Икономика и финанси

    По своята същност протекционизмът е политика на държавата, чрез която се ограничава нейната външна търговия и се подпомага местното производство. Всяка намеса на държавата, която ограничава свободата на търговията с цел да се защити местното производство, може да се нарече протекционизъм. Тази политика от една страна ограничава чуждестранната конкуренцията, като повишава митата за внос, а от друга страна стимулира местното производство чрез предоставяне на субсидии.

 

       Най-често срещаните мотиви за прилагане на протекционистична политика са следните:

• Осъществяване на защита на приоритетните отрасли, които са свързани с изхранването на населението и с отбраната на страната;

• Стимулиране на формирането на нови промишлени отрасли;

• Запазване и защита на заетостта и работните места в страната;

• Пренасочване на търсенето на националния пазар от вносни към стоки местно производство;

• Противодействие на чуждестранната дъмпингова политика.

 

      Инструментите, които държавата използва, за да провежда политика на протекционизъм по отношение на вноса, могат да бъдат следните:

• Различни видове мита: мита с повишени ставки, минимални мита, допълнителни мита и/или импортни такси, антидъмпингови и изравнителни мита и други;

• Немитнически ограничения: разрешителни режими по вноса, импортни квоти, минимални вносни цени, забрани за внос и други.

 

      Видовете протекционистична политика, в зависимост от мерките, които държавата използва са:

• Политика на митнически ограничения;

• Политика на немитнически ограничения.

 

​

Политика на митнически ограничения

 

    Най-важният инструмент, който държавата може да използва, за да регулира вноса е митото. По своята същност митото представлява косвен данък, с който държавата облага стоките при влизането им в страната. Митата изпълняват две основни функции:

• Защитават местното производство в дадената страна;

• Използват се като средство за постъпване на приходи в държавния бюджет.

 

    Налагането на мито от страна на държавата по отношение на вносните стоки има положителен ефект върху развитието на местното производство и отрицателен ефект върху населението, тъй като то е принудено да купува необходимите стоки на по-високи цени заради ниското ниво на конкуренция.

 

 

Политика на немитнически ограничения

 

        За да се ограничи вноса се ползват и немитнически инструменти. Такива са: вносни квоти, стриктни санитарни изисквания, административни стандарти, строги стандарти за сигурност, определени квоти, специални търговски споразумения и други. Тези инструменти се наричат още „немитнически бариери“. И докато митата се прилагат само спрямо вносните стоки, то немитническите ограничения се прилагат и спрямо износа.

 

      Немитническите ограничения се подразделят в три основни категории:

• Количествени ограничения. Те са предназначени главно за регулиране на вноса и обикновено са под формата на квоти и лицензи. Импортната квота представлява ограничение на физическия обем на внасяната стока за определен период от време. Тя се налага едностранно от страната-вносител на стоката. Лицензирането на вноса е мярка, чрез която се изисква получаването на лицензия от държавен орган на държавата-вносител за внасянето на определено количество стоки на територията на страната.

• Скрити финансови ограничения. Най-важните финансови ограничения са: техническите и административните бариери, вътрешни данъци, държавни покупки и изисквания за наличие на компоненти местно производство. Тяхната насоченост е главно към опазването на околната среда, опазването на здравето и безопасността на потребителите и други.

• Финансови немитнически ограничения. Тези ограничения са свързани със стимулирането на износа. В тях се включват: вътрешни субсидии, импортни субсидии, експортни субсидии, кредитиране на износа и дъмпинга.

 

 

Източник:
Ганчев, К., „Инструментариум на съвременната протекционистична политика на Европейския съюз“, Катедра „Международни икономически отношения“, С. А. „Д. А. Ценов“ - Свищов