Икономика и финанси

        При следването на това правило сумата от стойностите на всички дебитни операции трябва да е равна на сумата от стойностите на всички кредитни операции. Изключение от това правило правят само едностранните транзакции, каквато е например безвъзмездната чуждестранна помощ. При тези транзакции няма насрещно плащане или поемане на финансово задължение. В този случай, за да се запази общият баланс, при отчитането например на получаването на стоки под формата на помощ става по следния начин: “Стоки дебит (-)” и “Текущи трансфери: кредит (+)”.

 

   Първоначално транзакциите по платежния баланс се осъществяват в различни валути, според държавата от която идва съответният паричен поток. Когато, обаче, данните биват компилирани, се избира единна парична единица. Най-добре е платежният баланс на дадена страна да се изчислява в нейната национална валута, защото по този начин ще се постигне съвместимост със Системата на националните сметки. Ако, обаче, националната валута се обезценява твърде бързо, то тогава анализа на платежния баланс се затруднява сериозно. В този случай, най-добре е при представянето на платежния баланс да се избере парична единица, която е стабилна. Това, обаче, не изключва промените в цените и следователно данните не могат да бъдат третирани само като изменения в обемите. В България платежният баланс се отчита в евро, български лева и щатски долари. Преизчисляването се извършва според курса на съответната валута към момента на транзакцията. Ако той е неизвестен или неприложим по някакви причини, тогава се използва средния валутен курс за дадения отчетен период.

 

 

Структура и значение на статиите от платежния баланс

 

       Платежният баланс е разделен на четири основни части:

• Текуща сметка – включва: стоки, услуги, доход и текущи трансфери;

• Капиталова сметка;

• Финансова сметка – включва: преки инвестиции, портфейлни инвестиции, други инвестиции, резервни активи.

• Грешки и пропуски.

 

 

Текуща сметка

 

     В текущата сметка се включват статиите: стоки, услуги, доход и текущи трансфери.

        

       В статията „Стоки“ се включва вноса и износа на стоки, което в повечето случаи е резултат от промяната на собствеността върху тези стоки. За повечето държави тази статия е с най-голям абсолютен размер. Ако стойностите на двата показателя по тази статия са големи и се увеличават, може да се направи заключението, че дадената икономика се отваря към останалия свят и се интегрира към световните пазари. Възможно е едновременният ръст на вноса и износа да се дължи на ресурсната зависимост между тях, но това може да се установи само чрез допълнително разлагане на статията на стокови групи. Увеличаване на вноса, което се дължи на повишаване на търсенето на инвестиционни стоки, може да се счита за положителна тенденция. При износа държавите обикновено се стремят към диверсифициране на своите продукти и към износ на готова продукция, която е конкурентоспособна и притежава добавена стойност за потребителите. Когато преобладава внос и износ към една определена страна и те се ограничават предимно в една стокова група, това говори за висока уязвимост на икономиката от външни негативни влияния. От друга страна погледнато, процеса на икономическа интеграция предполага ориентация на дадена държава към конкретен пазар, но този процес трябва да бъде придружен от диверсификация на вноса и износа и от цялостна икономическа интеграция на страните. Динамиката на вноса и износа зависи от много фактори, като: ниво на вътрешното и международното търсене и предлагане, тарифни и нетарифни ограничения, наличие и степен на конкуренцията, физически бариери, ниво и динамика на валутния курс и др. Може да се каже, че от очакваната стойност на статията „Стоки“ зависи устойчивостта на външната позиция на дадената страна.

 

    Основните пера в статията „Услуги“ са: пътувания, транспорт и други, в които се включват комуникационни, застрахователни, строителни, IT и финансови услуги. В статията се включват още и закупуването на авторски прави и лицензи и други бизнес услуги. Стойностите на перото „Транспорт“ трябва да следват промените в статията „Стоки“. В перо „Пътувания“ не се включват разходите по транспортното застраховане на нерезиденти към български компании и обратното – от български компании към чуждестранни застрахователни дружества. В перото „Пътувания“ значителен дял се пада на туризма, който в България има сезонен характер, но в него се включват и образователните и здравните услуги, свързани с пътувания до други държави. Свободното движение на услуги е по-трудно постижимо в сравнение с това на стоките, тъй като те се консумират в момента на тяхното създаване.

 

    В статията „Доход“ се включват две основни пера – компенсация на наетите и инвестиционен доход. В перото „Компенсация на наетите“ влизат заплатите и други възнаграждения на нерезиденти, наети в страната или резиденти, наети в чужбина. Размера на стойността на това перо пряко зависи от степента на отвореност на пазара на труда на дадената държава и от различията в размера на заплатите и другите възнагражденията в различните държави. В перото „Инвестиционен доход“ влизат плащанията, които са свързани с притежавани от резиденти финансови активи и задълженията към чужденци. Този вид доход е пряко обвързан с нетната инвестиционна позиция на дадената страна и с финансовата сметка на нейния платежен баланс. Поради тази причина, инвестиционният доход бива представян като сбор от доходи от директни инвестиции, доходи от портфейлни инвестиции и доходи от други инвестиции, което се прави по аналогия на структурата на финансовата сметка на платежния баланс. При влошаване на нетната инвестиционна позиция на страната, нетния инвестиционен доход може да стане отрицателен. Този ефект обаче би могъл да бъде неутрализиран като се реинвестира печалбата, което да доведе до подобряване на финансовата сметка, а оттам и до общото салдо на платежния баланс. В случай, обаче, че инвеститорите не получават очаквания от тях доход или прогнозират значителен спад на доходността в бъдеще, може да се получи т.нар. „бягство на капитали“, т.е. инвеститорите да започнат да се оттеглят.

