Икономика и финанси

      Валутно-курсовият режим представлява приетата форма на организация на валутната политика в дадена държава.

        

    Според класификацията на Международния валутен фонд типовете валутно-курсови режими да разпределени в три групи. Те са следните:

• Фиксирани валутно-курсови режими – тук се включват следните видове режими: режим без отделно законно платежно средство, режим на валутно управление или паричен съвет, други традиционни режими на фиксиране на курса и режим на стабилизиран курс;

• Междинни валутно-курсови режими – тук се включват следните видове режими: фиксиран курс в рамките на хоризонтален коридор, фиксиран курс с възможност за корекция (пълзящ курс), други режими на пълзящ курс;

• Гъвкави валутно-курсови режими – включва следните видове режими: режим на плаващ курс и режим на свободно плаващ курс.

 

      В практиката е прието валутно-курсовите режими да се разделят на два основни вида: плаващ (гъвкав) и фиксиран. Според Леви Йеяти и Щурценегер изборът между фиксиран и гъвкав валутно-курсов режим всъщност представлява дилема между ценовата стабилност и икономическия растеж. Докато гъвкавият валутно-курсов режим използва инструменти за устойчив икономически растеж в условията на силна икономическа отвореност на страната и голяма вероятност от икономически шокове, то фиксираният режим осигурява стабилност на други макроикономически показатели, какъвто е например темпа на инфлацията.

 

      Фиксираният валутно-курсов режим се характеризира с това, че стойността на националната валута се определя от правителството и се поддържа от централната банка като официален валутен курс. Фиксираната цена на националната валута се „прикрепя“ към чуждестранна валута, която се използва в международния валутен обмен и която е стабилна – в повечето случаи това са: щатски долар, евро и японска йена.

 

        Основното предимство на фиксираният валутен режим е, че дава стабилност. В днешно време, правителството на дадена страна може да реши да „прикрепи“ националната валута към друга, по-стабилна валута с цел да осигури по-надеждна среда за чуждите инвестиции в страната. При фиксиран курс на валутата, чуждестранният инвеститор винаги ще бъде сигурен каква ще бъде стойността на инвестицията му в другата държава и колко ще струват активите, с които ще оперира.

 

       Фиксираният курс е от голямо значение и за регулирането на нивото на инфлацията, като предпазва от хиперинфлация. По този начин се осигурява по-голямо търсене, което идва като резултат от стабилността на валутата. Други негови предимства са: предоставя административна и операционна прозрачност и простота; възстановява се доверието на гражданите и фирмите към монетарната и фискалната политика; предлага устойчивост на валутния курс и намаляване на нивата на лихвените проценти.

    

   Фиксиранията валутен режим, обаче има и някои недостатъци. Основният от тях е това, че той може да доведе до тежка икономическа криза в страната, в която се прилага, тъй като за централната банка понякога се оказва невъзможно да поддържа фиксирано ниво на валутата за дълъг период от време. Примери за това са руската, азиатската и мексиканската кризи от периода 1995 г. и 1997 г., които възникват в следствие на опита да се поддържат високи стойности на националните валути в съотношение с определена чужда валута, което в даден момент води до свръх надценяване на националната валута. Това значи, че правителството не може да отговаря на възникващите нужди от замяна на националната валута с чуждата. В случаят с Мексико, правителството се вижда принудено да девалвира песото с повече от 30%, а в Тайланд правителството оставя тайландския бат да се движи свободно, което води до срив на цената му с 50%.

  

     Други недостатъци на фиксирания валутен режим са:

• Липса на гъвкавост на валутния курс, заради фиксирането му;

• С течение на времето се нарушава паритета на местната валута към резервната, което води до увеличаване на напрежението във външно-платежните и външно-търговските баланси;

• Води до крехкост на финансовата система, тъй като тя е пряко подложена на финансовите шокове отвън;

• Централната банка губи част от функциите си;

• Намаляват се възможностите за регулирането на икономическите процеси в страната;

• Наличието на трудности при напускането на валутния борд.

 

      Плаващият валутен курс се определя на пазарен принцип в съответствие с нивата на търсенето и предлагането на дадена валута, които могат да бъдат различни всеки ден. Той често бива наричан „самокоригиращ се“, тъй като всички изменения в доставките и търсенето на дадена валута веднага се отразяват на нейната цена на валутния пазар.

 

        Основното предимство на плаващият валутен режим е, че създава равновесие на международните валутни пазари, което го прави по-ефективен в дългосрочен план в сравнение с фиксирания валутен режим. Основният негов недостатък се състои в това, че при по-слабо развити икономики може да се стигне до големи колебания във валутните курсове, което да доведе до нестабилност. Поради тази причина е нужна по-силна икономика и по-развит пазар, които да поддържат валутните колебания в норма.

 

     От началото на 90-те години на 20-ти век до 1997 г. в България действа плаващ валутно-курсов режим. По това време централната банка (БНБ) не се противопоставя на общата тенденция на обезценка на лева, което се дължи на ниската ефективност на националната икономика. Единственото, което банката прави е да се старае да не допуска прекалена воатилност на лева като си служи с механизма на валутните интервенции. Интервенциите на валутния пазар от страна на БНБ са чести и в големи размери. Друг инструмент, който БНБ използва по това време е лихвеният процент, което целеше повишаване на цената лева, което обаче беше неоправдано и доведе до отлив на чуждестранни инвестиции от страна. В краен резултат, през 1996 г. се получи срив на валутния пазар в България и през 1997 г. по препоръка на Международния валутен фонд в България след девалвация на лева беше въведен валутен борд (паричен съвет), при който първоначално курса на лева беше фиксиран към германската марка, а след като Германия влезе в еврозоната, лева беше фиксиран към еврото. 

 

 

​

Източници:

Спасова, Е., „Роля на валутно-курсовите режими за постигане на устойчив растеж в Централна и Източна Европа“, сп. Икономически и социални алтернативи, бр.1/2016 г., https://www.unwe.bg/uploads/Alternatives/3-Spasova.pdf

Тодоров, И., „Българският паричен съвет в контекста на бъдещото членство на България в еврозоната“, сп. Алтернативи, достъпно на: https://www.unwe.bg/uploads/Alternatives/2013-3-8.pdf

„Фиксирани и плаващи валутни курсове“, 25.12.2006 г., достъпно на: https://money.bg/archive/fiksirani-i-plavashti-valutni-kursove.html

Levy-Yeyati, Ed. L. and F. Sturzenegger, 2001. Exchange Rate Regimes and Economic Performance. UTDT, CIF Working Paper No. 2/01.