Комуникационни бариери

       За да се осъществи успешно комуникацията е необходимо целта да е ясна, посланието да е точно и участниците в нея да са способни познавателно и психологически да приемат информацията, която им се дава. Често обаче при осъществяването на комуникация възникват проблеми при предаването и приемането на информацията, което води до конфликти, недоразумения и трудности. Причините за тези проблеми могат да бъдат следните:

• Неразбиране на съдържанието на предадените съобщения;

• Недоумение от същността и смисъла на съобщенията;

• Погрешно тълкуване на информацията;

• Непознаване и неразбиране на смисъла от предаване на съобщения. 

   

    Към тях могат да бъдат прибавени и следните източници на комуникативни бариери, които пречат на пълноценното общуване и правилното възприемане на информацията и могат да доведат до възникване на проблеми и конфликти:

• Сложни и противоречиви изказвания, които са съчетани с объркана организация на изложението. Такива изказвания се получават в резултат на неподготвеност, неяснота по отношение на целите или липса на опит.Затворено общуване – то се ограничава само до това, което трябва да се каже без да се споделя лична позиция, мнение и собствени мисли.

• Избирателност на човешкото мислене – недопускане на онези части от изказванията на събеседниците, които противоречат на изградените стереотипи и представи на реципиента на информацията. Устойчивостта на тези стереотипи може да доведе до изкривяване и изопачаване на смисъла на чуждото изказване.

• Разсеяно слушане – то е обусловено от егоцентризма на дадения участник в комуникационния процес, както и от прекалената му заетост със собствената му изява в общуването. Този участник често се отвлича по второстепенни неща и мислите му се реят по време на разговора, което пречи на внимателното изслушване на събеседника. 

• Липса на доверие между събеседниците – тази бариера пред общуването е особено устойчива в случаите, когато в следствие на предишни взаимоотношения между събеседниците са останали неудовлетвореност или усещане за доминиране на едната страна над другата. 

• Липса на обратна връзка с другите събеседници – говорещият се концентрира изцяло върху това, което казва, като не се интересува от това как се възприема неговото изказване и какво мислят неговите слушатели.

• Неумение да се владее темпоритъма на речта или да се използва етикецията в общуването – тук се включват: прекалено бързата пледоария, прекалено бавно излагане на аргументите, обсъждания водени на „висок тон“, използване на менторски/поучителен тон, открита критика, изплъзване от основните теми и др.

• Различните социални нагласи и манталитет на хората, които произтичат от културните особености на дадената среда, която влияе силно върху ценностните разбирания, но и поражда противоречия по отношение на възприемането и интерпретирането на информацията.

• Различно тълкуване на семантиката в общуването – неразбиране на определени ключови думи в контекста на темата, а се търси тяхното значение извън определените параметри или се тълкуват според личните възприятия.

• Противоречивост на невербалните сигнали – когато поведението на говорещия противоречи на това, което казва, това може да обърка слушателя. Това е така, тъй като по-голямата част от съобщението се приема чрез израза на лицето, жестовете, мимиките, модулацията на гласа и интонацията, а съвсем малка част чрез самото значение на думите.

• Изопачаване на информацията – това се получава в следствие на пречупването на информацията през личните интереси и пристрастия на участниците в комуникационния процес. Колкото повече посредници има в комуникацията, толкова по-голяма е вероятността да се изопачи първоначалната информация и да се получи ефекта на „разваления телефон“.

 

​

Източници:

Бойков, В. и Бойков, Д., Устна и писмена бизнес комуникация, С., 2015.

Панайотов, Д. Организационно поведение: Новите парадигми за човешко развитие. НБУ. С. 2013.