Икономика и финанси

    В световната и в българската практика са познати много видове измами и престъпления, свързани с финансовите отчети. С цел превенция, навременно разпознаване и разкриване е нужно те да бъдат структурирани. Тъй като те са много на брой, тук ще представя само част от тях:

• Незаконосъобразни отклонения във финансовите отчети – те могат да бъдат в резултат на неволни грешки или на умишлени действия. Основната разлика между двете е умисъла. При счетоводните грешки умисъл липсва и когато се установи, че отклонението е в резултат на такава грешка, тя трябва да се коригира според реда посочен в МСС 8: Счетоводни политики, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки. Когато, обаче се докаже, че отклонението е в резултат на умишлени действия, тогава то се счита за измама и се предприемат други действия и мерки.

• Организиране и осъществяване на счетоводството на дадено предприятие в разрез с изискванията на законодателството и заобикаляне на изискванията на счетоводните и данъчните закони чрез водене на двойно счетоводство – целта е да се намали размера на данъка, който фирмата плаща на държавата.

• Водене на счетоводството в съответствие със законовите изисквания, но в разрез със счетоводните принципи (креативно счетоводство).

• Нарушаване на нормативната уредба и регулациите касаещи дейността на предприятието, което може да се прави съзнателно или несъзнателно и да е в резултат от динамиката на средата, в която фирмата осъществява своята дейност.

• Фиктивни записи на приходи и разходи в първичните счетоводни документи и в счетоводните регистри, които предприятието не е извършило в действителност. Това води до изкривяване на финансовата информация, която се оповестява във финансовите отчети. Този вид измама се прави с цел да бъдат подведени потребителите на финансовите отчети относно финансовото състояние на фирмата – напр. да бъдат привлечени инвеститори, да бъде отпуснат банков кредит, да бъдат заблудени държавните органи, да бъде сключена застраховка с високо застрахователно обезщетение и т.н.

• Неиздаване на касови бележки и/или фактури – това се прави с цел плащане на по-малко данъци.

• Унищожаване, несъхранение или укриване на първични счетоводни документи с цел да се намалят данъчните задължения. 

• Съставяне и/или използване на документи, чието съдържание е невярно или е подправено.

• Неправомерно използване на документ с невярно или подправено съдържание с цел да се получи сума от Държавния бюджет, която по право не се полага на предприятието или да се даде възможност на трето лице да получи такава сума.

• Приспадане от държавния бюджет на неполагащ се данъчен кредит чрез представяне на фалшиви или подправени фактури.

• Неподаване на данъчни декларации или подаване на такива с невярно съдържание – целта е избягване на плащането на данъци или намаляването на тяхната сума.

• Преобразуване на търговското дружество или друго юридическо лице чрез извършване на сделка със свързани предприятия или свързани лица – целта е избягване на установяването и плащането на данъчни задължения към държавата.

• Голямо завишение на стойността на активи, с които предприятието търгува или изкуствено повишаване на цената на актив от по-нисък клас, като се продава в пакет с активи от по-висок клас.

• Извършване на неправомерни действия при сключване на сделки с недвижими имоти или прикриване на произхода, мястото или реалните права върху тези имоти – целта е от това да произтече щета с големи размери, за която да бъде изплатена застрахователно обезщетение.

• Укриване на информация за придобиване на имоти по незаконен начин.

• Извършване на неправилна и в разрез със закона оценка на активите на предприятието.

• Невярно коригиране на предложенията или изменение на преценките, които се използват за приблизителна оценка на стойността на активите. Примери: последваща оценка на финансови активи по справедлива цена, която обаче често е спекулативна на борсата; нереално завишаване на стойността на актив, като преминава през няколко собственика и накрая се връща при първоначалния собственик, но на по-висока цена; неправомерно завишаване на стойността на инвестициите в дъщерни предприятия.

• Неправомерно използване или кражба на активи на предприятието с цел лично облагодетелстване. Това се прави най-често от ръководителите на предприятията, като прикриват престъпленията си чрез фалшиви или подправени първични счетоводни документи.

