Икономика и финанси

      Дигитализацията е неразделна част от модерната бизнес среда, предоставяйки нови възможности за иновации и растеж. Тя носи много ползи за хората, но е съпътствана и от определени рискове.

​

      Ползите от дигитализацията са следните:

• Изграждане на дигитална икономика и създаване на дигитални блага. Дигитализацията води до подем в икономиката, тъй като помага да се преодолеят физическите и географските ограничения, в следствие на което бизнеса достига по-лесно до клиентите и така увеличава продажбите и печалбите си. Дигиталните технологии дават възможност за въвеждане на иновации, чрез които се подобрява качеството на продуктите и качеството на обслужването. За разлика от традиционния бизнес, дигиталния бизнес има нужда от по-малко активи и достига по-бързо и по-лесно до пазара, което позволява сериозно разрастване.

• Събиране на големи масиви от данни (big data), които AI може да анализира, за да открие определени модели на поведение и да прави прогнози. Тази полза е най-голяма за маркетинга.

• Използване на дигитални платформи за по-голяма свързаност между различните организации и лица. Дигиталните платформи и екосистеми промениха начина на извършването на дейността на много фирми, тъй като позволиха свързването на много и различни участници, заинтересовани от тяхната дейност (клиенти, инвеститори, партньори, общественост, държавни институции и др.). Примери за такива платформи са: социалните мрежи, сайтовете за обяви, сайтовете с търгове, платформите за краудфъндинг и др.

• Възможност за учене през целия живот. Технологиите дават възможност за преминаване на онлайн курсове, включване в онлайн семинари, а дори и онлайн обучение във висши училища, което дава възможност на дори и много заети хора да се обучават постоянно.

• Улесняване на ежедневието. „Умните“ домове, „умните“ електроуреди, роботите-домашни помощници, 3D принтерите и други ще помагат на хората с ежедневните дейности, за да могат да се съсредоточат върху по-важните за тях неща. По този начин на хората няма да им се налага да вършат досадни домашни задължения като чистене, готвене, пране, гладене и т.н., а ще могат да обърнат внимание на други дейности като занимание с различни хобита, посвещаване на повече време на семейството и децата, повишаване на образованието и квалификацията и др.

• Подобряване на здравните грижи и удължаване на живота. AI ще може да открива нови лекарства и да прави по-прецизна диагностика. Също така, роботи ще могат да влизат в ролята на асистенти и да полагат грижи за пациенти в домашни условия. Ще се подобрят и технологиите, използвани за операции и рехабилитации.

• Подобряване на комуникацията между хората. Технологиите помагат да се осъществяват разговори между хората дори и те да са отдалечени много едни от други. Също така, дават възможност за общуване и с непознати (социални мрежи, чатове, сайтове за запознанства, форуми и др.).

 

      Основните рискове, които дигитализацията крие са следните:

 

• Автоматизиране на работните места, което значи загуба на работа за много хора. Не всички работни места обаче са застрашени. Най-голям риск от загуба на работни места за хората има при дейностите, за които е характерна голяма повторяемост на действията (най-вече в производството). Също така, тази заплаха не е еднаква за всички части на света, а важи най-вече за страните, в които дигитализацията е в по-напреднал етап. В последно време с напредъка на изкуствения интелект (AI) започват да бъдат застрашени и работни места, при които се изисква интелектуален труд каквито са: програмистите и други IT специалисти, маркетолозите и други.

• Недоверие и страх от непознатото. Процесът на дигитализация става все по-сложен и е трудно да се определи по какъв начин точно ще се развият нещата. Постепенно дигитализацията прониква във всяка част от нашия живот, което кара хората да се безпокоят за своята лична неприкосновеност. Също така, голяма част от хората се притесняват – донякъде внушено от множеството филми – че технологиите и най-вече изкуствения интелект ще се развие дотолкова, че да изземе изцяло функциите на хората и дори да ги направи свои роби. Изкуственият интелект се основава на определени алгоритми, чрез които прави оценка и взема определени решения на база на тази оценка, но тези му функции засега са доста ограничени. Най-голям е проблемът с доверието към технологиите в сфери, където се налага човек да повери своя живот и здраве или финансово състояние изцяло на тях, каквито са транспорта (използване на безпилотни превозни средства), медицинската помощ, финансовият мениджмънт и др.

• Тревога за сигурността и защитата на личните данни. Данните за действията на хората в Интернет и въведените от тях лични данни могат да бъдат използвани за злоупотреби и с цел те да бъдат контролирани и ограничавани. Увеличава се и т.нар. фишинг, чрез който клиенти на различни банки биват подмамвани да въведат потребителското име и паролата си за онлайн банкирането си в сайт-двойник на тяхната банка и по този начин измамниците източват сметките.

• Риск за националната сигурност, тъй като става все по-трудно да опазването на класифицираната информация и сайтовете на държавните институции от хакерски атаки. Като пример може да се посочат хакерските атаки към сайта на НОИ и към системата на Български пощи, които доведоха до объркване, спиране на работата на тези институции и страх у хората, че с техните лични данни може да бъде злоупотребено.

• Широко разпространение на фалшива информация и все по-трудното ѝ разграничаване от истинската. Поява на пространство на „постистината“, където става все по-трудно да се разграничи истината от лъжата. Създаване на фалшиви видеа, снимки и аудио записи чрез новите технологии (т.нар. deep fakes). Широко разпространение получиха и сайтовете за фалшиви новини, чиято основна цел е генерирането на трафик и печелене от реклами. Фалшивата информация се използва и с цел повлияване на общественото мнение. Има хора, които работят като „тролове“, т.е. на тях им се плаща за да пишат негативни мнения и коментари, дори и лъжи в социалните медии и в сайтовете за новини. Тези коментари се отнасят за определени хора, организации или събития. Най-често троловете се използват в борбата с политически опоненти.

• Вреда за здравето на хората. Дигитализацията може да доведе до застоял начин на живот с лоши последици за здравето на хората, като затлъстялост и различни заболявания. Също така, може да се стигне до прекомерна зависимост от технологиите и невъзможност за живот без тях. В някои случаи води и до социална изолация, тъй като индивидът свиква да общува само чрез технологиите и му става все по-трудно да общува лице в лице. Все по-често се срещат случаи, при които хора намиращи се в една стая предпочитат да разговарят чрез чат-програма на телефона си, отколкото да говорят помежду си лице в лице. Тази тенденция е най-вече сред младите хора и е доста тревожна.

 

​

​

Източник: Котлър, Ф., Картаджая, Х., Сетиауан, И., „Маркетинг 5.0: За технологиите и хората“, Локус, София, 2022