Икономика и финанси

     Счетоводният финансов резултат се преобразува, като се увеличава със следните данъчни времеви и постоянни разлики [1]:

• Дневните пари за командировки, които превишават двукратния размер на определените с нормативни актове пари за командировки на държавните служители. Те се регламентират в следните наредби: Наредбата за командировки в страната и Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина.

• Начислените глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативните актове, лихвите за просрочие на публични държавни или общински задължения, а също и лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

• Временната положителна разлика между амортизационните квоти, признати съгласно Закона за счетоводството и амортизациите на активите на предприятието като цяло. В практиката често има такива разминавания. Когато разликата е положителна, т.е. когато амортизациите на активите на предприятието като цяло са по-високи от данъчно признатите амортизационни квоти, то тогава тази разлика се прибавя към финансовия резултат при данъчното преобразуване.

• Разходи, които не са свързани с дейността на предприятието, включително и разходи, които са напълно или частично удовлетворяващи личните потребности на съдружниците, акционерите, мениджърите, персонала или други лица и които нямат характер на социални или представителни разходи. Контролните органи често срещат трудности при определянето на това кои разходи са свързани с дейността на предприятието и кои не са и затова е нужно да се води аналитична отчетност с цел да може да се види каква част от имуществото на предприятието се използва за производствена дейност. Към групата на разходите несвързани с дейността на предприятието не се отнасят тези разходи, които са направени от местните юридически лица в полза на чуждестранните физически лица, които са съдружници, управители или членове на директорски или надзорни съвети и не живеят постоянно в страната.

• Неразпределяемите разходи, които са отчетени в намаление на счетоводния финансов резултат за дейности, осъществени от юридически лица, които не са търговци и не се облагат с данък върху приходите. Това са: разходи за продажби, административни, финансови и извънредни разходи, които не се отнасят към основната дейност и са свързани с осъществяване на дейности, за които се ползва преотстъпване на корпоративен данък.

• Дивиденти, които са начислени от лицензирани дружества със специална инвестиционна цел в полза на данъчнозадълженото лице, когато инвестицията се отчита. В този случай, доходът който е получен под формата на дивидент не участва в реализацията на инвестицията и не се използва за покупка на акции или за увеличаване на капитала на дружеството.

• Разходите заради липси на пари в брой или от липси и брак на стоково-материални ценности без ДДС. Не се включват: разходите, произтичащи от технологичен брак; разходите заради промяна на физикохимичните свойства на продуктите, съответстващи на изискванията на нормативен акт или на фирмени стандарти, като тук се включват и разходите за изтичане на срока на годност на продуктите за пределни размери на естествени фири и липси на стоково-материалните запаси при тяхното съхраняване и транспортиране; разходите заради пълното или частичното унищожаване на продуктите в следствие на действието на непреодолима сила; разходи заради изтичане на срока на годност на продуктите; разходите за липси на стоки до 0,25% от размера на нетните приходи от продажби, идващи от търговска дейност в обект с площ над 100 кв. м., само в случаите, когато клиентите имат пряк достъп до продуктите.

• Разходи от липси на дълготрайни активи без ДДС, като изключение има само ако те са в следствие на непреодолима сила.

• Разходи, които представляват скрито разпределение на печалбата – това са незаконосъобразните плащания, които фирмата прави в полза на акционери, съдружници или членове на управителни, надзорни и контролни съвети. Те обикновено са под формата на командировки, неправомерни възнаграждения, обезщетения и др.

• Разходите за лихви по предоставени кредити на акционери или съдружници, които не са направили съответните вноски по записан капитал и акции.

• Разходите, които са довели до намаляване на финансовия резултат и които данъчнозадължените лица не могат да докажат по документален път.

• Положителната разлика между приходите и разходите, които се отнасят за и включват приходи и разходи неотчетени през текущия отчетен период, съгласно реда, определен в нормативните актове.

• Сумите, които са отчетени през текущия период, но са резултат от събития през минал период.

• Разходите, които произтичат от сделки между свързани лица и от сделки с трети лица.

• Разходите от обезценки и преоценки на активите, които водят до намаляване на финансовия резултат за текущия период, когато за тях е приложен чл. 34 от ЗКПО.

• Частта от лихви по кредити за текущия период, който е определен в чл. 43 от ЗКПО.

• Частта от сумата на разходите за работни заплати в търговски дружества с над 50% държавно или общинско участие, които превишават определените с нормативни актове средства.

• Отчетените очаквани разходи по натрупващи се отпуски към 31.12. на текущата година, както и начислените суми за задължително социално и здравно осигуряване.

• Отчетените като разход от операции за минали години производствени и потребителски дивиденти – прилага се когато през текущата година кооперацията е отчела загуба или размерът на печалбата не е достатъчен за покриване на изплатените през годината производствени и потребителски дивиденти. В този случай изплатените дивиденти се отчитат като извънреден разход и с техния размер се увеличава данъчния резултат.

