Сделки за внос на стоки - подготовка, сключване, изпълнение, документиране

В днешния все по-глобализиращ се и все по-динамично развиващ се свят търговията между държавите процъфтява. Сключват се все повече сделки за внос, износ и бартерни сделки. За държавите от Европейския съюз съществува т.нар. единен европейски пазар, на който те могат да търгуват стоки без да плащат мито, т.е. страните-членки на ЕС извършват и вътрешнообщностни доставки (ВОД) и вътрешнообщностни придобивания (ВОП), които са освободени от митнически тарифи. Други държави също имат споразумения помежду си за безмитна търговия или за търговия при по-добри условия – пример за това са членовете на Световната търговска организация.

Обща характеристика на сделката за внос

Всички видове външнотърговски сделки притежават следните основни характеристики:

Представляват съвкупност от търговски и финансови отношения, осъществявани между износител и вносител, които са от две различни държави;
Опосредствани са от различни междинни операции, като: транспорт, застраховане, митнически проверки и плащане на митнически такси, складиране и др.
Имат дълъг технологичен цикъл, тъй като включват много на брой операции;
Реализацията на една външнотърговска сделка зависи пряко от договарянето, подготовката и организацията, тъй като те влияят върху пътя, по който тя ще бъде изпълнена и върху крайния резултат от нея.

Сделките за внос се сключват между контрагенти от различни държави. Предмет на вноса могат да бъдат различни видове суровини, материали и готови стоки (крайни продукти). За да се внасят продукти на даден пазар трябва да съществуват търговски отношения между фирма-износител от една държава и фирма или фирми-вносители от други държави.

Основните етапи, през които преминава осъществяването на сделката за внос са следните:

Сключване на договор между страните – продавач (износител) и купувач (вносител);
Документално обосноваване на сделката – включва изготвяне на стокови, застрахователни, транспортни и митнически документи;
Осъществяване на митнически контрол в страната-износител;
Осъществяване на митнически контрол в страната-вносител – включва: попълване на митническа декларация и обмитяване, заплащане на митнически и други такси, заплащане на ДДС за декларираните в митническата декларация стоки.
Контролиране и въвеждане на стоките на територията на страната-вносител;
Вносителят получава стоките.

Основната разлика между сделките за внос и сделките за вътрешнообщностни придобивания е, че при ВОП се пропускат стъпките от 3 до 5. Това е така, тъй като страните от ЕС търгуват помежду си без да заплащат никакви митнически такси.

Подготовка за осъществяване на внос

Когато една фирма за пръв път реши да започне да осъществява внос на стоки от чужбина е нужно първо да направи оценка на собствената си способност по отношение на готовността си да извършва внос на стоки. Най-важните въпроси, на които трябва да се отговори са следните:

Ще се продава ли успешно продуктът на вътрешния пазар?
Фирмата разполага ли с нужния капацитет да закупува стоки от чужбина и да ги продава в своята страна, т.е. има ли достатъчно финансови, човешки, правни и други ресурси?
Фирмата готова ли е за преминаването през митническите процедури?
Избрала ли е фирмата най-подходящия начин за транспорт на стоките, които ще внася?
Има ли изготвен бизнес план с ясни и конкретни цели по отношение на осъществяването на вноса? Има ли изготвена стратегия, според която ще се осъществява вноса и ще се продават внесените продукти?
Фирмата има ли капацитета да проверява дали продуктът или продуктите, които ще внася отговарят на стандартите на страната, в която ще се внасят?

След като, фирмата е преценила, че има капацитета да внася стоки от чужбина и да ги продава на вътрешния пазар, тя трябва да открие подходящите чуждестранни партньори (доставчици), с които да сключи договор. Намирането на подходящи доставчици може да стане самостоятелно чрез извършване на собствени проучвания или с помощта на консултанти. В много случаи става и обратното, износителите са тези, които намират подходящи вносители в други държави и сключват договори с тях. Примери за това са различните представители за страната на определен вид и марка стока.

