ако стоките са на стойност общо 200 000 лв. и комисионера има 1% комисионна, той ще плати ДДС върху 2000 лв., т.е. 400 лв., а останалите 39 600 лв. се плащат от доверителя. При реализацията стоките струват общо 240 000 лв. (т.е. към тяхната стойност се прибавя се и ДДС).
-
-
Доставки на стоки втора употреба, произведения на изкуството, антикварни предмети и предмети за колекции – специфичните правила при начисляването на ДДС на тези стоки и предмети са съобразени с тези, приети в западноевропейските държави. За тях има по-облекчен режим на облагане с ДДС. Регистрираните лица, които осъществяват доставки, които са свързани с придобиването или внасянето на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски стоки и антики, се наричат дилъри. Данъчната основа, върху която се начислява ДДС, който дилърите трябва да плащат, представлява разликата между продажната и покупната цена на стоките, т.е. маржът (чл. 145, ал. 1 от ЗДДС). Дилърите нямат право на приспадане на начисленият им данък при внос или покупка на стоки втора употреба, произведения на изкуството, антикварни предмети и предмети за колекции. Начисленият данък се включва в цената на доставката и оказва влияние върху размера на маржа. Дилърите имат право на данъчен кредит при доставка на стоки и/или услуги, които са необходими за извършването на дейността им по доставка на стоки втора употреба, произведения на изкуството, антикварни предмети и предмети за колекции.
-
Доставки, свързани с инвестиционно злато – те се освободени от облагане с ДДС. Към тях се включват: доставки на кюлчета с чистота на златното съдържание над 995 хилядни; златни монети, определени със заповед на министъра на финансите и управителя на БНБ, които са с чисто съдържание на злато по-голямо от 900 хилядни, изсечени са след 1800 г., били са платежно средство в страната, от която произхождат, продават се на цена, която не надвишава стойността на златото по пазарни цени, което е повече от 80% в монетите; златни монети, които не са включени във заповедта, но са включени в Списъка на златни монети; златни монети, които не са включени в заповедта или в Списъка на златните монети, но за тях има издаден документ от управителя на БНБ (чл. 160а, ал. 1 от ЗДДС). За определени доставки, данъчното законодателство допуска при определени условия те да бъдат третирани като освободени или облагаеми доставки. Това са следните доставки: доставки, които са свързани с производството на инвестиционно злато или превръщането на златото в инвестиционно; доставки на инвестиционно злато за промишлени цели; доставка на посреднически услуги, свързани с доставката на инвестиционно злато. При определени доставки, се дава право получателя да приспадне данъчен кредит съгл. чл. 162 от ЗДДС – това са: доставки на инвестиционно злато, което е доставено от лице, упражнило правото си на избор по отношение на облагането; получена доставка или внос на злато, което е различно от инвестиционното, което след това е превърнато от даденото лице или от негово име в инвестиционно злато; получени услуги, които водят до промяна на формата, теглото и чистотата на златото, включително и на инвестиционното злато. Последващите доставки, които са свързани с инвестиционно злато, независимо, че са освободени, дават право на приспадане на данъчен кредит при производство или превръщане на златото в инвестиционно. Към доставките с право на приспадане на данъчен кредит се включват и тези, които са свързани с внос на стоки и услуги за производство или превръщане на златото в инвестиционно.
-
Доставки на туристически и други услуги – за място на извършване на туристическа услуга се счита мястото, където туроператорът или туристическия агент, в качеството си на доставчик на тази услуга, извършва своята независима икономическа дейност или обекта, където се извършва изпълнението на услугата (чл. 137 от ЗДДС). Данъчната основа представлява маржът (разликата), намален с дължимия данък между: 1. общата сума, която туроператорът или туристическия агент е получил от клиент или трето лице, включително субсидиите и финансиранията, които са тясно свързани с доставката на туристическата услуга (данъци, такси, комисионни, застраховки и др.), като се изключват търговските отстъпки и 2. сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от туроператора или туристическия агент от други данъчно задължени лица стоки и услуги, от които пътуващото лице ще се възползва пряко, включително и ДДС (чл. 139, ал. 1 от ЗДДС). Общата туристическа услуга може да бъде освободена, частично освободена и облагаема. Освободени (облагаеми с нулева ставка) са тези туристически услуги, при които стоките и/или услугите, то които се възползва пътуващото лице се намират на територията на трети страни. Ако само част от тези стоки и услуги се изпълняват в трети страни, то тогава се облага с нулева ставка само частта от общата туристическа услуга, която отговаря на стойността на тези стоки и услуги – в този случай е налице частично освободена доставка на туристически услуги. Във всички други случаи, доставките на общи туристически услуги се облагат с ДДС. За получените от туроператора или туристическия агент доставки, от които туристът се възползва пряко, не възниква право на данъчен кредит (чл. 141 от ЗДДС).
Източници:
Вътев, Ж., Данъци и данъчна администрация, МВБУ, 2015.
Закон за данък върху добавената стойност, в сила от 1.01.2007 г., Обн. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006 г., посл. изм. ДВ. бр.79 от 17 Септември 2024 г.