 

     Текущите трансфери представляват записи, които балансират отчетените едностранни транзакции. Те не пораждат насрещно плащане или поемане на задължение. В текущите трансфери се включват: междуправителствената помощ; данъчните задължения, плащани от нерезиденти или резиденти към други държави; преводи и дарения от чужбина; печалби от лотарии; наследство.

 

​

Капиталова сметка

 

  Капиталовата сметка е част от Общата капиталова и финансова сметка на платежния баланс. В тази сметка се включват:

• Капиталови трансфери;

• Придобиване или отдаване на непроизведени нефинансови активи, като положителна репутация, патенти и др.

 

 

Финансова сметка

 

        Структурата на финансовата сметка по платежния баланс е до голяма степен определяща, когато се прави оценка на устойчивостта на външната позиция на страната и особено когато има дефицит по текущата сметка. Нивото и вида на инвестициите влияят пряко върху текущата сметка чрез статията „Доход“ и косвено чрез финансиране на ръста на вноса. Във финансовата сметка се включват два основни вида финансиране: дългово и недългово финансиране. Това разделение е донякъде условно и може да се коригира спрямо особеностите на конкретната държава и ситуация. По принцип се смята, че недълговото финансиране е по-благоприятно, тъй като не води до проблеми в платежния баланс и притежава по-дълготраен характер. Във финансовата сметка се включват:

• Преки чуждестранни инвестиции – те се смятат за устойчиво (недългово) финансиране на текущата сметка. Преките чуждестранни инвестиции представляват дейност, при която резидент на дадена икономика придобива участие в предприятие, което се намира в друга държава, като това участие трябва да е в размер на поне 10% от дяловия капитал или от правото на глас в предприятието. В директната инвестиция се включват първоначалната транзакция, чрез която се установяват отношенията между инвеститора и предприятието, в което той инвестира и всички последващи транзакции между тях.

• Чуждестранни портфейлни инвестиции – те представляват непреки вложения в чуждестранни ценни книжа, които не дават на инвеститора права за реален контрол върху обекта на инвестицията, но дават право на доход от тях. Такива инвестиции са: акционерни ценни книжа и дългови ценни книжа, като облигации, дългови разписки, обикновени полици, финансови деривати и други инструменти на паричния пазар.

• Други чуждестранни инвестиции – тук се включват: търговски кредити, дългосрочни и краткосрочни заеми, депозити и валута и други активи и пасиви.

• Резервни активи – това са външни активи, които са на разположение и се контролират от централната банка. Те се използват за пряко финансиране при недостиг на чуждестранни средства. В резервните активи се включват: монетарното злато, резервната позиция на страна при Международния валутен фонд, специалните права на тираж, валутни активи и други вземания.

 

 

Грешки и пропуски

 

     На практика е невъзможно да се постигне равенство в сметките на общия платежен баланс. Основна причина за това са различните източници на кредитните и дебитните операции и възможността те да бъдат осчетоводени по различна от действителната им стойност. Затова, за да бъде запазен баланса се въвежда допълнителната статия „Грешки и пропуски“, с която се компенсират получените несъответствия между дебитните и кредитните операции. Ако стойностите в тази статия са значителни за дадената страна, то това пречи на анализа и интерпретирането на данните от платежния баланс.

 

 

Показатели за измерване на отвореността на икономиката

 

       Според проф. Маринов, отвореността на една икономика се измерва чрез три основни индикатора: експортна квота, импортна квота и външнотърговска квота.

 

   Експортната квота представлява съотношение между стойността на износа на стоки на дадената страна за срок от една година и стойността на брутния вътрешен продукт за същата година.

 

      Импортната квота се изчислява като съотношение между стойността на вноса на стоки за дадената страна за срок от една година и стойността на брутния вътрешен продукт за същата година.

   

   Външнотърговската квота представлява съотношение между стойността на външния стокообмен на дадената страна и брутния вътрешен продукт за същата година.

 

       Колкото по-висока е стойността на тези показатели, толкова по-голяма е отвореността на дадената икономика.

 

 

Обобщение

 

    Платежният баланс е статистически документ, който се изготвя от централната банка на дадена държава. Той обобщава систематизирано всички транзакции от държавата към другите държави и обратно.

 

       Основните части, от които се състои платежният баланс са: текуща сметка, капиталова сметка, финансова сметка и пропуски и грешки.

 

 

Източници:

1. Захариев, А., Тема шеста: Платежен баланс, Стопанска академия „Д. А. Ценов“, Свищов, 2018.

2. Маринов, В., Отвореност и растеж на националната икономика, Годишник на УНСС, 2006.