• Получаване на подкуп от ръководството с цел да се продадат активи на предприятието на занижени цени. Занижаването на цената се постига чрез нереална обезценка на актива, като той се оценява доста под справедливата му стойност. Нереалната оценка се прави чрез подправени документи от лицензирани оценители.

• Намаляване на стойността на пасивите (задълженията) като не се отчитат разходите или загубите или като не се отчита реалната стойност на пасивите. В края на отчетния период умишлено се изтриват определени задължения, а в началото на следващия отново се вписват (нарича се „търкаляне на разходите“). Това влияе върху финансовите резултати. Прави се, за да може да се представи фирмата в по-добро финансово положение отколкото е в действителност с цел да привлече инвеститори, да вземе банков кредит и т.н.

• Неправилно признаване на приходи, подценяване на приходи, отчитане на приходи в непълен размер и умишлени опити за разсрочване на приходите за следващ отчетен период. Примери за начини за манипулации на размера приходите: отчитане на получените суми в текущия отчетен период не като приходи, а като аванси, които биват отнасяни за следващ отчетен период; отчитане на приходите от техническо и гаранционно обслужване на активите текущо по време на предаването им, а не по време на целия лизинг, като това не се оповестява в приложението към финансовия отчет; отразяване на получени заеми като приход, за да се заблудят кредитори, инвеститори и други заинтересовани лица; значително увеличаване на приходите чрез манипулиране на оценката на остатъчната стойност на отдадените под наем активите; неправомерно признаване и отчитане на приходи на продадени на фиктивен посредник вземания от оперативни лизинги, които би трябвало да се отчитат през целия срок на договора, като целта е завишаване на стойността на приходите и др.

• Използване на средства получени от Европейските фондове не по предназначение – обикновено част от средствата се отклоняват чрез фирми-подизпълнители, които фактурират материали и труд на завишена цена.

• Пропускане, предварително признаване или отлагане на признаването на сделки и събития случили се през текущия период във финансовия отчет.

• Извършване на недопустима капитализация на текущите разходи на предприятието – представлява съществена манипулация с дълготрайните активи. МСС 23 разрешава на предприятията да включват в себестойността на своите дълготрайни активи разходи по заеми. Много често обаче предприятията отчитат разходите за поддръжката на тези активи като разходи за придобиване на нови дълготрайни активи. Така, текущите разходи се намаляват, а стойността на активите се завишава. На пръв поглед активите се увеличават, но разходите за тяхната поддръжка не отговарят на определението за актив и неправилно се отчитат като увеличение на отчетната стойност на притежаваните от предприятието дълготрайни активи. Амортизационните разходи също биват удължавани значително. Всичко това води до завишаване на печалбата или занижаване на загубата. Тази изкривена информация за активите в отчетите, а също и за печалбата или загубата, води до заблуждение на потребителите на тези отчети.

• Изкривяване на входящите и изходящите парични потоци в отчета – целта е да бъдат заблудени потребителите на отчетите (инвеститори, кредитори, акционери и др.).

• Изкривяване на финансовия резултат (печалбата или загубата) – има два варианта: намаляване на печалбата с цел да се избегнат част от данъците и намаляване на размера на загубата с цел да се заблудят потребителите на отчетите, че предприятието е в по-добро финансово състояние отколкото е в действителност.

• Заобикаляне на външните контроли от страна на ръководството и/или липса на вътрешен контрол – това позволява да се извършват горепосочените измами.[1]

 

   На практика, счетоводството може да се използва за манипулиране на данните в различните видове счетоводни документи (т.нар. креативно счетоводство, разгледано по-горе), но може и да се използва като инструмент да се предотвратяват финансовите измами. Това се осъществява най-вече чрез прилагането на вътрешен контрол и вътрешен одит, които обикновено включват съпоставянето на счетоводната информация с реалното състояние на предприятието.

