Структура на конфликтите

         Структурата на конфликта включва: предмет, субекти, участници и посредници.

 

        Предметът на конфликта представлява обекта, който е причината за разногласията или разминаванията във възгледите, мненията или ценностите. Често пъти предметът на конфликта не е ясно очертан и осъзнат, тъй като субектите и участниците в него преследвайки своите реални или мними цели, могат да маскират или подменят истинските причини, които са ги подтикнали към конфликта, а това от своя страна води до погрешни действия на участниците в конфликта. Обикновено обектите на конфликта са три основни вида:

• Обекти, които няма как да бъдат разделени на части, което значи че съвместното им притежание е невъзможно;

• Обекти, които могат да бъдат разделени на части в различни пропорции и всеки от участниците да получи своята част;

• Обекти, които участниците биха могли да притежават заедно. В този случай е налице т.нар. мним конфликт.[1]

 

        Понятията субекти и участници в конфликта не винаги трябва да се разбират еднозначно. Като субект обикновено се определя активната страна, която създава конфликта, а като участник може да бъде определен човек, който съзнателно или несъзнателно е замесен по някакъв начин в конфликта. Възможно е даден човек и въпреки волята си да бъде замесен в конфликт. В процеса на развитие на конфликта субектите и участниците могат да разменят местата си. Също така, участниците в конфликта могат да бъдат преки и косвени. Преките участници са тези, между които се осъществява пряк сблъсък. Косвените участници са хора, които преследват постигането на собствените си цели чрез чужд конфликт. Тяхната роля може да се изразява в едно от следните три положения: подстрекаване на конфликта, като застават на едната страна, помагане за намаляването на интензивността на конфликта или подстрекаване и на двете страни.[1]

 

        Субектите и участниците в конфликтите могат да притежават ранг, социален статус и сила. Опоненти от първи ранг са хората, които влизат пряко в конфликта от собствено име. Опоненти от втори ранг са хора, които защитават групови интереси, а опоненти от трети ранг са структури, които се състоят от непосредствено взаимодействащи си групи. Съществуват и опоненти от висш ранг – това са държавни структури, които представляват даден народ по силата на закон.[1]

 

        Посредниците в конфликта се явяват третата страна в конфликта. Тяхната задача е да предадат точно и ясно исканията на всяка от страните, но решенията се вземат само от участниците.[2] Работата на посредниците е насочена към организиране на процеса, който да доведе до разрешаване на конфликта, като за този процес не са приемливи насилствените действия. Участието на посредника в конфликта е насочено към формалната страна на взаимодействието, тоест към организирането на процеса на взаимодействие между страните, което ще доведе до разрешаването на конфликта, докато в същото време участниците са насочени към самото съдържание на конфликта.[3]

 

      Стратегиите, които посредникът може да използва, за да разреши конфликта са: манипулативна и адвокатска. При манипулативната стратегия, посредникът убеждава всяка от страните, че е на нейна страна, докато при адвокатската стратегия посредникът открито застава на страната на едната от страните в конфликта.[1]

 

​

Източници: 

[1] Марков, К. Конфликтология. Изд. комплекс при НВУ „Васил Левски“. Велико Търново. 2013.

[2] Милков, Л. Конфликтология. София. 2014.

[3] Хасан, Б. И., П. А. Сергоманов, Психология конфликта и переговоры, ACADEMIA, M., 2003.