Ниво на сплотеност на групата/екипа

       Сплотеността на групата отразява степента на привличане между нейните членове и тяхното желание да останат или да я напуснат. От практиката е видно, че по-сплотените групи постигат по-високи резултати в работата си и постигат по-лесно своите цели. Това се дължи на по-пълноценните комуникационни връзки между членовете на групата, по-високата удовлетвореност от работата и по-ниското ниво на стрес и умора.[1] Сплотеността е един от основните фактори, които превръщат групата в екип. Основна роля за сплотеността на екипа играе неговия мениджър, който за да я постигне трябва да може да бъде лидер на останалите.

 

        Факторите, които влияят върху нивото на сплотеност на групата могат да бъдат разделени в две основни групи: фактори, които обуславят появата на сплотеност и фактори, които повишават нивото на сплотеност.

• Като фактори, които обуславят появата на сплотеност могат да бъдат посочени: харизмата и магнетизма на членовете на групата, престижността на членството в тази група, привлекателността на изпълняваните задачи и др. Върху тези фактори е трудно да бъде оказвано влияние от страна на мениджъра.

• Върху втората група фактори – фактори, влияещи върху повишаването на нивото на сплотеност на групата, мениджърът може да оказва повече влияние. Такива фактори според Ю. Маккена са: постигане на съгласие сред членовете; осигуряване на възможности за често взаимодействие между членовете; подбиране на хора, които имат сходни ценности, нагласи и убеждения; поставяне на ограничения за броя на хората в групата; намаляване на бюрократичните правила и процедури; стимулиране на сътрудничеството в рамките на групата чрез даване на възнаграждения при общи постижения; следване на определени изисквания при приемането на нов член на групата. [2] Към факторите, повишаващи сплотеността могат да бъдат прибавени и рисковете на външната среда, които застрашават по някакъв начин сигурността на групата/организацията и високата производителност. В някои случаи високата производителност произтича от сплотеността на екипа, а в други случаи е обратното – сплотеността на екипа произтича от високата производителност. Сплотеността, обаче не бива да се абсолютизира от мениджъра, тъй като не винаги високата сплотеност води до висока производителност. Върху производителността на групата/екипа влияе не само нивото на сплотеност, но и нивото на ориентацията към постижения в групата/екипа. Зависимостите между сплотеност и ориентация към постижения са изследвани от С. Робинс и те показват, че ако сплотеността и ориентацията към постижения са на ниско ниво, то тогава производителността също ще бъде ниска. При високи нива и на двата фактора, обаче се наблюдава средна производителност. Най-висока е производителността, когато нивото на ориентираност към целите е високо, а нивото на сплотеност – ниско. [1] (Вж. фиг. 1)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

​

 

 

Фиг. 1: Влияние на сплотеността и ориентираността на групата към постижения върху нивото на производителност

Източник: Robbins, S. Organizational Behavior: Concepts, Controversies and Applications, New York, Prentice Hall, 1994.

        Основните характеристики, според които може да се определи, че дадена група е сплотена са следните:

• Между членовете на групата съществува широко съгласие по отношение на нейните цели;

• Между членовете на групата съществуват добри взаимоотношения и ефективна комуникация, както в работна обстановка и в работно време, така и извън тях;

• Нивото на хомогенност на социалния статус и квалификация на членовете е задоволително;

• Размерът на групата е такъв, че да позволява нормалното взаимодействие между нейните членове;

• Всеки от членовете на групата искрено уважава останалите членове (своите колеги);

• Силна потребност на всеки от членовете на групата от защита и постигането на взаимна изгода;

• Постига успех като реализира целите си, отстоявайки своите ценности. [2]

 

 

Източници:
[1] Коцев, Е. Организационно поведение. РУ „Ангел Кънчев“. Изд. А-Груп. Русе, 2008.
[2] McKenna, E. Business Psychlogy and Organizational Behaviour, Lawrens Erebaum Associates, 1994.