Източници на стрес на работното място

       Източниците на стрес се наричат още и стресори. В организацията те са най-разнообразни и се пораждат в зависимост от външни или вътрешни фактори, като може да бъдат породени както от един фактор, така и от комбинация от фактори. На организацията, като цяло, оказват влияние както макропромените в икономиката, обществото, социалните нагласи и други подобни влияния, така и проблеми в семейството, които оказват влияние върху отделните личности, работещи в организацията. Дори самата работа по своята същност, ако не отговаря на личните предпочитания и мотивация, може да бъде стресор.(Terkel,1974)

​

      С оглед на внасяне на определена структурираност по отношение на потенциалните източници на стрес в организацията, те могат да бъдат представени като три основни групи, които са следните:

• Първа група: Потенциални източници на стрес, идващи от външната среда – такива са: икономическа несигурност, инфлация, безработица, политическа нестабилност, социални промени, технологични промени, висока конкуренция, заплаха от политически и военни конфликти и др.

• Втора група: Потенциални източници на стрес, идващи от самата организация – такива са: недобре организирана структура, поставяне на недостижими цели, несъвместимост на култури и др.

• Трета група: Потенциални източници на стрес, произтичащи от характеристиките на групата – такива са: неясни роли, конфликти и лоши взаимоотношения, неадекватни задачи и др.

 

      За изясняване на връзката между човека и работната му среда, може да послужи моделът на работния стрес, предложен от Ч. Иванкевич и М. Мейтсън. Той показва връзката между стресорите, стреса и последиците от него и влиянието им върху ефективността на работата и психичния комфорт на работниците/служителите. В този модел стресорите са разделени на четири групи, които са следните:

• Стресори, идващи от характеристиката на физическата среда в организацията – тук се включват: шум, светлина, температура, замърсяване на въздуха, климатични особености, недостатъчно пространство и др.

• Индивидуални стресори – тук се включват: претоварване с  работа, несигурност и неяснота по отношение на изпълняваната роля в организацията, конфликти на работното място, понасяне на отговорност за други хора и за тяхната работа.

• Групови стресори – тук влизат влошените взаимоотношения в групата, към която принадлежи индивида в рамките на организацията.

• Организационни стресори – тук се включват: характера на организационната структура, участието във вземането на решения, фирмената култура. (Асенов, 2012)

 

     Друг модел, отнасящ се до източниците на професионален стрес е този на С. Палмър, К. Купър и К. Томас, в който се разглеждат седем групи причини за професионалния стрес, като последната, организационната култура, се включва във всички останали. Те са следните:

• Изисквания – включва изискванията, които са присъщи за дадената работа;

• Контрол – нивото на автономност в развитието на кариерата на дадения служител;

• Взаимоотношения – ниските нива на доверие и подкрепа между служителите водят до повишаване на стреса;

• Промяна – включва начина, по който тя е въведена, управлявана и споделяна от членовете на екипа;

• Роля – доколко служителите разбират своите роли в организацията;

• Подкрепа – включва: съпричастност и насърчаване от страна на ръководството и колегите;

• Организационна култура – включва начина, по който ръководството на организацията съумява да управлява професионалния стрес. (Иванова, 2013)

 

      Според Европейската агенция за безопасност и здраве при работа, стресът на работното място и психосоциалните рискове са най-големите предизвикателства през безопасността и здравето при работа, тъй като те оказват значително влияние като върху здравето на отделните лица, така и върху цели организации и национални икономики. Като примери за условия на труд, които водят до психосоциални рискове, агенцията посочва следните: прекомерното трудово натоварване; противоречиви изказвания от страна на ръководството или неизяснени роли на служителите в организацията; липса на участие при вземането на решения и липса на влияние върху начина, по който се върши работата; несигурност на работното място; недобре управлявани организационни промени; неефективна комуникация; липса на подкрепа от ръководството и/или от колегите; психологически и/или социален тормоз, физическо насилие и др. (https://osha.europa.eu/bg/themes/psychosocial-risks-and-stress)

 

      С. Картрайт и К. Купер разграничават шест основни стресори в организацията, които произтичат от:

• Ролите, особеностите и отношенията в организацията;

• Кариерното развитие и проблемите свързани с него;

• Организационната структура;

• Организационната култура;

• Политиката и климата на работа;

• Взаимното влияние, което си оказват работата и личния живот. (Cartwright, Cooper, 1997)

 

      Ф. Лютенс прави анализ на по-широка класификация на стресорите в работата, като ги разделя на три основни групи:

• Макропараметри – те произтичат от организационната политика и стратегия, от организационната структура и от организационните процеси и условия на труд;

• Групови фактори – те възникват при отсъствие на сплотеност в групата и взаимна подкрепа, както и при наличие на вътрешногрупови и междуличностни конфликти.

• Индивидуални фактори – те зависят от особеностите на личността, които до голяма степен определят нивото на стрес (самоконтрол, самоефективност и психическа устойчивост) или от качества, които спомагат за неговото по-бързо приемане и развитие (неуравновесеност, авторитарност, педантичност, силна емоционална възбудимост, спонтанност и др.). (Панайотов, 2018)

 

     Силно изразеният стремеж към постижения и съревнователната мотивация намират съвсем естествена реализация в бизнеса и помагат за неговото развитие. Това обаче води до възникване на специфични стресори, особено за мениджърите, каквито са: тенденцията да се работи над предела на силите (над психическите и физическите възможности); многофункционалност на дейността на мениджърите и конфликтност между много роли, които те изпълняват; „параноичен“ синдром на гонитба на кариера, водещ до задълбочаване на вътрешноличностния конфликт у мениджъра; кризи в личния и семейния живот, които водят до допълнителна напрежение за мениджъра. (Панайотов, 2018)

​

      Както може да се види, източниците на стрес на работното място са многобройни и могат да бъдат класифицирани по различен начин. Може обаче да се каже, че за служителите/работниците най-големите стресори на работното място са: конфликтите, лошите условия на труд, невъзможността за кариерно развитие, недооценяването им от страна на ръководството, ниското заплащане, неяснотата на ролите, твърде високи изисквания и т.н.

 

​

Източници:

Асенов, А., Организационен мениджмънт, В. Търново, 2012 

Иванова, Ц, Професионален стрес в организационна среда с висока степен на риск, София, 2013.

Панайотов, Ч., Организационно поведение: Новите парадигми на човешко развитие, НБУ, София, 2018.

Cartwright, S., C. Cooper, Managing Workplace Stress, Thousand Oaks, CA: Sage, 1997.

Terkel, S. Working, Avon, New York, 1974.

https://osha.europa.eu/bg/themes/psychosocial-risks-and-stress