Икономика и финанси

        Като парична политика при централна банка се определя тази политика, която се води, когато държавата не се намесва пряко в икономическите процеси, а чрез инструментите прилагани от централната банка. Също така, при воденето на такава парична политика курса на националната валута е гъвкав. Основното предимство на гъвкавия валутно-курсов режим се състои в това, че се създава равновесие на международните валутни пазари, което го прави по-ефективен в дългосрочен план в сравнение с фиксирания валутно-курсов режим. Като основен негов недостатък се посочва това, че при недобре развити икономики може да се получат големи колебания във валутните курсове, което да доведе до нестабилност.

 

       Паричната политика водена от държавата се състои от няколко части, които едновременно с това са и нейни инструменти, които се прилагат от централната банка. Това са: политика на рефинансиране, операции на свободния пазар, политика на банковите резерви и обезпечаване на банковата ликвидност. Всички тези инструменти позволяват да бъде регулирано обръщението на паричната маса и на отделните парични агрегати, като по този начин се оказва непряко влияние върху нивото на инфлацията, динамиката на пазарните цени, стоково-паричните отношения между производители и потребители и върху доходите и разходите на икономическите агенти.

 

        Политиката на рефинансиране представлява въздействие на централната банка върху обема на кредитите и съответно върху паричната маса в обръщение чрез лихвения процент. Търговските банки купуват кредити от централната банка, които след това препродават на своите клиенти и по този начин осъществяват рефинансиране. Определяйки размера на лихвения процент, централната банка може да влияе върху цената на кредитите и съответно върху нивото на тяхното търсене. Ако централната банка повиши лихвения процент, това ще доведе до намаляване на търсенето на кредити и обема на паричната маса в обръщение ще се свие. Обратното, ако централната банка намали лихвения процент – търсенето на кредити ще се увеличи и ще се увеличи и обема на паричната маса, която е в обръщение.

 

        Посредством операциите на свободния пазар, централната банка може да регулира паричната маса и да оказва влияние върху паричното обръщение, като влиза в ролята на продавач или купувач на държавни ценни книжа. Пускането на емисия от държавни ценни книжа под формата на облигации представлява акт на държавната парична политика. Когато централната банка продава държавни ценни книжа, тя изтегля пари от обръщение и така се свива паричната маса, а когато купува ценни книжа на свободния пазар – паричната маса се увеличава по същия начин както когато се пуска емисия от банкноти.

 

        Държавата може да въздейства върху паричната маса в страната и чрез банковите резерви на търговските банки, определяни от централната банка. Те представляват задължителни безлихвени резерви, които всяка търговска банка трябва да притежава и които се съхраняват в централната банка. Колкото по-висока е нормата на този резерв, толкова повече ще се свиват възможностите на търговските банки на свободния пазар и следователно паричната маса в обръщение намалява. И обратното, колкото е по-ниска нормата на резерва, толкова повече се разширяват възможностите на търговските банки да дават кредити и паричната маса, която е в обръщение ще се увеличава.

 

        Ликвидността на търговските банки също е инструмент на паричната политика, който се прилага от централната банка. Предлагането на пари от търговските банки зависи от количеството на емитирани от централната банка банкноти и монети, които те притежават. По този начин държавата може да регулира паричната маса, като променя количествата пари, които се предоставят на търговските банки за извършването на техните операции.

 

        По отношение на валутния курс на националната валута, държавата също може да оказва влияние посредством инструменти на паричната политика, прилагани от централната банка. Такива инструменти са: намеса на централната банка на валутния пазар, повишаване или намаляване на лихвения процент, девалвация, ревалоризация и пряк държавен валутен контрол.

 

        Централната банка може да се намеси на валутния пазар, като влезе в ролята на купувач или продавач на валута. Ако целта на централната банка е да се повиши валутния курс на дадена чуждестранна валута, то тогава тя ще продава усилено от тази валута, като ще я вземе от валутния си резерв. Също така, могат да се ползват и средства от кредити, но това води до външна задлъжнялост на страната и не е препоръчително. Обикновено тази мярка се прилага за кратко време, като целта е да се смекчат колебанията на валутния курс на дадената валута. Могат, обаче да бъдат преследвани и средносрочни и дългосрочни цели. Средносрочните цели са свързани с поддържането на колебанията на валутния курс в определени граници, а при преследването на дългосрочни цели обикновено ефектите от тяхното постигане са с незначително въздействие. Намесата на държавата на валутния пазар може да доведе до следните резултати: инфлационно покачване на цените, промяна в обема на циркулиращата парична маса в страната и др.

 

       Повишаването на лихвения процент на кредитите при равни други условия води до повишаване на търсенето на местната валута на дадената страна и съответно до покачването на нейния валутен курс спрямо чуждестранните валути. И обратното, понижаването на лихвения процент води до желание на икономическите агенти да се освободят от местната валута, което от своя страна води до понижаването на нейния валутен курс спрямо чуждестранните валути. Прилагането на този инструмент може да предизвика следните странични ефекти: да се окаже влияние (позитивно или негативно) върху поведението на спекулантите, да се окаже влияние върху нивото на производството, да се окаже влияние върху размера на бюджетния дефицит и др.

 

    Девалвацията представлява официална промяна на валутния курс на местната валута спрямо чуждестранните валути. Това се постига посредством понижаване на стойността на националната валута по отношение на стойността на стоките и услугите (цените). В резултат от прилагането на този инструмент се постигат два ефекта:

• Намаляват цените на стоките, които са за износ и по този начин се повишава конкурентоспособността на дадената държава;

• Повишават се цените на вносните стоки и услуги.

 

     Ревалоризацията е процес, който е обратен на девалвацията, т.е. връщат се обратно предишните нива на стойността на националната валута спрямо цените на стоките и услугите. Целта на прилагането на този инструмент е да се постигне повишаване на курса на местната валута спрямо чуждестранните валути, което води до ограничаване на износа и увеличаване на вноса.

 

   Посредством прекия държавен валутен контрол, държавата осъществява контрол върху курса на националната валута спрямо чуждестранните валути, като в същото време запазва своите валутни резерви. Осъществява се чрез прилагането на забрани или ограничения относно движението на националната валута извън границите на страната. Също така, държавата може да оказва контрол върху валутните постъпления идващи от чужбина.

 

      Както може да се види, държавата разполага с богат арсенал от инструменти на паричната политика, които прилага чрез централната банка при гъвкав валутно-курсов режим в страната. Прилагането на тези инструменти влияе върху обема на циркулиращата парична маса в страната (местна и чуждестранна валута), а оттам и върху цените на стоки и услугите, нивото на вноса и износа, цените на кредитите и т.н. По този начин държавата се намесва непряко в икономическите процеси в страната.

 

​

 

Източници:

Гъргаров, З., Макроикономика, Ботевград, 2011 г.

Методи за регулиране на валутния курс и особености в България“, достъпно на: https://www.bg-ikonomika.com/2010/10/14.html