Етапи на конфликта

       По време на своето развитие, всеки конфликт преминава през няколко етапа: предконфликтна ситуация, поява на инцидент, развитие на конфликта, кулминация, решаване на конфликта/преговори и следконфликтна ситуация. Нека, разгледаме всеки от тези етапи по-долу.

 

​

Предконфликтна ситуация

 

        Предконфликната ситуация представлява състоянието преди конфликта. Тя се характеризира с нарастване на напрежението между евентуалните субекти и участници в конфликта. Това напрежение е породено от съществуващи противоречия между страните, но трябва да се отбележи, че не всички противоречия водят до конфликт. Конфликтът възниква само ако противоречията бъдат оценени от самите субекти като напълно несъвместими. За да се определи една ситуация като предконфликтна, това значи, че вече има създадени предпоставки за възникване на конфликт, изразяващи се в напрежение между двете страни. Ако напрежението дълго време не довежда до открити конфликти, то тогава конфликта се нарича потенциален или латентен.[1]

 

      Предконфликната ситуация условно се разделя на три фази на протичане:

• Първа фаза – възникване на противоречие по повод на нещо, което е обект на спора между страните; нарастване на недоверието и напрежението; предявяване на претенции от двете страни по отношение на спорния обект; намаляване на контактите между страните и натрупване на обида.

• Втора фаза – характеризира се със стремежа на всяка от двете страни в спора да докаже справедливостта на собствените си претенции и обвиняване на другата страна, че не проявява желание справедливо да разреши проблема; всяка от страните се влияе от собствените си предразсъдъци, стереотипи и разбирания и не приема тези на другата страна; започват да се проявяват предубеждения и неприязън към другата страна по спора.

• Трета фаза – започва да се разрушава взаимодействието между двете страни; преминава се от взаимни обвинения към заплахи; всяка от страните оформя образа на опонента като враг и се опитва да създава нагласи за борба с този враг.[1]

 

 

Поява на инцидент

 

        Инцидентът представлява формалния повод за възникването на непосредствения сблъсък между страните в конфликта. Той може да възникне случайно или да бъде провокиран от субекта или субектите на конфликта. Може да възникне и като резултат от естествения ход на събитията. Възможно е, обаче инцидентът да е подготвен и провокиран от страничен косвен участник в конфликта, който преследва някакви определени интереси. Според характера на възникването, могат да бъдат определени четири основни типа инциденти:

• Обективни, целенасочени инциденти, които са провокирани от едната или и от двете страни в конфликта;

• Обективни, нецеленасочени инциденти, които са резултат от естествения ход на събитията;

• Субективни, целенасочени инциденти, които са предизвикани от едната страна с цел да реши някакъв свой проблем;

• Субективни, нецеленасочени инциденти, които са в резултат на случаен сблъсък между интересите на две или повече страни.[1]

 

      По време на етапа на появата на инцидент, страните могат да приемат един от следните три варианта на поведение:

• Едната или и двете страни да се опитат да загладят противоречията и да постигнат компромис;

• Едната от страните да се преструва, че не се е случило нищо, което на практика представлява бягство от конфликта;

• Възникването на инцидента да се приеме като знак и за двете страни за начало на противоборство между тях.[1]

 

 

Развитие на конфликта

 

     Етапът на развитие на конфликта се нарича още и етап на ескалация, тъй като конфликтът започва да се реализира чрез серия от различни актове, включващи действия и противодействия от двете страни. Етапът започва с действия, насочени от едната към другата страна с цел да се задържи спорния обект или да бъде принуден опонента да се откаже от целите си. Според конфликтолозите, има няколко форми на конфликтно поведение: активно, пасивно, конфликтно-компромисно и компромисно.[1]

 

      В етапа на развитие на конфликта се отличават три основни фази, които са следните:

• Преминаване на конфликта от латентно състояние в открито противоборство между страните – в тази фаза конфликтът все още е с локален характер и ресурсите, с които се води са ограничени. На практика, това е първата проба на съотношението между силите на двете страни. Докато конфликтът е на тази фаза, все още съществува реална възможност той да бъде прекратен.

