Менторството на работното място

      Менторството е чудесен инструмент, който може да се прилага при развитието на служителите. Менторството представлява връзка, в която един служител е в ролята на ментор, а друг – в ролята на протеже. Задачата на ментора е да обучава, наставлява и да подпомага развитието на протежето (наставлявания). Обикновено ментор е някой, който има повече професионален опит и е по-високо в йерархията и има определени знания и умения, които би могъл да предаде на протежето. Не винаги обаче ментора е по-старшия, понякога ментора и протежето са равни в йерархията, но ментора има повече опит и знания, които може да предаде на останалите. Например, когато започнете нова работа ваш ментор може да бъде колега, който ви е равен, но работи на това място да речем от година или повече, тъй като той/тя има знания и опит, които би могъл да ви предаде, за да навлезете по-лесно в работата.

 

      Протежето обикновено е някой, който е нов в организацията и се нуждае от някой, който да го наставлява и да му показва грешките. Протеже може да бъде и някой младши мениджър, който има нужда да бъде наставляван по време на развитието си, за да може да стигне етапа, в който ще стане старши мениджър.

 

       Нека да разгледаме ролята на ментора по-подробно:

• Това е някой, който притежава определено поведение, нагласи, умения и знания, които да предаде на протежето. Информацията, която менторът предава, обикновено е натрупана по време на професионалния му стаж в организацията и е тясно свързана с длъжността, която заема.

• Чрез ментора, протежето може да получи информация под формата на обратна връзка. Това обаче трудно би се случило, ако менторът е някой от ръководителите му. Затова е по-добре менторът да бъде някой различен от мениджър. Тъй като менторът по-принцип е по-обективен от мениджърите, то той би могъл да даде по-адекватен и по-обективен съвет на протежето.

• Често менторът подпомага и ръководи кариерата на протежето.

• За да бъде даден човек ментор, то той трябва да притежава определени качества, опит и знания, които да предаде на протежето и по този начин да му помогне да вземе най-добрите решения относно кариерата му.

 

        Ментор може да бъде и някой, който е външен за организацията. Този човек обикновено е професионален ментор. Без обаче процесът на наставляване да е структуриран и без да се контролира връзката между ментора и протежето, то той не би бил успешен. В някои случаи връзката между ментора и протежето може да се окаже неуспешна. Какви са причините това да се случи? Причините могат да бъдат следните:

• Липса на планиране и управление на тези отношения. Менторството обикновено се създава с добри намерения, но без да имаме структура, план и без необходимата документация, в която да се записват резултатите от тези отношения, то тази връзка ще се провали.

• Липса на добра подготовка на ментора. Не всеки знае как да бъде ментор, но може да се научи. Ако ментора не е преминал съответното обучение, то той най-вероятно ще се провали.

• Лош избор на ментор и протеже. Понякога ментора и протежето просто не си допадат един на друг и работата им не върви. Затова преди да бъдат свързани трябва да се уверим, че биха си допаднали като характери.

• Политика на фирмата. Много често, дали някой ще бъде избран да бъде ментор на друг или дали ще бъде повишен е част от някаква предварителна програма на организацията. Не винаги обаче този избор е честен и обективен и последиците от него не винаги са добри. Поради тази причина тези програми често се провалят.

 

 

Източник: Open2Study