Икономика и финанси

     Полезността от дадено благо се характеризира като степента на задоволство или удоволствие, което то носи на потребителя. Полезността може да се разглежда чрез два подхода – кардинален и ординален.

 

     Субективният подход към полезността е наложил търсенето на обективна мерна единица, чрез която да може да се измери полезността на дадено благо. Според теорията на пределната полезност, полезността на дадено благо за потребителя може да се измери числово, както това се прави с физическите продукти. За целта, А. Маршал е въвел единицата util („полза“). Когато полезността може вече да се измери чрез числа, то тогава можем да кажем, че подхода към нея е кардинален (числов). Кардиналният подход се основава на хипотезата за намаляващата се пределна полезност. Пределната полезност представлява допълнителната полезност, получавана от потреблението на едно благо в повече при условие, че потреблението на останалите блага е неизменно. Тази хипотеза разкрива, че с потреблението на всяко следващо благо от същия вид, пределната полезност, която индивидът получава от него, намалява. Общата полезност расте с потреблението на всяко следващо благо, като достига до максималната си позиция в точката на насищане на потребността на консуматора, след което започва да спада. Колкото повече нараства потреблението на даденото благо, толкова повече се засилва действието на хипотезата за намаляващата се полезност.

 

    Ординалният подход към полезността е развит през 30-те години на XX век от Дж. Хикс, който е ориентиран към анализ на потребителския избор на индивидите. Според този подход, потребителите аранжират предпочитанията си към пакет или група от блага, които им носят максимална полезност. В пакета се извеждат предпочитанията на потребителите в определен ред – пример: на първо място към хляб и сирене, на второ място – към картофи и месо, на трето място – към ток, вода, интернет, на четвърто място – към дрехи и обувки, на пето място – към развлечения и т.н. Потребителският избор от гледна точка на ординалния подход се измерва чрез два основни инструмента – кривата на безразличието и бюджетните линии.

 

    По-горе описаните начини за анализ на потребителския избор се правят на база на различни, но хомогенни блага. Независимо дали избрания подход е ординален или кардинален, като цяло той може да се характеризира като традиционен. Този подход, обаче не може да обясни избора на дадено благо, което се продава под различни търговски марки или в диференциран асортимент. Какво например кара човек да си купи кафе от дадена марка, а не от друга или да избере автомобил от дадена марка, а не от друга? Логично обяснение на това дава английският икономист Ланкастър, който развива концепцията известна като подход към характеристиките на благата. Според него, не самите стоки като такива носят полезност на потребителите, а техните атрибути и качества. Така например при избора на автомобил, потребителят се води от качества като: бързина, надеждност, дизайн, цвят, допълнителни екстри и т.н. Качествата на продукта пораждат определена степен на задоволство у потребителя, което определя и неговия избор. Към тях могат да се добавят и други фактори като цена и доходи на потребителя, като е възможно те в дадени случаи да бъдат напълно пренебрегнати, но е доказано, че те корелират с избора на диференцирани продукти.

 

 

Източник: Манлиев, Г., Микроикономика. МВБУ. Ботевград. 2008.