Икономика и финанси

     Счетоводното отчитане на печалбата или загубата на предприятието се прави по време на годишното счетоводно приключване. Установяването на крайния финансов резултат от дейността на предприятието през отчетната година е една от най-важните задачи на годишното счетоводно приключване. За тази цел се използва сметка 123 Печалби и загуби от текущата година, с която се отразяват постигнатите резултати от продажбата на продукция, стоки, услуги и други. Също така се приключват и сметките за отчитане на приходи от използването на ресурсите на предприятието от трети лица (лихви, дивиденти, приходи от валутни операции и др.) и от извънредни операции, както и сметките за финансовите разходи (за лихви, при отрицателни разлики при продажби и др.) и за извънредните разходи. За да бъде определен данъчният резултат на предприятието от отчетния период (текуща печалба или текуща загуба) е необходимо да се направи данъчно преобразуване на счетоводния финансов резултат. Това става, като се прибавят и извадят определени временни или постоянни разлики и така се установява данъчния финансов резултат, който след това се облага с данък печалба в размер на 10%.[1]

 

     Временните разлики са сумите на приходите и разходите, които са непризнати от данъчна гледна точка при определянето на облагаемата печалба за текущия период. Сумите на тези приходи или разходи се признават през следващи периоди, когато са налице необходимите условия съгласно изискванията на ЗКПО. Тези суми се вземат под внимание при определянето на облагаемата печалба през съответните периоди. Данъчните временни разходи се отчитат чрез сметка 497 Разчети по отсрочени данъци.[2]

     

       Данъчните ефекти от временните разлики се отчитат счетоводно по т.нар. пасивен метод, т.е. те се отчитат като реални вземания и задължения. Това изисква при промяна на данъчните ставки на данъка върху печалбата в следващите периоди, да се прави преизчисление на салдата на отложените данъчни активи и пасиви. Уреждането на временните разлики в последващи периоди поражда една особеност, която се изразява в това, че данъците, които произтичат от временните разлики не се покриват за сметка на печалбата, а само се включват като част от общия разход за данъци за периода.[3]

 

        За временните разлики и по-точно за данъчния ефект от тях, който се признава като активи и пасиви по отсрочени данъци се съставят следните счетоводни статии:

• Признаване на актив по отсрочени данъци:

 Д-т с-ка 497 Разчети по отсрочени данъци 

        четирицифрена с-ка 4971 Активи по отсрочени данъци

          К-т с-ка 123 Печалби и загуби от текущата година

• Обратно проявление на актив по отсрочени данъци:

 Д-т с-ка 123 Печалби и загуби от текущата година

        К-т с-ка 497 Разчети по отсрочени данъци 

               четирицифрена с-ка 4971 Активи по отсрочени данъци

• Признаване на пасив по отсрочени данъци:

 Д-т с-ка 123 Печалби и загуби от текущата година

К- т с-ка 497 Разчети по отсрочени данъци

четирицифрена с-ка 4972 Пасиви по отсрочени данъци

• Обратно проявление на пасив по отсрочени данъци

Д- т с-ка 497 Разчети по отсрочени данъци 

         четирицифрена с-ка 4972 Пасиви по отсрочени данъци

         К-т с-ка 123 Печалби и загуби от текущата година

 

       Постоянните разлики са сумите на непризнатите от данъчна гледна точка приходи и разходи при определянето на печалбата за текущия период. Те не могат да бъдат признавани за следващи периоди.[4] Положителните постоянни разлики възникват от сумите на разходите, които не са признати за данъчни цели и които независимо от периода на тяхното счетоводно отчитане ще бъдат обложени с данък. Отрицателните постоянни разлики са резултат от сумите на непризнатите приходи за данъчни цели, чието възникване води до намаляване на данъчната печалба и следователно и до намаляване на дължимия данък и респективно до увеличаване на данъчната загуба.[5]

 

       За постоянните разлики и по-конкретно за данъчния ефект от тях не се предвижда счетоводно отчитане.

 

       Текущо дължимият данък от печалбата се получава като се обложи с 10% преобразуваната за данъчни цели счетоводна печалба. Той се отчита чрез статията:

Д- т с-ка 123 Печалби и загуби от текущата година

         К-т с-ка  452 Разчети за данък върху печалбата

 

      Преведените авансови вноски по данък върху печалбата се отчитат чрез дебитиране на сметка 452 Разчети с данък върху печалбата и кредитиране на сметка 503 Разплащателна сметка в лева. В края на годината се установяват различията между данъка върху печалбата, който предприятието трябва да плати и размера на платените авансови вноски. При дължими суми – те се превеждат, а при надвнесени данъци – те се удържат от бъдещи авансови вноски или се прихващат за сметка на други дължими данъци след съгласие на данъчната администрация. Текущият данък се отразява като задължение към бюджета и намаление на счетоводната печалба или увеличение на счетоводната загуба – дебитира се сметка 123 Печалби и загуби и се кредитират сметки 451 Разчети с общините и 452 Разчети за данък върху печалбата. Салдата по сметки 451 Разчети с общините и 452 Разчети за данък върху печалбата трябва да са равни на сумата за внасяне, която е написана в данъчната декларация на предприятието. При просрочване на плащането на данъците, предприятията дължат лихви на държавата, включително и за невнесени авансови вноски – в този случай се дебитира сметка 621 Разходи за лихви и се кредитира сметка 459 Други разчети с бюджета и ведомствата.[6]

 

      Счетоводната печалба, данъчната основа и сумата на дължимия данък върху печалбата се включват в различните елементи на годишния финансов отчет на предприятието. Годишният финансов отчет се състои от следните елементи: счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за собствения капитал, отчет за паричните потоци и приложение.

 

      В отчета за приходите и разходите се записва първо „печалба/загуба от оперативна дейност“ (счетоводната печалба/загуба, получена като резултат от разликата между приходите и разходите), а също и разликата между финансовите приходи и разходи. След това се записва „печалба преди данък върху печалбата“ (преобразуваният данъчен резултат) и „нетна печалба за годината“ (чистата печалба след облагането с данък върху печалбата). Записва се и сумата на данъка върху печалбата, като разход.

 

      В отчета за собствения капитал също се записва сумата на печалбата/загубата, като там се записва чистата (нетната) печалба/загуба.

 

 

Източници:

[1] Божков, В., Симеонова, Р., Крумова, Д., Цветков, Ц., Финансово счетоводство, Абагар, Велико Търново, 2009, с. 403

[2] Дурин, С. Дурина, Д., Счетоводство на предприятието, Форком, Варна, 2002, с. 296.

[3] Начева, Р., За данъците от печалбата и разчетите за временните разлики, електронно издание на списание „Данъчна практика“, бр. 2, 2001.

[4] Дурин, С. Дурина, Д., Счетоводство на предприятието, Форком, Варна, 2002, с.296.

[5] Панчева, С., Данъчно счетоводство, Част първа, Авангард Прима, 2015, с. 68.

[6] Дурин, С. Дурина, Д., Счетоводство на предприятието, Форком, Варна, 2002, с. 302-304; СС 12, т. 7.1; Начева, Р., За данъците от печалбата и разчетите за временните разлики, електронно издание на списание „Данъчна практика“, бр. 2, 2001.