Делово общуване - същност, аспекти и специфика

    Функционирането на всяка организация се крепи основно върху междуличностните отношения и комуникациите, който се случват в нейните рамки и при общуването ѝ с външните публики (инвеститори, доставчици, партньори, клиенти, обществото като цяло, държавните институции и др.).

 

     Анализът на междуличностните отношения и комуникациите се прави в контекста на тенденциите и закономерностите в общуването, подходите, използвани за убеждаване и въздействие, спецификата на комуникацията в дадената организация и възможностите за намеса от страна на ръководството на организацията за оптимизирането на организационното поведение. Следователно, общуването между хората може да бъде определено по следния начин: Общуването е сложен и многопластов процес, при който се изграждат и развиват контакти между хората, които са породени от техните потребности за съвместна дейност. Общуването включва обмен на информация, изработване на единна стратегия за взаимодействие и възприемане и разбиране на отсрещната страна в комуникационния процес.

 

       В този сложен процес, могат да бъдат разграничени три основни аспекта, които са взаимосвързани. Те са следните:

• Комуникативен аспект – включва обмена на информация;

• Интерактивен аспект – включва взаимодействието между участниците в общуването;

• Перцептивен аспект – включва възприемането на информацията.

 

      Комуникацията в организацията, най-общо, може да се определи като процес на взаимен обмен на идеи с цел информиране, инструктиране, пояснение или убеждаване. Тя се основава на споделени значения и се определя от взаимоотношенията между комуникиращите страни и социалния контекст.

 

     В съвременните бизнес отношения между компаниите основна роля играе бизнес комуникацията. Без нея е невъзможно да се поддържат бизнес контакти и да се извършват каквито и да било сделки. По своята същност, бизнес комуникацията е осъществяване на контакт между бизнес партньори с цел да се обмени делова информация. В днешно време, във фирмите се обръща особено голямо внимание на комуникационните умения на служителите, както при тяхното наемане на работа, така и по време на тяхното професионално развитие в рамките на дадената компания. В състава на комуникационните умения влиза не само способността да се говори, но и гъвкавостта, вниманието и уважението към събеседника и умението за работа в екип. И тъй като умението за комуникиране може да бъде разглеждано като вид изкуство, то това значи, че то може да бъде подобрявано чрез обучение и практика. Повечето от успелите хора в бизнеса дължат успеха си именно на добрите комуникационни умения, затова те постоянно ги развиват и усъвършенстват. 

 

  Факторите, от които зависи степента на владеене на комуникационните умения са:

• Възраст;

• Социален статус;

• Образование.

  

     Комуникацията включва изпращане на съобщение чрез различни канали и може да има или устна или писмена форма. В процеса на комуникация влизат следните елементи, които могат да бъдат определени и като етапи на комуникационния процес:

• Кодиране на съобщението – предаване на определени идеи или информация чрез специални символи;

• Комуникационни канали, по които се предават съобщенията;

• Декодиране на съобщението от получателя, за да може да бъде разбрано и да бъде прието или отхвърлено;

• Ефект на съобщението – това е последствието, което предизвиква получаването на съобщението. 

  

     Деловата комуникация се осъществява на база на бизнес етиката и на организационната култура. Бизнес етиката представлява съвкупност от норми, правила и ценности, които се прилагат в осъществяването на бизнес отношенията. Организационната култура се определя като съвкупност от ценности и убеждения, които са сравнително устойчиви и са част от живота на дадената организация.

 

 

Източници:

Бойков, В., Тоцева, Я., Управление на бизнес комуникацията. Изд. Дилок. 2016.

Бойков, В., Бойков, Д., Устна и писмена бизнес комуникация, С., 2015.

Панайотов, Д. Организационно поведение: Новите парадигми за човешко развитие. НБУ. С. 2013.