Същност на стопанската организация

Организацията представлява група от хора, чиято дейност се ръководи и координира за постигането на обща цел или цели. Следователно тя притежава следните основни характеристики: изградена е и се състои от хора; има определена цел или цели, които се стреми да постигне; има изградена вътрешна структура, която определя и рамкира поведението на членовете на организацията, като така помага да се постигнат заложените цели. Независимо от характера и целите на организацията, нейните действия трябва да бъдат ръководени и координирани, като това се осъществява чрез нейното управление (ръководство). (Гьошев, 2011)

Като стопански организации се определят тези организации, чиято дейност се извършва с цел реализиране на печалба. Основните стопански организации са фирмите, които са юридически лица. Те имат собственици и определен при тяхната регистрация предмет на дейност. Ръководствата на фирмите осигуряват необходимите финансови ресурси, чрез които наемат или закупуват необходимите ресурси за осъществяването на дейността, каквито са: материалните ресурси (сгради, машини, оборудване, транспортни средства и др.), човешките ресурси (работници, служители, специалисти, мениджъри) и информационните ресурси (проучвания, данни и друга информация). (Манлиев, 2008)

Въпреки своето разнообразие, стопанските организации имат някои общи характерни черти, които са следните:

Наличие, привличане и използване на ресурсите, необходими за осъществяването на дейността на фирмата;
Зависимост на фирмата от външната среда;
Хоризонтално и вертикално разделение на труда;
Обособена организационна структура;
Необходимост от управление. (Младенов, Терзиев, 2011)

За да постигат своята основна цел (реализиране на печалба), стопанските организации трябва да извършват някакъв вид стопанска дейност, която може да бъде производство на продукти или търговия с продукти. Продуктите могат да бъдат три основни вида: стоки, услуги и иновации (напр. нови технологии на производство).

Дейността на стопанската организация е съвкупност от следните основни видове дейности: мениджмънт (управление на цялата организация), управление на човешките ресурси, маркетинг и продажби, логистика, счетоводство и управление на финансите, вътрешен контрол и одит и др.

В стопанската практика съществуват три основни форми на организиране на бизнеса, които са: самостоятелно предприемачество, съдружие и корпорация. (Манлиев, 2008)

При осъществяването на самостоятелното предприемачество едно лице или домакинство поема всички рискове и съответно получава всички ползи от осъществяването на стопанската дейност. Този модел на осъществяване на бизнес е известен като едноличен собственик или едноличен търговец (ЕТ). (Манлиев, 2008)

Съгласно изискванията на Търговския закон, като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице с местоживеене в страната. Законът дава възможност за регистрирането и на т.нар. предприемачи-нетърговци – това са лица, които не са длъжни да се регистрират като търговци, но извършват стопанска дейност с цел реализиране на печалба (такива са: юристи, счетоводители и други лица на свободна практика, занаятчии, земеделски производители и др.). (Младенов, 2011)

Съдружията представляват по-нисши форми на търговски дружества. При тях има различия по отношение на набирането на капитала и затова се подразделят на следните видове: събирателни дружества, командитни дружества и дружества с ограничена отговорност (ООД). В България най-често се срещат формите на съдружия, които са дружества с ограничена отговорност. Тези дружества могат да се образуват от едно или повече лица, като всеки от съдружниците е отговорен за задълженията на дружеството само до размера на своя дял. Като разновидност на ООД се явява едноличното дружество с ограничена отговорност (ЕООД), при което има един собственик, чиято отговорност е ограничена, т.е. тя е до размера на капитала на дружеството. (Манлиев, 2008)

Правната форма на корпорациите обикновено е акционерно дружество (АД). Акционерните дружества представляват най-зрялата форма за осъществяване на бизнес. Те са изградени върху принципи, които съчетават предимствата, както на едноличните собственици, така и на сдруженията. Съгласно Търговския закон, капиталът на акционерните дружества е разпределен в акции, които могат да бъдат притежание на различни физически и юридически лица. Всеки притежател на акции става собственик на една идеална част от дружеството, като той няма право да се разпорежда еднолично относно дейността на дружеството, но има право да гласува важни решения заедно с другите акционери на общото събрание на акционерите, провеждащо се веднъж в годината. (Манлиев, 2008)

Съществуват и други форми на стопанска дейност, каквито са: холдингът, консорциумът, гражданското дружество и кооперацията.

Източници:

Гьошев, Б., Основи на управлението, МВБУ, Ботевград, 2011.
Манлиев, Г., Микроикономика, МВБУ, Ботевград, 2008.
Младенов, Ю., Терзиев, В., Основи на управлението, Русе, 2011.