Икономика и финанси

  Счетоводната наука изследва закономерностите на счетоводния информационен процес, развива неговата методология, допринася за обогатяването на идеите по отношение организирането на счетоводното отчитане, включващо различни процеси и процедури. Предмет на счетоводната дейност са всички стопански операции и свързаните с тях парични потоци, извършвани в предприятието.

   

      В широк смисъл, предметът на счетоводството е капитала на предприятието, което се проявява в два аспекта – като конкретна стойност на имуществото му (актив) и източниците на това имуществото (пасив).

   

      Според проф. Добрев, капиталът може да се определи на микро и на макро ниво. Когато се определя на микро ниво, той придобива по-тесен смисъл и може да се определи като съвкупност от производствени средства за създаване на блага. Когато се определя на макро ниво той придобива по-широк смисъл и може да се определи като съвкупност от всички средства, които даден стопански субект притежава и които са предназначени за консумативни цели.

   

      В тесен смисъл, предметът на счетоводството може да се определи като съвкупност от имуществото на предприятието определено като пасиви и активи и кръгооборотът на това имущество.

 

    Основните понятия, които се използват в счетоводството са: стопански средства - актив, пасив и капитал; кръгооборот на капитала; стопански процеси и операции; условни активи и пасиви.

 

  Под имущество в стопанската наука се разбират материалните и юридическите права върху дадено материално/нематериално благо, с които разполага дадено лице (физическо или юридическо лице). Като капитал може да се определи това имущество, което се използва за производството на блага. Имуществото, което се използва за лични цели, напр. къщата, в която живее даден човек, не може да се разглежда като капитал.

     

    Кръгооборотът на имуществото на предприятието преминава през няколко основни фази. Те са следните: парична – материална – производствена – стокова – парична. Винаги се започва с определена сума пари, която се влага в средства на труда и предмети на труда, те заедно с работната сила са елементи на производството, от което крайния резултат е продукти за потребление. След това тези продукти се продават и се получава парична сума, която е равна на сумата от първоначално вложения капитал плюс печалба.  

     

   Стопанските процеси и операции, протичащи в предприятието могат да се групират според фазите на оборота на капитала и биват:

• Процеси и операции по време на фазата на инвестиране (снабдяване);

• Процеси и операции по време на производствената фаза, когато се извършват разходи за материали и труд;

• Процеси и операции по време на фазата на обръщение (реализация), когато произведените продукти се продават и на практика се превръщат в пари;

• Процеси и операции по време на фазата на разпределение, когато печалбата се разпределя като една част от нея се инвестира.

 

        Стопанските средства образуват т.нар. активи и пасиви. Те се намират в постоянно движение и изменение, в резултат на което се добавя определена стойност. Взаимовръзката между актива, собствения капитал и пасива, може да се изрази чрез следното равенство:

актив = собствен капитал + пасив

 

     Съгласно общите разпоредби на Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО), активът представлява придобит и контролиран от предприятието ресурс, което е в резултат на минали събития, като от него се очаква полза в бъдеще. Активите могат да се класифицират според няколко основни критерия:

• Според продължителността на тяхната употреба – те биват два основни вида:

  • дълготрайни активи – включват: дълготрайни материални, дълготрайни нематериални активи и финансови дълготрайни активи;

  • краткотрайни активи – включват: материални запаси, краткосрочни вземания, краткосрочни финансов активи и парични средства.

• Според формата им на въплъщение – биват: материални, нематериални, парични средства, ценни книжа и съучастие, вземания и неразпределени разходи.

• Според степента им на ликвидност – биват: бързо ликвидни и бавно ликвидни.

 

    Пасивите представляват източниците на средствата на предприятието. Основната част от пасива заема капитала. Той бива два вида: собствен и привлечен капитал.

 

     В състава на собствения капитал се включват: основен (записан) капитал, резерви и финансов резултат (печалба или загуба).

 

       В състава на привлечения капитал влизат дългосрочните и краткосрочните задължения на предприятието. Дългосрочните задължения са със срок над 12 месеца и включват: банкови заеми; облигационни заеми; търговски заеми; задължения към свързани предприятия; финансирания и приходи за бъдещи отчетни периоди, които са постъпили през отчетния период, но разходите ще бъдат извършени през следващите отчетни периоди и не участват във формирането на финансовия резултат. Краткосрочните задължения са със срок до 12 месеца и включват: краткосрочни задължения към банки, доставчици, клиенти, персонала, бюджета, осигурители; получени търговски кредити от други предприятия; финансирания; приходи за бъдещи отчетни периоди, които са в резултат на извършените операции и капиталовия кръгооборот.

​

     Част от активите на предприятието могат да имат условен характер и да не променят стойността на имуществото му, но могат да предизвикат промени при определени условия. Такива условни активи са: акции, които не са емитирани, материалните и нематериалните активи, които са взети под наем, обезпеченията срещу получен заем (движимо и недвижимо имущество) и активи, които не са собственост на предприятието, но са на съхранение в него.

 

   Предприятието може да има и условни пасиви, които включват задължения под формата на поети гаранции или поръчителства. При определени обстоятелства тези задължения могат да се превърнат в реални.

 

 

Източници:

Абаджиева, Р., Лекционен курс „Счетоводство“, МВБУ

Добрев Д., Систематичен курс по счетоводство, С. 1945г.

https://www.bg-ikonomika.com/2012/09/5_23.html

https://www.bg-ikonomika.com/2014/05/4.html

​