• Развитие на противоборството между страните – в тази фаза, всяка от страните в стремежа си да постигне своите цели започва да прави всичко възможно, за да възпрепятства противника си да постигне неговите цели. Вече всички възможности за постигане на компромис са пропуснати и конфликтът става все по-непредсказуем и неуправляем.

• Връх на конфликта – в тази фаза, конфликтът приема формата на война между двете противостоящи си страни, която е възможно да се води с всички сили и средства. Възможно е по време на тази фаза, страните в конфликта дори да забравят какви са истинските причини и цели на неговото възникване. Тук вече главната цел става това да се нанесе максимална вреда на противника.[1]

 

 

Кулминация на конфликта

 

        Кулминацията на конфликта настъпва тогава, когато едната или и двете страни започват да нанасят сериозни вреди върху обекта на конфликта. Обикновена тя се проявява под формата на взривен момент или поредица от взривни моменти, включващи противоборство между двете страни. Кулминацията е моментът, в който конфликтът е достигнал до връхната си точка и страните в него започват да осъзнават, че така не може да се продължава и трябва да се реши проблема по някакъв начин. Кулминацията не присъства във всички конфликти, в някои случаи опитите за решаване на проблема започват още преди да се стигне до взривния момент. Това зависи от предела, който всяка от двете страни по конфликта може да достигне и при превишаването на който да се почувстват уморени да се борят и да започва да се поражда желание да изгладят противоречията помежду си. От друга страна, има такива конфликти, които са толкова затегнати, че кулминацията дълго време не може да настъпи, като в някои случаи това води до угасване на конфликта, но в други води до увеличаване на взривния потенциал и когато най-накрая кулминацията настъпи се стига до ужасни последици.[1]

 

​

Разрешаване на конфликта

 

        Продължителността и интензивността на един конфликт зависят от това какви са целите и нагласите на страните, с какви ресурси разполагат, какви средства и методи използват в противоборството и от възможните начини за постигане на консенсус. На някой от етапите на развитие на конфликта, едната или и двете страни могат да променят представите си за собствените си възможности или възможностите на противника. Точно тогава е възможно да се направи преоценка на ситуацията или на ценностите и да се види, че целите не могат да бъдат постигнати по първоначално определения начин и трябва да се търсят други пътища. Щом се е стигнало до този момент, това значи, че страните вече са готови да търсят начини за постигане на примирие. Възможни са следните варианти на решаване на конфликта:

• Ако силите на единия опонент значително надделяват на тези на другия, това значи, че по-силния може да наложи своите условия на по-слабия и конфликта да се прекрати;

• Противоборството да се води докато не се стигне до пълно поражение на една от страните;

• Противоборството да се затегне и да протича бавно, поради недостиг на ресурси;

• Страните започват да стават склонни към взаимни отстъпки и търсене на компромисни варианти, тъй като ресурсите вече са се изчерпали. В този случай, на практика няма победител в конфликта.

• Конфликтът да бъде преустановен с намесата на трета страна.[1]

   

     Според Р. Стаматов и Б. Минчев разрешаването на конфликтите преминава през следните етапи:

• Определяне на конкретното съдържание на конфликта – тук се включва и разбирането на чуждата позиция;

• Откриване на възможни решения – изисква се да се избягват решения, които пренебрегват едната от страните;

• Проверяване на решението – решението се проверява на практика и ако не работи, се търси друго решение;

• Оценка на решението;

• Приемане или отхвърляне на решението.[2]

 

      Възможно е конфликтът да се реши и чрез промяна на елементи на конфликтната ситуация. Това се осъществява по някой от следните начини: отстраняване на обекта на конфликта; замяната на обекта на конфликта с друг; отстраняване на една от страните в конфликта; промяна на позициите на една от страните; промяна в характеристиките на обекта и субектите на конфликта; получаване на нова информация относно обекта или създаване на допълнителни условия; недопускане на пряко или косвено взаимодействие между страните по конфликта; стигане до единно решение, удовлетворяващо и двете страни.[1]

