Икономика и финанси

     Приложението към финансовия отчет представлява подробно описание и анализ на информацията, включена в останалите части на годишния финансов отчет – счетоводния баланс, отчета за приходите и разходите, отчета за собствения капитал и отчета за паричните потоци.

Задължителните оповестявания, които трябва да се направят в приложението са:

• Информация за счетоводната политика, прилагана от предприятието и ако има промяна в нея, се оповестяват причините за това.

• Информацията, която се изисква от Закона за счетоводството и счетоводните стандарти;

• Допълнителна информация, която не е представена в другите части на ГФО.[2]

 

     Съгласно НСС 1 се правят и допълнителни оповестявания, сред които са: методите за оценка на активите, пасивите и собствения капитал; промени в дълготрайните активи; суми на отчетните разходи, които не са платени към датата на изготвяне на финансовия отчет; суми на отчетните приходи, които не са получени към датата на изготвяне на финансовия отчет; валутния курс, който е използван за изчисляване на парични потоци в чужда валута и т.н.[2]

​

     Основната роля на приложението е да представи аналитична информация към показателите от останалите документи или за да поясни какви са приложените от предприятието счетоводни методи, оценки и правила. Елементите, които трябва да съдържа приложението са следните:

• Справка за прилаганата счетоводна политика от предприятието;

• Справка за дълготрайните активи;

• Справка за ценните книжа;

• Справка за вземанията, задълженията и провизиите;

• Справка за участията в капиталите на други предприятия;

• Справка за финансовите резултати;

• Справка за извънредните приходи и разходи;

• Справка за приходите и разходите от лихви;

• Справка за данъците от печалбата върху временни разлики. [1]

​

​

​

Източници:

1. Джорджева, Б., Обща теория на счетоводната отчетност, Тилиа, София, 1995.

2. НСС 1 – Представяне на финансови отчети, в сила от 1.01.2005 г.