• Разходите за дарения – има три случая:

  • Разходите за дарения, които надвишават 10% от положителния финансов резултат на предприятието преди данъчното преобразуване за случаите посочени в чл. 31, ал. 1 от ЗКПО (в полза на: здравни и лечебни заведения, социални услуги за резидентна грижа, детски ясли, градини и учебни заведения, бюджетни предприятия, регистрирани вероизповедания, БЧК и др.);

  • Разходите за дарения, които надвишават 50% от положителния финансов резултат на предприятието преди данъчното преобразуване за случаите посочени в чл. 31, ал. 2 от ЗКПО (в полза на НЗОК за лечение на деца и Центъра за асистирана репродукция);

  • Разходите за дарения, които надвишават 15% от положителния финансов резултат на предприятието преди данъчното преобразуване в случаите посочени в чл. 31, ал. 3 (безвъзмездно предоставена помощ съгл. Закона за меценатството).

• Разходите, които са отчетени като текущи за увеличаване на стойността на дълготрайните активи (разходи за ремонт) – само тази част, която са над нормативно установените. Разходите за авариен ремонт не се включват в преобразуването на данъчния резултат.

• Разходи за провизии за задължения, които водят до намаляване на счетоводния финансов резултат – съгласно българското законодателство част от провизиите на всички предприятия с изключение на банките, се смятат за временни разлики. Те не се признават в годината на счетоводното отчитане за данъчни цели, а в годината на погасяването на задължението до неговия размер.

• Формираният преоценен резерв (резерв от последващи оценки) – има два случая:

  • Когато данъчната балансова стойност на амортизируемите активи стане нула – към финансовия резултат се добавя целия преоценен резерв, който е трябвало да бъде включен в амортизационния план;

  • При отписване на неамортизируеми активи от имуществото на предприятието, в т.ч. и прехвърлянето на предприятието по реда на чл. 15 от Търговския закон – към финансовия резултат се добавя целия преоценен резерв с изключение на случаите по преобразуване по Търговския закон или когато с този резерв е увеличен счетоводния финансов резултат за данъчни цели през минали периоди.

 

   Счетоводният финансов резултат на предприятието се намалява при преобразуване за данъчни цели със следните постоянни и временни разлики[2]:

• Положителната разлика между продажната цена на акциите и документално доказаната цена на тяхното придобиване - това е стимул за фирмите да инвестират в акции на публични дружества на българския пазар на ценни книжа. Така фирмите могат да влагат свободните си пари в борсата и да намаляват данъчната си тежест, ако печелят от тези инвестиции.

• Изплатените суми за трудови възнаграждения и социални и здравни вноски за сметка на работодателя, когато става въпрос за наети от него регистрирани безработни лица, като се включва възнагражденията и осигуровките за първите 12 месеца. Условията са: безработните да са наети за най-малко 12 месеца, да са били регистрирани като безработни и да са на възраст над 50 години. Данъчното облекчение се използва само за първите 12 месеца и е еднократно.

• Производствените и потребителските дивиденти, изплатени от кооперациите на член-кооператорите, които са покрити от балансовата печалба (съгл. чл. 99 от ЗКПО). Тези дивиденти не се вземат предвид при определянето на финансовия резултат преди данъчното преобразуване, а се отчитат като разчети (вземания). При данъчното преобразуване на финансовия резултат дивидентите се приспадат заедно с изготвянето на данъчната декларация, ако кооперацията не е отчела загуба или недостатъчна печалба, необходима за покриване на дивидентите, изплатени през годината.

• Балансовата данъчна стойност на отписаните амортизируеми активи от данъчния амортизационен план към датата на отписване на актива от плана.

• Приходи след обезценки и преоценки на стоково-материални запаси, които водят до увеличаване на счетоводния финансов резултат за текущия период. Към тях се прибавят и приходите от увеличение на стоково-материалните запаси от същия вид през текущата година спрямо 31 декември предходната година.

• Приходи от преоценки на активи, които водят до увеличаване на финансовия резултат на предприятието за текущия период – тук се включват и: печалбите от инвестиции в дъщерни и смесени предприятия при прилагане на метода на собствения капитал; увеличение на стойността на финансовите активи при преоценка; приходи от селскостопанска продукция по тяхната справедлива стойност към края на данъчния период.

• Обложената част от провизиите на вземанията в нефинансовите предприятия, когато провизията се връща отново към печалбата или когато длъжникът е обявен в несъстоятелност през дадения текущ отчетен период.

• Разходите за дарения – признаването на разходи за дарение става въз основа на документ, който доказва, че предметът на дарението е получен. Общият размер на даренията не може да надвишава 65% от счетоводната печалба. Данъчно признати са следните разходи за дарения:

  • Разходите за дарения, които не надвишават 10% от положителния финансов резултат на предприятието преди данъчното преобразуване за случаите посочени в чл. 31, ал. 1 от ЗКПО (в полза на: здравни и лечебни заведения, социални услуги за резидентна грижа, детски ясли, градини и учебни заведения, бюджетни предприятия, регистрирани вероизповедания, БЧК и др.);

  • Разходите за дарения, които не надвишават 50% от положителния финансов резултат на предприятието преди данъчното преобразуване за случаите посочени в чл. 31, ал. 2 от ЗКПО (в полза на НЗОК за лечение на деца и Центъра за асистирана репродукция);

  • Разходите за дарения, които не надвишават 15% от положителния финансов резултат на предприятието преди данъчното преобразуване в случаите посочени в чл. 31, ал. 3 (безвъзмездно предоставена помощ съгл. Закона за меценатството).