 

      При възникването и решаването на един конфликт се плащат две цени – цена на конфликта и цена на изхода от конфликта. Цената на конфликта за всяка от страните се формира като сума от три основни променливи: време, разход на енергия и разход на сили, използвани в противоборството. Цената на изхода от конфликта се пресмята като разлика между загубите, които го съпровождат и печалбите, които носи. Цената на изхода от конфликта е висока, ако печалбите надвишават загубите. По-лесно се пресмятат загубите, отколкото печалбите от изхода на даден конфликт и затова в повечето случаи се прави съпоставка между цената на конфликта и цената на изхода от конфликта. Ако цената на конфликта е ниска, то съответно цената на изхода от конфликта ще е висока, което значи, че има смисъл конфликта да бъде продължен. И обратното, ако цената на конфликта е висока, то това значи, че цената на изхода от него ще бъде ниска, от което следва, че е по-добре да се прекрати.[1]

 

​

Провеждане на преговори

 

   С провеждането на преговори се отбелязва края на противоборството. Едно от условията за провеждането на преговори е страните да се съгласят на временно примирие. Възможни са обаче и варианти, при които провеждането на преговори се прави без да има временно примирие, а дори напротив – враждата да се задълбочи с цел да се засилят позициите на противниците по време на преговорите. Преговорите предполагат търсене на компромис и от двете страни и могат да включват някои от следните действия:

• Страните да признаят, че съществува конфликт между тях;

• Да се установят и утвърдят правила, норми и процедури, според които да се водят преговорите;

• По време на преговорите да бъдат изведени основните спорни въпроси;

• Да бъдат проучени възможните варианти за решаването на проблема/проблемите;

• Да се търси съгласие от страните по всеки от спорните въпроси;

• Страните да изпълнят всички приети по време на преговорите взаимни задължения.[1]

 

      Преговорите могат да се провеждат съгласно два основни метода:

• Методът на компромиса – той се базира на правенето на взаимни отстъпки от страните в конфликта;

• Методът на консенсуса – той се базира на търсенето на решение, което да удовлетворява и двете страни.[1]

 

      Резултатите от преговорите зависят не толкова от отношенията между двете страни в конфликта, а по-скоро от тяхното вътрешно състояние, отношенията с евентуални съюзници и други външни фактори.[1]

 

​

Следконфликтен етап

 

        Завършването на преговорите не винаги означава, че конфликтът е приключил окончателно. Възможно е страните да останат неудовлетворени от постигнатите резултати на преговорите и конфликтът да продължи. Удовлетвореността или неудовлетвореността на страните зависи от следните положения:

• Доколко в хода на конфликта и по време на преговорите са постигнати техните цели;

• По какви начини и с какви методи се е водело противоборството между страните;

• Какви са загубите за страните;

• Какви са усещанията за загуба на собствено достойнство;

• Дали в резултат на постигнатия мир е спаднало емоционалното напрежение във всяка от страните;

• Какви методи са използвани в основата на процеса на преговорите;

• До каква степен е постигнат баланс между страните в конфликта;

• Дали мира е постигнат посредством налагане на едната от страните, посредством намеса на трета страна или посредством взаимно търсене на решение.

• Каква е реакцията на околните по отношение на резултатите от конфликта.[1]

   

     Следконфликтният етап сам по себе си представлява ново начало, тъй като е налице ново разположение на силите, нови отношения между страните в конфликта, нова оценка за себе си и собствените възможности, т.е. създадена е вече нова реалност.[1]

​

​

Източници:

[1] Марков, К. Конфликтология. Изд. комплекс при НВУ „Васил Левски“. Велико Търново. 2013.

[2] Стаматов, Р., Б. Минчев, Психология на човека, Хермес, Пловдив, 2003.