Икономика и финанси

      Очаква се скоро България да бъде приета в еврозоната, макар и това да не е подкрепено от по-голямата част от българското общество. Влизането на страната ни в еврозоната е свързано както с много потенциални ползи, които обаче не са гарантирани, така и със съществени рискове.  Нека разгледаме какви са те. 

​

     Основните очаквани ползи от едно бъдещо влизане на България в Икономическия и паричен съюз на ЕС са следните:

• Най-голямото предимство за България ще бъде това, че ще се неутрализира валутния риск. След като еврото бъде въведено в България, при сделките с останалите страни от еврозоната ще отпадне валутния риск, тъй като ще се използва една и съща валута. По този начин фирмите няма да претърпяват загуби, в следствие на промени във валутните курсове и ще могат коректно да планират разходите си по закупуването на материали и вземанията си от продажби на стоки.

• Ще се намалят транзакционните такси. След като България беше приета в ЕС, бяха премахнати и митническите ограничения под формата на мита, квоти, акцизи и такси при търговията с останалите държави от ЕС. Следващата стъпка при либерализирането на външно-търговските отношения между държавите от ЕС е премахването на транзакционните разходи.

• Очаква се да се осигури стабилност на цените, тъй като политика на ЕС е да се поддържат стабилни нива на инфлацията. Грижата за това е на ЕЦБ, която провежда монетарна политика, чиято цел е да се предотвратят инфлационни шокове в страните от еврозоната.

• Очаква се да бъдат привлечени повече чуждестранни инвеститори към България, тъй като въвеждането на еврото ще им позволи да вложат капиталите си в различни сфери на икономиката. По този начин ще се осигури свеж приток на финансови средства в различни бизнес сфери, което пък от своя страна ще доведе до създаване на нови работни места и увеличаване на размера на БВП, който страната ни ще създава. За привличането на повече инвестиции към България помага и ниският размер на ставката на корпоративния данък (10%).

• Очаква се да се повишат доходите на заетите, което ще помогне за задържането на висококвалифицираните кадри в страната и предотвратяване на тяхното изтичане зад граница.

• Очаква се да се подобри производителността на труда. В момента България е на едно от първите места по най-ниска производителност на труда, което се дължи на ниските доходи, които получават работниците и служителите. Изравняването на доходите с тези на другите европейски страни, съчетано с инвестиции и въвеждане на иновации ще подобри производителността на труда в страната.

• Очаква се да се осигурят по-благоприятни условия и бизнес климат, тъй като ЕЦБ е способна да въздейства при възникването на икономически сътресения и кризи в страните чрез инструментариума на своята парична политика. Това води до по-спокоен бизнес климат и създаване на по-благоприятни условия за развиване на икономическа дейност.

• Очаква се да намалее размера на лихвените проценти по кредитите. Това ще доведе до стимулиране на две групи икономически агенти – домакинствата и фирмите. Домакинствата ще могат по-лесно да си осигуряват средства за закупуването на жилища и автомобили, тъй като лихвата ще е по-ниска. По-облагодетелствани, обаче ще бъдат фирмите, тъй като ще могат да кредитират производствената си дейност и така да се развиват по-бързо и по-успешно.

​​

       Присъединяването на България към еврозоната обаче може да крие и съществени рискове. Те са следните:

• Опасност от загуба на национална идентичност. Много българи се опасяват, че след като националната ни валута (българския лев) бъде заменена с еврото това ще наруши националния ни суверенитет, тъй като България се загуби финансовата си независимост.

• Функциите на БНБ ще бъдат почти изцяло иззети от ЕЦБ, която ще определя фискалната политика и лихвените проценти, което не винаги може да е в полза на България.

• Риск от драстично покачване на цените на стоките и услугите, поради желанието да се изпълни критерия цените и доходите да достигнат средните нива за държавите от еврозоната. Това ще доведе до трудности, тъй като страната ни все още не може да произведе достатъчно БВП, за да покрие по-високите разходи за заплати, а изкуственото завишаване на доходите ще доведе само до по-висока инфлация, както се получи в Гърция, която години наред изплащаше на хората изкуствено завишени заплати, чийто размер не отговаряше на възможностите на нейната икономика, което доведе до дългова криза, разпространила се после и в другите страни от еврозоната – Испания, Италия, Ирландия и Португалия. 

• Ако България изпадне в криза след влизането ѝ в еврозоната, тя може да се окаже заложник на европейските институции, които биха могли да поискат всичко от нея, за да ѝ помогнат. Не бива да се забравя натиска, който те оказаха върху Гърция да приеме техните условия, като принудиха гръцките банки да затворят врати за три седмици. Тоест помощта от европейските институции може да се използва за политически и икономически натиск от страна на ЕС. 

​

 

​

Източници:

Тодоров, Т., „Проблеми и предизвикателства пред България по пътя към Еврозоната“, 2020 г., достъпно на: https://www.researchgate.net/publication/340922879_Problemi_i_predizvikatelstva_pred_Blgaria_po_pta_km_Evrozonata

Стиглиц, Д., Еврото, Изток-Запад, 2016.