Характеристики на човешките ресурси в организацията

        Човешките ресурси са един от видовете ресурси на фирмите, наред с материалните, финансовите, информационните и други видове ресурси. Всички видове ресурси в компанията са обект на управление. Човешките ресурси се отличават от останалите видове ресурси, по това, че те представляват съвкупност от хора, които имат определени умения, знания и качества, необходими за изпълнението на конкретна работа. Също така, трудът, който е основната стойност, която човешките ресурси дават на организацията, няма материално измерение, а се наема за определено време и за извършването на определени дейности. Човешките ресурси могат да се разглеждат и като движещата сила на всяка организация, която има способността да се възпроизвежда непрекъснато.

 

     Човешките ресурси представляват движещата сила на всяка дейност и са непрекъснато възпроизвеждащ се ресурс. Като вид ресурс, човешките ресурси имат редица специфични особености, от които се определя и спецификата на тяхното управление. Те са следните:

• Хората в една организация могат да бъдат определени като пъстра мозайка, тъй като се различават по своите личностни качества и способностите, които притежават.

• Човешките ресурси са част от обществото, за нуждите на което се осъществяват производствените и непроизводствените дейности.

• Чрез човешките ресурси се създава нова стойност - само те могат да произвеждат икономически резултати.

• Всеки човек възприема по различен начин своята роля и своите задължения в организацията.

• Хората в организацията заедно изпълняват колективен труд, но всеки от тях допринася различно според знанията и способностите си и според сложността на изпълняваната от него длъжност.

• Поведението на хората се определя не само от правилата, нормите, стандартите и изискванията към тяхното трудово представяне, но и от личните им ценностни разбирания и възприятия, а също и от особеностите на организационната култура, в която работят.

• Хората като специфичен ресурс са както субект, така и обект на управление докато всички останали видове ресурси са само обекти на управление.

• Хората привеждат в действие всички останали ресурси като ги използват, за да създават някакъв продукт (стока или услуга). Единствено хората са способни да съединят всички налични ресурси (финансови, материални, информационни), за да се получи краен продукт, т.е. те преобразуват чрез труда си наличните ресурси.

• Човешките ресурси са фактор на прогреса, тъй като те не само повишават възможностите на останалите видове ресурси, но и могат да организират и/или създават другите ресурси.

• Човешките ресурси задействат и следят работата на технологиите в организацията. Те планират, организират, изпълняват, мотивират и контролират дейността, която се извършва в организацията.

• Човешките ресурси притежават голям интелектуално-преобразователен потенциал, което обуславя тяхната особено важна роля в съществуването и развитието на организацията.

• Формирането на човешките ресурси в организацията е продължителен и скъпоструващ процес, но финансовите инвестиции, които се правят за развитието и обучението на човешките ресурси се изплащат многократно.

• Финансовите инвестиции в човешките ресурси са перспективни и се изплащат многократно.

• Човешките ресурси изискват в процеса на полагане на труд от тяхна страна да получават защита на справедливостта. Хората, които са със защитена справедливост са по-мотивирани да работят и да постигат целите на организацията и обратното.

• Човешките ресурси изискват специфични условия, в които да се трудят, а също и възможности за изграждане на кариера.

• Човешките ресурси притежават голям интелектуално-преобразувателен потенциал, което обуславя тяхната особено важна роля по отношение на съществуването и развитието на организацията. Това е единственият вид ресурс, който може сам да повишава качеството си, като се самоусъвършенства и така да повишава ефективността на дейностите в организацията.

• Човешките ресурси са източник на конкурентно предимство за организацията и др.

 

        Хората като ресурс на организацията притежават три индивидуални различия:

• Пригодност да работят на точно определена длъжност (работно място);

• Степен на лична мотивация и възможност да бъдат мотивирани в бъдеще;

• Степен на лична удовлетвореност от труда, който полагат.

​

      Хората, заети в производството на дадено предприятие могат да бъдат разглеждани по три начина, в зависимост от гледната точка:

• Като човешки (интелектуален) капитал - в центъра на тази теория стои добавената стойност, която заетите създават в стопанските организации. Работниците се разглеждат по-скоро като доход, отколкото като разход. 

• Като социален капитал - социалният капитал може да се разглежда като съвкупност от знания и нагласи, които се предават и развиват между служителите/работниците, доставчиците, партньорите и клиентите.

• Като организационен капитал - организационният капитал представлява знанията и организационния потенциал на фирмата като цяло, а не на отделния работник или служител.

​

​

Източник: Коцев, Е., Управление на човешките ресурси в организацията, Абагар, Велико Търново, 2008.