 

    Една от основните функции на контрола е информационното осигуряване на управлението и регулиране на поведението на субектите в организацията. При изграждането и функционирането на контролните системи, субектите на контрола се ръководят от приоритетите, техниките, задачите и способите за въздействие, които са регламентирани в съответните нормативни актове. Когато ръководството е добре информирано по отношение на всичко случващо се в организацията, то извършването на измами става много трудно.[2]

 

     Одитът може да бъде определен като системен процес, по време на който се събират и оценяват доказателства по отношение на действия и събития имащи икономически характер. Това се прави с цел да се установи степента на съответствие между зададените критерии и стандарти и реалните резултати, които се представят на потребителите на тези данни. В практиката са познати два основни вида одит – вътрешен и външен (независим) одит.[3]

 

    Осъществяването на независим финансов одит от експерт-счетоводители и регистрирани одитори (външен одит), който се прави на финансовите отчети на организацията, дава възможност за навременно предотвратяване на измами и финансови престъпления, свързани със съществени неточности, несъответствия и отклонения в информацията, която е представена в тези отчети.[4]

 

   Вътрешният одит представлява проверка и оценка на качеството на финансовата информация, която се включва във финансовите отчети чрез определяне на нейната достоверност и дали съответства на финансово-отчетната рамка, следвана от организацията. Вътрешният одит в организациите се реализира като самостоятелна дейност в следните основни направления:

• Наблюдение, сравнение и докладване относно протичането на контролния процес;

• Оценка на количествените и качествените контроли, които се отнасят до изпълнението на бюджети, графици, инструкции и стандарти;

• Оценка на ефективността на контролите с цел: своевременно разкриване на отклоненията, съобразяване на принципа за разходите и ползите, гъвкавост на контролите и др.

• Съответствие на контролите по отношение на спазването на изискванията на законите, вътрешните правилници, политики и процедури;

• Оценка на контролната среда чрез която да се отчете влиянието на работата на Одитния комитет и мотивацията, поведението и компетентността на персонала;

• Усъвършенстване на контролите в съответствие с развитието и възможностите на технологиите;

• Мониторинг за текущо оценяване на качеството на контролите – периодично или като част от годишния одит.[5]

 

     Одитът и контролът са две практики, които са добре познати и често прилагани в организациите. Методите, техниките и прийомите, които те използват успешно спомагат за предотвратяването, намаляването и разкриването на икономически измами и злоупотреби. Една от причините за това е, че одиторите и контрольорите получават вътрешна информация, която заедно с техния опит и познания, спомага за предотвратяване на извършването на измами или за идентифицирането на вече извършени измами и злоупотреби. Контрольорите дори могат да въздействат върху ръководството на компанията, тъй като в техните компетенции влиза издаването на разпоредби, включващи препоръки по отношение на подобряване на прилаганите практики в управлението на организацията. От своя страна, одиторите пък се фокусират върху финансовата отчетност, което значи че те имат възможност да следят за евентуални опити за измама в тази отчетност, а това е от особено важно значение, тъй като повечето измами в организациите се извършват именно чрез финансовите отчети. Както одиторите, така и контрольорите, освен че могат да взаимодействат помежду си, могат и да сигнализират до органите на реда за установени от тях измами, което значи, че може да се прилага допълнително разследване, съгласно методите посочени в Наказателния кодекс и съответно да се прилагат мерките, предвидени там.[6]

 

[1] НАЧКОВА, М. 2020. Финансови измами и престъпления, свързани с финансовите отчети на предприятията. Годишник на ИДЕС.

[2] ИВАНОВ, Г., И ДР. 2008. Вътрешен контрол. Уч. Пособие за дистанционно обучение. Свищов: С. А. „Д. А. Ценов”

[3] ЮДИНА, Г.А., 2005. Теоретические, организационно-правовые и методические основы аудита. Учебное издание. Красноярск.

[4] ИВАНОВ, Г., И ДР. 2008. Вътрешен контрол. Уч. Пособие за дистанционно обучение. Свищов: С. А. „Д. А. Ценов”

[5] ДИМИТРОВА, Р. 2017. Вътрешният одит в системата на финансовия контрол и управлението на риска. Варна: Наука и икономика. ISBN 957-954-21-0922-8

[6] ЙОВАНОВА, Б., КОСТАДИНОВСКИ, А., ГОРГИЕВА-ТРАЙКОВСКА, О. 2003. Контролът и одитът – инструменти за предотвратяване на икономическите измами. Съвременни управленски практики: международна конференция. Бургас: БСУ.