Като част от подготовката за осъществяването на внос е и проучването на условията и митата за внос, както и на изискванията на ЕС по отношение на конкретния продукт. Нужно е да бъдат направени и проверки дали съществуват ограничения, определени от държавата (или от ЕС, ако е страна-членка) по отношение на вноса на конкретния продукт. Примери за продукти, при които съществуват ограничения по отношение на техния внос са: лекарствени продукти, селскостопански продукти, оръжия и др.

В зависимост от това от къде ще се внасят продуктите зависи и размера на митническите такси, които ще бъдат платени за тях. Важно е да се знае и кой ще плаща тези такси, в някои случаи може да се договори това да е износителя, но в повечето случаи те се поемат от вносителя. Ако фирма от страна-членка на ЕС иска да внася продукти от страна, с която ЕС има търговско споразумение е възможно митническите такси да са много ниски или дори да са премахнати. Освен митнически тарифи, възможно е да има и определени квоти за дадения продукт, т.е. да не може да се внася количество над определеното от държавата.

В повечето случаи, за стоки, които се внасят се изисква сертификат за произход или декларация за произход. В Европейския съюз се прилага системата REX, която служи за удостоверяване на произхода на стоките. Системата се основава на декларациите за произход, които икономическите оператори попълват. За да имат това право, те трябва да бъдат регистрирани вносители или износители.

Фирмата трябва да провери дали за дадената стока не се плащат допълнителни мита, а също и какви вътрешни данъци се плащат при продажбата на тази стока (най-често ДДС). Възможно е, също така да се плащат и акцизи, както е при стоки като алкохол, цигари, горива и др.

Важно е да се знае и какви са санитарните, технологичните, екологичните и изискванията за безопасност. Важно е да се прави разграничение между задължителни и доброволни изисквания. Продуктите, за които най-често има задължителни изисквания са: химикали, козметика, лекарства, селскостопански стоки, живи животни и др. Фитосанитарни сертификати пък се изискват при внос на: пресни плодове и зеленчуци, други растителни материали и продукти, съставени от животински продукти.

Изискванията по отношение на етикирането и опаковането също трябва да се познават добре от фирмата-вносител. Някои от тези изисквания могат да бъдат задължителни, а други доброволни, в зависимост от вида и произхода на продукта.

Сключване на сделката за внос

Когато се изготвя договор между износителя (продавача) и вносителя (купувача) за внос на стоки се определя какви са договорните отговорностите за всяка от страните по отношение на застраховането, доставката и превоза на стоките, които са обект на договора. Също така, трябва да се определи и кой ще отговаря за митническите формалности, свързани с износа на стоките от едната държава и вноса им в другата.

За улеснение на фирмите при сключването на сделки в международна среда Международната търговска камара (International Chamber of Commerce, ICC) е създала система от базови правила за осъществяване на световна търговия и продажба на стоки, наречени Инкотермс (Incoterms). Те се разделят на правила, които важат за всички видове транспорт и правила за морски и вътрешен воден транспорт.

Правилата Инкотермс, които важат за всички видове транспорт са следните:

EXW (Ex Works) – франко завода (уговорено място). Често се използва при първоначална оферта за продажба на стоки без включени разходи. Продавачът предлага стоките си на определено място, като не се ангажира с тяхното товарене и освобождаване за износ.
FCA (Free Carrier) – франко превозвача (уговорено място). Има два варианта – FCA(a) и FCA(b). При вариант FCA(a) продавачът доставя стоките освободени за износ в собствено помещение. При вариант FCA(b) продавачът доставя стоките, освободени за износ до посочено от купувача място различно от първоначалното им местоположение.
CPT (Carriage Paid To) – превоз, платен до (уговорено местоназначение). Тук продавачът плаща за превоза на стоките до посоченото от купувача местоназначение.
CIP (Carriage and Insurance Paid to) – превоз и застраховка, платени до (уговорено местоназначение). Продавачът плаща за превоза и за застраховката на стоките до посоченото от купувача местонахождение.
DAP (Delivered at Place) – доставка на място (уговорено местоназначение). Продавачът носи пълна отговорност за всички разходи от мястото на производство до уговореното място на доставката, както и за правилното опаковане и всички необходими документи. Когато стоката пристигне до уговореното място, посочено в договора, купувачът от тук нататък носи отговорност за стоката и поема всички рискове, като отговаря и за митническото освобождаване на стоката в страната, където се внася.
DPU (Delivered at Place Unloaded) – доставка на място с разтоварване (уговорено местоназначение). Продавачът поема всички рискове и разходи до момента, в който стоката бъде разтоварена на посоченото местоназначение. Купувачът носи отговорност само за митническото освобождаване на стоката.
DDP (Delivered Duty Paid) – доставено, мито платено (уговорено местоназначение). Продавачът поема всички рискове и разходи до доставката на стоките на определеното място в държавата, в която те се внасят, включително и вносните мита и данъци. Само разтоварването се поема от купувача.