• Разходите за амортизация, които са данъчно признати съгл. чл. 55 от ЗКПО.

• Сумите, които са отчетени в резултат на събития от минал отчетен период, отразени през текущия отчетен период – такива са: загуби от минали години; частта от неразпределените разходи на ЮЛНЦ, която се определя съгл. чл. 30, ал. 2 от ЗКПО; разходите на фирмата, която се преобразува (например слива се или разделя), които не са били включени в нейната печалба за текущия период; историческата цена на нематериални активи (като патенти или софтуер), придобити през текущата година в резултат на научни изследвания и разработки, поръчани на научни институти или университети; приходи от финансирания по повод на дарения, обвързани с амортизируеми активи, които не са включени в данъчния амортизационен план с амортизируема стойност.

• Приходите, които са отчетени в резултат на събития от минали отчетни периоди, които водят до увеличаване на финансовия резултат преди данъчното преобразуване. Финансовият резултат се намалява и с размера на данъците и вноските, които са били начислени в повече през миналите отчетни периоди, както и извънредните приходи, върху които са били начислени данъчни задължения от печалбата.

• Отрицателните разлики, които произтичат от признаването на начислени лихви при прилагането на чл. 43 от ЗКПО – това са разходите за лихви, свързани с регулирането на слабата капитализация, чрез които е бил увеличен финансовият резултат през предходната година, но приспадането им от облагаемата печалба се прави през текущата година. Приспадането на разходите за лихви става възможно, тъй като през текущата година капитализацията на предприятието се е подобрила, т.е. собствения капитал надвишава привлечения.

• Обложените разходи по натрупващи се неизплатени отпуски (съгл. чл. 41, ал. 1) и свързаните с тях суми за здравно и социално осигуряване през отчетния период, през който те са реално изплатени на персонала – тези суми са обложени през предходната година, но през текущия период те се явяват необходими за покриване на реално използвани отпуски и свързаните с тях осигурителни вноски.

• Приходите от лихви, които са изплатени от приходни органи при надвнесени данъци.

 

      В съответствие с изискванията на ЗКПО не се регулират за данъчни цели следните разходи[3]:

• Разходите, които български фирми правят за чуждестранни лица (като партньори, мениджъри или членове на управителни съвети), когато тези чуждестранни лица изпълняват управленски функции в България. Също така, тук се включват разходите за командировки на еднолични търговци (ЕТ) и на хора, наети от тях по договори, които не са трудови, ако командировката е свързана с дейността им, с изключение на дневните пари. Тези разходи трябва да бъдат доказани с документи.

• Разходите, които фирмата прави за транспорт на своите служители. Това включва и разходите за транспорт на служителите, които имат договори за управление и контрол. Транспортът може да се извършва с автомобили, които фирмата притежава или наема и са за пътуване от дома до работното място и обратно.

• Начислените приходи и разходи, които представляват валутни разлики от преоценка на парични позиции в чужда валута по централен курс на БНБ.

• Приходите до размера на разходите, които са начислени във връзка със законоустановена липса на активи или активи, унищожени от непреодолима сила.

• Начислените приходи от разпределение на дивиденти от местни и неперсонифицирани дружества със специална инвестиционна цел съгл. Закона за дружествата със специална инвестиционна цел.

 

  Юридическите лица с нестопанска цел като неперсонифицирани дружества се смятат за данъчно задължени лица по реда на чл. 2, ал. 2 от ЗКПО. Следователно, когато ЮЛНЦ осъществяват стопанска дейност (включително и отдаване на имущество под наем), те са длъжни да облагат реализираната от тях печалба с корпоративен данък и съответно имат задължението да декларират в годишната си данъчна декларация счетоводната си печалба/загуба и данъчната си печалба/загуба. Когато ЮЛНЦ не са осъществявали стопанска дейност, те не трябва да подават годишна данъчна декларация. Всички ЮЛНЦ независимо дали осъществяват само нестопанска дейност или осъществяват и стопанска и нестопанска дейност, са длъжни да изготвят годишни финансови отчети за дейността си.[4]

 

    Лицензираните инвестиционни дружества и колективните инвестиционни схеми от затворен тип не се облагат с корпоративен данък за онази част от тяхната печалба, която е получена от търговията с публични ценни книжа на регулирания български пазар.[5]

 

​

Източници:

[1] Вътев, Ж., Данъци и данъчна администрация, МВБУ, 2015, с. 89-97

[2] Вътев, Ж., Данъци и данъчна администрация, МВБУ, 2015, с. 97-102

[3] Вътев, Ж., Данъци и данъчна администрация, МВБУ, 2015, с. 102

[4] Досев, Х., Счетоводни и данъчни аспекти на дейността на ЮЛНЦ, РС Издателство и Бизнес Консултации, 2022, с. 19.

[5] Вътев, Ж., Данъци и данъчна администрация, МВБУ, 2015, с. 103.