top of page
  • LinkedIn
  • Facebook
  • Instagram
  • X

Регистрация и дерегистрация на лицата по ЗДДС

       Оборотът, който е необходим да има юридическото или физическото лице, за да подлежи на задължителна регистрация по ЗДДС е 166 000 лв. или повече за период не по-дълъг от 12 последователни месеца. В този случай, лицето трябва в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, за който е постигнат този резултат да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Ако посочения минимум на оборота е постигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включващо и текущия месец, лицето е длъжно да подаде заявление в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат този оборот. (чл. 96, ал. 1 от ЗДДС)

      Облагаемият оборот се формира от:

  • Доставки, които са облагаеми с нулева ставка;

  • Доставки на финансови услуги, съгласно чл. 46 от ЗДДС (освободени доставки на финансови услуги);

  • Доставки на застрахователни услуги, съгласно чл. 47 от ЗДДС (освободени доставки на застрахователни и презастрахователни услуги);

  • Получени авансови плащания за доставки, с изключение на тези, които са възникнали преди възникване на данъчното събитие по вътрешнообщностна доставка;

  • В случая по чл. 107, ал. 3 от ЗДДС – оборот, който е формиран от дейност като едноличен търговец до заличаването му от търговския регистър (чл. 73, ал. 4 от ЗДДС).

 

     Когато оборотът на юридическото или физическото лице е под 166 000 лв. за не по-малко от 12 последователни месеца, то може да избере дали да се регистрира по ЗДДС или да не се регистрира, т.е. регистрацията не е задължителна, а е доброволна.

 

     Изключването на малките предприятия от задължения по ДДС е данъчно облекчение, което е важно за тях, най-вече когато са в положение на краен доставчик (търговец на дребно), тъй като така добавената от тях стойност не се облага. По този начин прагът на ДДС им дава ценови предимства по отношение на същите продукти, предлагани от по-големи фирми, като, разбира се, става въпрос само за тази част, която е добавена в крайната фаза на производството. Нерегистрираните по ДДС търговци нямат право на данъчен кредит, което значи, че се явяват платци на данъка върху създадената преди тях стойност, който може да бъде начислен в крайната цена на стоката или услугата. (Пашев, 2006)

 

    Стимулирането на малкия бизнес има важно значение за икономиката, тъй като тези предприятия са най-многобройни и осигуряват много работни места, което от своя страна допринася за икономическия растеж и стабилността на страната.

 

      Регистрацията по ДДС може да се прекрати по инициатива на лицето, когато е налице основание за дерегистрация (задължителна или по избор) или по инициатива на НАП, когато е установено основание за задължителна дерегистрация или когато е налице обстоятелство по чл. 176 от ЗДДС. (чл. 106, ал. 2 от ЗДДС)

    След дерегистрацията, лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит, освен в случаите, когато в ЗДДС е предвидено друго. (чл. 106, ал. 1 от ЗДДС)

 

     Съгласно чл. 107 от ЗДДС, основанията за задължителна дерегистрация са следните:

  • Смъртта на физическото лице;

  • Смъртта на физическото лице – едноличен търговец, със или без да бъде заличен от търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ;

  • Заличаването на едноличния търговец от търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, освен ако:

    • Лицето не подлежи на задължителна регистрация по реда на чл. 96, ал. 1;

    • Не са налице условията по чл. 107, т. 2, буква „а“ и лицето в 7-дневен срок от заличаването от търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, подаде в НАП заявление за регистрация при условията на чл. 100, ал. 1.

  • Прекратяване на юридическото лице – в следните случаи:

    • Без ликвидация на дейността му;

    • С ликвидация, освен ако юридическото лице не избере да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ – правото на избор се упражнява с подаване на декларация до НАП в 14-дневен срок.

  • Прекратяване на неперсонифицираното лице или осигурителната каса;

  • Заличаване на клонове на чуждестранни юридически лица.

 

Източници:

Пашев, К., Данъчна политика и администрация: Теория и практика, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2006. 

Закон за данък върху добавената стойност, в сила от 1.01.2007 г., Обн. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006 г., посл. изм. ДВ. бр.79 от 17 Септември 2024 г.

© 2025 Икономика и финанси. Всички права запазени!

bottom of page