Обучение и развитие на човешките ресурси в организацията

        Обучението и развитието на човешките ресурси се определя като процес, чрез който се осигурява добре обучен, способен ангажиран с работата персонал. Това включва улесняване на придобиването на знания и умения от персонала чрез придобиване на опит, учебни събития и програми, предоставени от организацията, насоки и коучинг от преките ръководители, самообучение и т.н. [1]

 

        Харисън определя като основна цел на обучението и развитието в организацията помагането на колектива да постига напредък чрез сътрудничество, експертна и етична стимулация и улесняване на процеса на учене и усвояване на знания, които подкрепят постигането на организационните цели, развиват личностния потенциал на служителите и водят до печелене на уважение и изграждане на разнообразие. [2]

 

        Според Е. Коцев, обучението представлява целенасочен процес, при който се предават и възприемат умения и знания. Също така, той смята и че мотивираният и добре обученият персонал е ключът към успеха на всяка една организация. Мотивацията и обучението вървят ръка за ръка, тъй като ако един силно мотивиран човек не притежава нужните знания, т.е. не е достатъчно квалифициран, за да постига на практика целите на организацията, той не само, че няма да е ефективен, но може да се превърне дори в заплаха за организацията. Голяма част от обучението на служителите е непосредствена отговорност на мениджъра, от което следва, че той трябва да познава много добре теоретичните концепции на психологията на ученето. [3]

 

     Обучението на човешките ресурси в организацията може да се определи като процес на изграждане и усъвършенстване на знания, умения, поведение и нагласи, необходими за успешното изпълнение на трудовите задачи. [4]

 

      Обучението на персонала помага да се постигнат както целите на организацията, така и личните цели на работещите в нея. То представлява обективна потребност, която се обуславя от следните обстоятелства:

• Непрекъснато усъвършенстване, обновяване, разнообразяване и развитие на произвежданите от организацията продукти (стоки или услуги);

• Усъвършенстването и обновяването на материалната производствена база;

• Промяната в работната среда;

• Нарастващите изисквания от страна на потребителите;

• Динамиката в развитието на технологиите и научните открития и тяхното внедряване в производствения процес – това води до потребност от служители, които притежават висока квалификация и гъвкавост към промените;

• Промените на трудовия пазар;

• Интерес от страна на самите служители да подобряват квалификацията си, тъй като квалифицираният труд е по-добре заплатен и им дава възможности за израстване в кариерата;

• Вътрешните потребности на хората от самоусъвършенстване и развитие и др.

 

       Обучението на персонала обхваща дейности по усъвършенстване на знанията, уменията и нагласите на работещите в организацията, с цел да се повиши нивото на тяхното трудово представяне. Знанията представляват това, което работникът/служителят трябва да знае, за да може да изпълни правилно своите работни задачи. Нагласите представляват отношението, което работникът/служителят има към трудовите задачи и към хората, с които работи.

 

 

   Когато решава въпроса за подготовката на персонала, организацията е изправена пред две алтернативи: директно да наеме квалифицирани кадри от пазара на труда или да наеме кадри, които не притежават нужните знания и умения и да ги обучи сама, в съответствие със собствените си изисквания и нужди. Независимо коя от двете алтернативи ще избере организацията, тя трябва да има предвид, че колкото и да са подготвени първоначално кадрите, то с времето ще се налага техните знания да се актуализират и усъвършенстват в следствие на непрекъснатите промени, които се случват в обкръжаващата среда. Поради тази причина, обучението на персонала е важна и неотменима функция на УЧР.

 

    В зависимост от категориите персонал, към което е насочено, обучението включва различни елементи. Такива елементи са: повишаване на квалификацията, преквалификация, усъвършенстване на аналитичните умения, усъвършенстване на личностните качества и междуличностните умения, придобиване на нова професия, придобиване или усъвършенстване на технически знания и умения, придобиване на лидерски умения, придобиване на умения за работа в екип и др.

 

     Целта на обучението е с възможно най-малко средства да се постигне желаното ниво на работа, да се изградят и разширят уменията и знанията за заемането на дадена длъжност и да се натрупа нужния потенциал за в бъдеще. Формулирането на целите на обучението се състои от два основни етапа:

• Идентифициране на основните задачи, които обучаваните ще могат да решават след като преминат обучението;

• Разработване на уместно формулирани цели въз основа на задачите, които обучаваните ще могат да изпълняват след обучението.

 

    Обучението може да бъде ефективно само тогава, когато е съобразено с индивидуалните особености на всеки обучаващ се. За да се осигури ефективност на обучението е нужно да бъдат спазени следните условия:

• Обучаваният трябва да бъде добре мотивиран, тъй като ако не е убеден в ползата от обучението е много вероятно да го саботира или просто резултатите от него да са твърде ниски.

• Обучаваният трябва да получава удовлетворение от вложените усилия, т.е. да вижда че когато постига успехи те са възнаградени по някакъв начин – чрез повишаване на броя на доволните клиенти, чрез получаване на похвали от страна на ръководството, чрез повишаване в длъжност, чрез получаване на някакви награди (финансови или нефинансови) и т.н.

• Обучаваният трябва да получава насоки (чрез коучинг и съветване) и обратна информация по отношение на това как се справя до момента, като по този начин се преодоляват пропуските и трудностите още от самото начало на обучителния процес.

• Да се използват активни методи на обучение („обучение чрез правене“, решаване на казуси и др.), които доказано спомагат повече за усвояването на нови знания и умения в сравнение с пасивните методи на обучение.

• Техниките на обучение да се подбират в съответствие с изискванията на дадената програма за обучение.

• Трябва да се използват разнообразни методи за обучение, за да се поддържа интереса към обучението.

• Да се предвижда правилно необходимото време за възприемането на новите знания – при планирането на обучения трябва да се има предвид, че различните хора имат нужда от различно време за учене.

• Обучаваният трябва да бъде окуражаван и подкрепян, тъй като това ще засили мотивацията му за учене.

• Всяко обучение трябва да поставя такива цели за постигане и стандарти за изпълнение, които да не са много лесни, но в същото време да не са и прекалено трудни и непостижими, което би демотивирало обучаемият.

• Програмите и техниките за обучение трябва да се приспособяват към особеностите на дадената длъжност, за която се прави обучението. [5]

 

       Ученето в рамките на организацията се осъществява благодарение на два основни аспекта на обучението, които са взаимосвързани. Това са:

• Предоставяне на външна субективна подкрепа – от ръководители, ментори, наставници, опитни колеги и др.

• Предварително разработени учебни и информационни материали – наръчници, указания, правилници, разпоредби, систематизирани тренинг и информационни материали предоставяни на интранет страница и др. [4]

 

​

Източници:

[1] Armstrong, M., Taylor, S. (2014). Armstrong`s Handbook of Human Resource Management Practice, 13th edition, Kogan Page, London.

[2] Harrison, R (2009) Learning and Development, 5th edn, London, CIPD.

[3] Коцев, Е. (2008). Организационно поведение. Изд. А Груп. РУ „Ангел Кънчев“. Русе.

[4] Атанасова, М. (2015). Обучение и развитие на човешките ресурси в организацията. Теория и практика. Изд. Авангард Прима. София.

[5] Коев, Й., Апостолов, А., Димова, А., Димитрова, Т., Велева, М., Антонова, К., Колева, В., Петров, П. (2017), Управление на човешките ресурси, изд. „Наука и икономика“. Икономически университет. Варна.