Изпълнение на сделката за внос на стоки

След като договорът между износителя и вносителя е подписан, следва фактическото осъществяване на договорените доставки, което включва товарене на стоката, транспортиране и преминаване през граница и/или през митницата, пристигане на уговореното местоназначение и разтоварване на стоката.

Важна част от осъществяването на вноса е преминаването на стоката през митницата. Това в повечето случаи е отговорност на вносителя, който трябва да подаде декларация до националния митнически орган. Ако стоките се внасят в страна от Европейския съюз е нужно на първия входен пункт на ЕС да се представи обобщена декларация за въвеждане (ОДВ), като това се прави от превозвача на стоките, от самия вносител или от представител на превозвача или на вносителя.

В Европейския съюз при търговията със страни извън него и при движение на стоки в рамките на съюза се използва единен административен документ, който осигурява: откритост по отношение на националните административни изисквания, намаляване на нужната документация, намаляване до минимум на изискуемата от търговеца информация.

Плащането на получената стока става според уговореното в договора, т.е. може да е преди получаването на доставката или след това, като парите се превеждат по банковата сметка на износителя (продавача).

Документиране на сделката за внос

Освен митническа декларация, при осъществяването на доставка от чужбина са нужни и следните документи: фактура и стокова разписка, транспортни документи, застраховка, сертификати за произход, лицензии за внос, сертификати за инспекция (здравна, фотосанитарна, ветеринарна и др.). Някои от тези документи, като фактурата, митническата декларация, застраховката и транспортните документи са задължителни, а другите варират според вида на стоката, която е обект на вноса.

При счетоводното отчитане на придобиването на материали и стоки от внос, най-удачно е използването на сметка Доставки. Преките и непреките разходи по доставката на материални запаси от внос се отчитат по функционално предназначение. Преките разходи включват: покупната цена, транспортните разходи (разходи след преминаването на границата и влизането в страната), застрахователните и други разходи. При отчитането на разходите за мита, акцизи и ДДС не се допускат неточности.

Обобщение

Сделките за внос се характеризират със следното: участие на две страни – износител (продавач) и вносител (купувач); осъществяват се на база на сключен договор, в който всяка от страните има определени права и отговорности; стоките преминават през една или повече граници и се плащат мита, а в някои случаи и акцизи.

При осъществяването на внос се преминава през следните основни етапи: подготовка (намиране на партньор, проучване на пазара, оценка на капацитета на фирмата, проучване на нужната документация, подготовка за сключване на договор), сключване на сделката (подписване на договора от двете страни, в който се уточнява правата и отговорностите на всяка от тях при осъществяването на доставките от износителя към вносителя); изпълнение на сделката (товарене, транспортиране, преминаване през митница, разтоварване, плащане); документиране (включва издаване на всички нужни документи при изписването и транспортирането на стоката, а също и счетоводно отчитане на разходите за придобиване и заприходяване на получената стока).

Източници:

Йосифова, Н., автореферат на дисертационен труд на тема „Усъвършенствания на оценяването и отчитането на материални запаси от внос“, Свищов, 2017 г., https://www.uni-svishtov.bg/portal/getFile/37/%D0%90%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%20%D0%9D%D0%B8%D0%BD%D0%B0%20%D0%99%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%84%D0%BE%D0%B2%D0%B0_pdf.pdf
„Инкотермс 2020 – Вашето ръководство за международни търговски разпоредби“, https://bg.kuehne-nagel.com/-/informaziya/kak-da/incoterms
„Ръководство за внос на стоки“, https://trade.ec.europa.eu/access-to-markets/bg/content/rkovodstvo-za-vnos-na-stoki