Видове групи и екипи в организациите

       За да се постигат целите на организацията е нужно да се планират определени дейности, задачи и операции. На теория това става предварително, въз основа на анализи и оценки, но на практика се случва „в действие“, т.е. без да се планира предварително. Групирането на дейностите постоянно бива уточнявано и до последния момент се правят някакви промени. Въз основа на това се сформират и някакви групи, които да се заемат с отделните дейности и задачите свързани с тях. Такъв тип групи се наричат формални, тъй като те се създават в следствие на формален акт, а работа на една такава група и правилата, по които се извършва тази работа се регулират и контролират от ръководен орган. Освен формални групи, в организациите се създават и неформални групи, което обикновено става в следствие на потребността на нейните членове да бъдат заедно. Неформалните групи, също като формалните, имат правила, взаимовръзки и норми на поведение, а в някои случаи дори има и вътрешно регламентиране на дейността на нейните членове. В организацията, всеки неин член принадлежи към поне една формална група, а в някои случаи и към повече, но не винаги принадлежи към една или повече неформални групи.[1]

 

        Във всяка организация съществуват неформални групи и е само въпрос на време даден служител да се присъедини към някоя от тях. Ръководителят на фирмата трябва да приеме съществуването на неформалните групи, но е длъжен и да следи доколко техните цели се разминават с целите на организацията и в случай, че разминаването е много голямо, той трябва да вземе някакви мерки. [1]

 

        В съответствие със задачите, които изпълняват формалните групи и екипите в организацията се разделят на функционални и целеви. Функционални групи са тези, които имат определени функции. Такива са: отделът, бригадата и др. Целевите групи се сформират за постигането на една и повече цели. Такива са: комитетът, съветът, комисията и др. [1]

 

        Според времето си на съществуване групите/екипите биват: постоянни и временни. Постоянните се сформират за неограничен период от време, като е възможно само някои от членовете на групата/екипа да се наложи да бъде сменен. Временните се сформират за определено време, след което се разпускат. Обикновено постоянни са функционалните групи/екипи, а временни са целевите групи/екипи. [1]

 

        Според свободата, която групите/екипите имат по отношение на вземането на решение, те биват: автономни, зависими по отношение на вземането на решение и зависими по отношение на изпълнението на решението. Автономните групи/екипи вземат и изпълняват решенията си напълно самостоятелно, като управленския орган на организацията упражнява единствено наблюдение и контрол при нужда. Обикновено автономните екипи са съставени от мениджъри от средно и низово ниво, които имат определени правомощия и власт, дадени им от висшите мениджъри. Дейността на тези екипи е разнообразна и мотивираща, но винаги трябва да бъде съобразена със степента на зрялост на участниците в тях.[1]

 

        Според степента на сплотеността на членовете в тях, екипите се подразделят на следните видове:

• Псевдоекип – това е група, при която колективизмът не е основна цел и тя реално не се постига. Целите в такива екипи са противоречиви и много често нереалистични, а ползите, които се постигат са незначителни. Също така, потенциалът на членовете на тези екипи не може да бъде използван ефективно. Много често част от членовете на тези екипи вършат почти цялата работа, а останалите са просто пасивни участници.

• Потенциален екип – това е група, при която основният фокус е върху постигането на колективизъм, но все още съпричастността на членовете по отношение на общите цели, резултати и методи на работа е ниска. Тези екипи могат ефективно да се справят с поставените им задачи, тъй като бързо разпределят отговорностите за тяхното изпълнение между членовете на екипа. Тук, дори и тези от членовете, които са били пасивни, намират своето място и започват да дават своя принос за работата на екипа и решаването на поставените проблеми.

• Съвършен екип – това е екипа-мечта, в който всички членове са съпричастни по отношение на постигането на организационните цели и стремежа към успех. Основната опасност тук възниква в случай, че екипът допусне да стане неадекватно съпричастен към очакванията на ръководството на организацията.[2]

        Според предназначението и функциите си, екипите могат да бъдат разделени на следните видове:

• Работен екип – това е често срещан вид екип. Характерното за него е че работи продължително време и създава продукт, който повишава стойността на организацията като цяло или помага на организацията да реши проблемите си.

• Проектен екип – той се създава с цел да се постигне конкретен резултат. Характерно за него е, че се работи с цел да създаде нов продукт, който организацията да предлага на своите клиенти или за да реши конкретен проблем. Такъв екип обикновено се създава за кратък период от време.

• Неформален екип – създава се от хора, които имат общи интереси и чието участие в екипа е доброволно. Броят на участниците в него варира във времето, а границите му са доста размити. Неформалният екип често прераства в проектен екип.

• Виртуален екип – той се състои от хора, които се намират на разстояние един от друг, но се свързват помежду си посредством модерните технологии и могат чрез тях да си изпращат текстови, аудио, видео и други видове файлове, по които да работят съвместно или да използват в съвместната си работа.[3]

        Както може да се види, екипите могат да бъдат разделени на видове според различни признаци. Най-важното обаче, за да бъде екипът наистина екип е важно той да е сплотен и работата му да е ефективна.

 

​

Източници:
[1] Коцев, Е. Организационно поведение. РУ „Ангел Кънчев“. Изд. А-Груп. Русе. 2008.
[2] Дачев, И. Ефективност на екипната работа, Публична администрация, ВТУ. https://www.uni-vt.bg

[3] Недкова, Д., презентация „Работа в екип“, http://www.daskalo.com/lubenkaravelov/files/2018/10/%D0%A0%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D0%B5%D0%BA%D0%B8%D0%BF.pdf