Икономика и финанси

       Фиксираният валутен режим се нарича още и валутен борд или паричен съвет. Основна негова характеристика е това, че стойността на националната валута се определя от държавата и се поддържа от централната банка като официален валутен курс. Тази фиксирана цена на националната валута се прикрепя към някоя чуждестранна валута, която се използва широко в международния обмен и е стабилна. Обикновено националните валути в условията на паричен съвет се прикрепят към щатския долар, еврото и японската йена, тъй като това са най-стабилните валути в световен мащаб в момента.

 

       Паричният съвет се въвежда в държави, в които не е имало централна банка до този момент или в страни, в които доверието към централната банка е тотално изгубено, тъй като тя не може да устоява на натиска от страна на правителството да финансира големите бюджетни дефицити или защото е възникнала остра икономическа криза, в следствие на което инфлацията се е повишила съществено и националната валута силно се е обезценила. Чрез въвеждането на паричен съвет се установява макроикономическа дисциплина, поради което се смята, че той осигурява финансова стабилност в страната, вдъхва доверие към държавата и централната банка и осигурява прозрачност на техните действия.

 

        Основното предимство, което фиксираният валутен режим притежава е това, че дава стабилност, което води до увеличаване на инвестициите в страната и до икономическа стабилност. Когато съществува фиксиран курс на националната валута, един чуждестранен инвеститор може да бъде спокоен, че неговите инвестиции няма да се обезценят в бъдеще.

 

        Фиксираният валутен курс е от особено важно значение за регулирането на инфлацията и най-вече за предпазване от хиперинфлация, тъй като осигурява по-голямо търсене, което се получава в резултат на стабилността на националната валута. Други негови предимства са:

• Възстановява доверието на фирмите и на гражданите към паричната и фискалната политика;

• Предоставя операционна и административна простота и прозрачност;

• Осигурява устойчивост на валутния курс;

• Помага да се намалят нивата на лихвените проценти.

    

    Освен предимства, валутният борд (паричният съвет) притежава и някои недостатъци. Основен негов недостатък е това, че може да доведе до тежка икономическа криза в страната, в която се прилага, поради невъзможността централната банка да поддържа фиксираният валутен курс за дълго време (примери: руската, мексиканската и азиатските кризи през периода 1995-1997 г.). Друг негов важен недостатък е, че правомощията на централната банка стават ограничени и тя не може да прилага инструментите на паричната политика, които би прилагала при гъвкав валутно-курсов режим. В следствие на това не могат да бъдат смекчавани валутните шокове идващи от чужбина, а това може да доведе до намаляване на притока на капитали от чужбина.

 

       Други негови недостатъци са:

• Липсва гъвкавост;

• С течение на времето се нарушава паритета между националната и резервната валута, което може да доведе до увеличаване на напрежението във външно-търговските платежни баланси;

• Не може да играе ролята на кредитор от последна инстанция, каквато е централната банка, което излага банковата система на известен риск;

• При напускане на валутния борд могат да възникнат редица трудности;

• Намаляват се възможностите за прилагането на инструменти за контрол и регулиране на икономическите процеси в страната.

 

       Един от най-успешните валутни бордове е този, въведен в Хонконг през 1983 г., когато хонконгския долар се обвързва с американския долар. Във валутни бордове бяха и трите Прибалтийски държави Литва, Латвия и Естония, които го запазиха до влизането си в Еврозоната. За един от най-големите провали на валутен борд се смята този, въведен в Аржентина през 1991 г., която през 2002 г. го изоставя заради голямата рецесия и невъзможността на правителството да се справи с нея.

 

        В България от 1997 г. е въведен валутен борд, чиято цел е да стабилизира националната валута, която тогава се обезценява много в следствие на хиперинфлацията в страната. Първоначално българският лев е обвързан с германската марка в съотношение 1:1, т.е. един лев е равен на една германска марка, но след влизането на Германия в Еврозоната, българската национална валута е прикрепена към еврото, като официалният курс е 1.95583 лева за едно евро.

 

        В България валутния борд действа въз основа на следните три принципа:

• Курса на националната валута е фиксиран към еврото;

• Осигурява се пълна конвертируемост на паричната маса;

• Осигурява се пълно покритие на паричната маса с резервна валута, което значи, че БНБ може да емитира нови банкноти и монети само ако преди това е закупила нужното количество евро.

 

       Засега политиката на българските правителства и на БНБ е насочена към запазването на валутния борд до влизането на страната ни в Еврозоната. Един от основните аргументи против това е факта, че реалният ефективен валутен курс на българският лев от 1999 г. насам нараства постоянно, което означава, че растежа на БВП е ограничен и страната ни губи конкурентоспособността си. Въпреки това, съществуват и много аргументи за запазването на валутния борд, някои от които са следните:

• Фиксираният валутен курс дава сигурност за чуждестранните инвеститори;

• Стимулира се поддържането на финансова дисциплина и се гарантира плавно преминаване към европейското ниво на цените на стоките и услугите;

• Ако се премине към гъвкав валутен курс, това може да доведе до спекулации с българския лев и до неговата обезценка.

 

 

​

Източници:

Колев, С., „18 години валутен борд в България“, 1.07.2015 г., достъпно на: https://www.investor.bg/biudjet-i-finansi/333/a/18-godini-valuten-bord-v-bylgariia-197671/

„Фиксирани и плаващи валутни курсове“, 25.12.2006 г., достъпно на: https://money.bg/archive/fiksirani-i-plavashti-valutni-kursove.html